От материалите за принципите на възпитание: В наше време, желанието за наслаждение изцяло е изчерпало себе си и развитието му спира.

Вследствие на това, човек изпитва пресищане от своето развитие, не намира смисъл в стремежа за още по-големи наслаждения, усеща опустошеност и потъва в депресия.

Несъмнено, ако нашето егоистичното желание продължи да се развива така и по-нататък – предявявайки нови и нови изисквания, ние с радост и въодушевление бихме го удовлетворявали. Неуморно и без разочарование бихме водили това състезание денем и нощем.

Но на желанието ни е наложено ограничение в плоскостта на егоистичното наслаждение. И затова, голяма част от света днес усеща умора и безсилие, безцелността на подобно развитие. И работата не е в това, че сме станали по-умни, че ни е омръзнало – не, това е изключително резултат от финалния стадий на развитие на нашето желание, което повече не може да напълва себе си егоистично.

Вече не се замисляме за новите постижения. Още преди сто години, пред нас са били само научно-техническите предизвикателства в сферата на комуникациите, на космоса, на биологията, на генетиката, на дълголетието и т.н. А днес сме равнодушни към подобни постижения, не знаем за какво са ни необходими. Започваме да изпитваме недостиг от напълване.

Наистина, напълването винаги не ни е достигало, но всеки път се е откривала възможност да напълним себе си на по-високо ниво – и още, и още… Човекът постоянно е търсил и намирал, за какво да живее.

Така се мятаме от едно към друго: да опитаме нещо сладко, да послушаме музика, да се насладим на това, да се насладим с онова… Намираме се в непрекъснато търсене на наслаждения, изградихме си съответстващо обкръжение с помощта на СМИ. Огромно количество неща са готови да ни възбуждат на всяка крачка – и изведнъж всичко това губи каквато и да е ценност, сякаш пропада в небитието. Предишните наслаждения престават да откликват в човека.

Съдейки по тези признаци, преживяваме последния стадий от развитието, базиращ се на увеличаването на егоизма. Какво ще бъде по-нататък – не знаем. Разбираме само, че започваме да потъваме в голяма, бездънна депресия, в отчаяние, каквото никога не е било. Защото няма на какво да се наслаждаваме.

Това е най-големият проблем на света. Ако днес, някой изобрети нов източник на наслаждение, той ще може да властва над човечеството. Скоро ще настъпи време, когато всеки, който успее да покаже на човечеството някакви средства за наслаждение, ще придобие тотална власт, благодарение на контрола над тези средства. Всички ще се устремят натам, всички ще побягнат към тях.

Защото ние сме същества, усещащи потребност от наслаждения. Ако няма наслаждения, тогава не си струва да се живее. Човекът прави сметка: дава ли му животът повече напълване, отколкото загуба? И ако не, си разчиства сметките с него.

Тази равносметка е много проста: изваждане на едното от другото и проверка на резултата. И затова, ако пред човечеството не се открие новата перспектива за наслаждаване от отдаването (тъй като вече не е възможно да се наслаждаваме от получаването), тогава е обречено на гибел.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 21.03.2011

[38713]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →