Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Имало ли е в историята на кабалистите такива двойки, мъж и жена, които са разкрили Твореца именно във връзката помежду си? И оставили ли са те след себе си някакви източници?

Отговор: Такива двойки са съществували през цялата история: Адам и Хава (Ева), Авраам и Сара, Ицхак, Яаков и Ейсав със своите жени и така нататък.

Винаги е фигурирала женската част, защото без женската част няма контакт, няма сливане (зивуг де-акаа), няма връзка между Твореца и творението.

Мъжката част в нас – е само за това, за да поправи женската част вътре в нас. Затова от гледна точка на поправянето на творението именно женската част подлежи на поправяне.

Обектът на поправяне – това е жената. Силата на поправяне – това е мъжът. Чрез мъжа идва поправянето – за да поправи женската част. Когато женската част е поправена, тя ражда от мъжката част следващото състояние.

От урока по статията „Предисловие към Книгата Зоар“, 14.01.2011

[33315]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „зивуг”?

Отговор: „Зивуг” – това е съединение съгласно съответствието на формата, подобие на свойствата. Това действие е основано не на това, какъв е бил всеки от нас, а доколко ние сме станали подобни един на друг след поправянето.

Отначало ние сме били съвършено разделени и противоположни. След това сме се поправили и според това поправяне идваме до „зивуг” – единство, сливане.

Въпрос: Какво е това „парса”?

Отговор: „Парса” – това е преграда, която със силата на Бина отделя получаващото от отдаващото желание. Човек сам трябва да пожелае в него да стане такова разделяне. И тогава той привлича силата на Бина, отдаването, силата на Твореца, за да го защити тя и да го предпази, разделяйки в него получаването от отдаването. Това се нарича „да отделиш деня от нощта, светлината от тъмнината”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.01.2011

[33243]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, Москва

Кабала разказва за усещането на желанията и напълващата ги светлина. Тяхното постепенно проявяване, по отношение на нас, изгражда духовните светове. Първият от тях е светът Асия, който е все още мъничко усещане – не възприемаме нашето взаимно състояние като динамично. То е доста статично и затова се нарича „нежива природа“.

След това, постепенно започваме да усещаме, че състоянията са променливи. Оказва се, че те имат своя диалектика, свое развитие. Така преминаваме на растителното ниво, където има поглъщане, отделяне и растеж. Започваме да усещаме динамиката и своето участие в процеса. Намирайки се в пространството с останалите желания, т.е. с душите и със светлината, която ги напълва, вече можем да оказваме своето влияние.

След това чувстваме състоянието вътре в това пространство – на животинско ниво. Сега можем да действаме самостоятелно, като се местим от място на място. Растението, макар и да расте, стои на едно място, а животното, освен че расте се мести, ражда и живо потомство. С това, практически стигаме до състояние, което е  аналогично на нашия свят. Изведнъж започваме да усещаме, че живеем, че съществуваме в нашия свят само в свойството отдаване.

А после идва ред на следващото свойство, когато дотолкова усвояваме цялото това пространство, че започваме да усещаме неговия цялостен замисъл, плана на природата отначало докрай и се включваме в този план. Именно тогава се запознаваме с основната мисъл, наречена Творец.

Всичко това изучаваме в науката кабала. Световете Асия, Брия, Ецира,  Ацилут, Адам Кадмон, светът на Безкрайността – всички те представляват постигане на пространството, в което ние с вас съществуваме.

При това, нашият свят, със земните му дела, остава в нашето възприятие. Той существува, докато не постигнем пълното абсолютно знание, познанието, единството с всички желания и напълващата ги сила.

А след това, когато постигнем последното ниво – света на Безкрайността, всичко в него сякаш започва взаимно да се включва, да се съединява, да се подрежда – и пространството се свива.

И всичко това е изградено върху молитвата на обществото. Това означава, че никога не се спирам на личното отношении към това, което става с мен. Установявайки, че правя първичен, егоистичен анализ, трябва да се приведа в ред – да поставя себе си в правилното положение.

Затова правя предварителен анализ на всяко духовно действие: разбирам, че се намирам вътре в другите и Творецът специално възбужда в мен, в групата, ненавист към другите, за да мога да се издигна над нея и с Негова помощ да изградя всичко правилно и добре. Аз си правя сметка: за какво ми е всичко да бъде уредено добре?

Привличам Твореца и предизвиквам Неговото явяване, разкриване – състоянието,  при което между нас възниква пълен комфорт, когато сме като един човек в едно сърце.

Ние имаме нужда от Твореца не, за да установи мир между нас, като майката, която трябва да се появи, за да не се карат децата помежду си. Той пробужда разногласия в нас, за да Го повикаме и да Го накараме да се разкрие сред нас.

И когато постигнем мир помежду си, това е просто индикация, че Творецът наистина се разкрива между нас. И ако още съществуват някакви търкания помежду ни, това означава, че все още недостатъчно сме Го разкрили. Така се издигаме по 125-те съпала, докато напълно не постигнем това.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33211]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялото творение е желание за получаване на наслаждение и затова изисква поправяне и напълване. А това може да се случи само за сметка на такава част в него, която стига до разбиране и осъзнаване. Тази част не принадлежи на самото творение, а идва при него от Твореца, от желанието за отдаване.

В мирозданието няма нищо, освен тези две свойства – желание за получаване и желание за отдаване. От отношението между тях, творението започва да си изяснява и какво означава силата, която му въздейства.

Благодарение на това, в желанието за наслаждение започва да се формира механизъм, който се нарича негова „глава” („рош на парцуфа”) – разум, мисъл, изясняване. Със силата на тази мисъл, желанието вече започва само да постига себе си.

На неживото, растителното и животинското ниво, желанието за наслаждение действа инстинктивно. Тук е включено и такова създание на този свят, което се нарича „човек”, също действащ по силата на инстинктите. Колкото и да се проверяваме и оценяваме сами или с помощта на другите, ние разсъждаваме вътре в нашия егоизъм. Цялото наше „милосърдие” е само заради нас, а всички действия – само за собствена изгода.

Но, оставайки затворени вътре в себе си, е невъзможно да постигнем себе си. Можем само да претегляме и да предпочитаме големите желания пред малките. И умението да се прави такава сметка, в нашия свят се нарича „разум”, изясняване. А всъщност, това е само оценка: кое е повече, по-важно и изгодно за нашия егоизъм. Това е и целият наш ум.

Всички тези изяснявания стават на животинското ниво – на нивото на нашето животинско тяло. По този начин съществуваме и се развиваме хиляди години.

Но когато получим още едно свойство – свойството на Бина, отдаването, тогава започваме да си изясняваме – вече въз основа на двете свойства: получаване и отдаване. Тогава „главата”, вземаща решения, вече се нарича духовна, защото прави разчет по отношение на отдаването – свойството на Твореца. Тя оценява спрямо Него, какво си струва или не си струва да прави творението и как.

Работата в едно желание за наслаждение се нарича животинска, защото това е максимално възможното ниво. Всички ние съществуваме по този начин, както е казано: „Всички са подобни на смъртни животни”.

А онзи, който придобие желанието за отдаване се нарича „Човек” (Адам), защото е „подобен” (доме) на Твореца. Това са кабалистите, които са постигнали свойството отдаване, т.е. Твореца. И тогава, те правят разчет, изхождайки от двете свойства: получаване и отдаване, т.е. как може да се съединят в човека желанието за наслаждение с намерението за отдаване, доколко намерението за отдаване може да властва над неговото желание за наслаждение.

Такъв човек вече има друг разум, „глава”. И въпреки, че и тогава, всички негови действия остават в желанието за наслаждение, целта на тези действия и намерението, което ги движи и управлява е отдаването. И е ясно, че това е вече съвсем друг разчет и различно възприятие, неразбираемо за онези, които засега гледат с животински очи. Както е казано: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на еснафите”

„Мнението на Тора” се нарича отдаване, а „мнението на еснафите” е егоистичното получаване. И въпреки, че материалът остава същия – желание за наслаждение, всичко зависи от неговото използване – от намерението, властващо над този материал – егоистично ли е то или отдаващо, в моя полза или за благото на другите. Именно това ще бъде проверката на нашето желание.

Във всички висши, духовни светове действа само законът за отдаването, а желанието за наслаждение се подчинява на тази мисъл, на намерението. И само в нашия свят, в това състояние, от което започваме нашето издигане, властва законът, подчиняващ всичко на интересите на егоизма.

От урока по статията „Свобода на волята”, 21.01.2011

[33348]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→