Въпрос: Какво чувства човек, който преминава през всичките десет наказания, излиза от пустинята и влиза в страната Израел? Аз мисля, че всеки може да си представи ударите…

Отговор: Не, това са съвсем други удари! Това не са тези удари, с които ние сме свикнали. Ударът не се изразява в лоши усещания, лошите усещания можем да си представим.

Ударът се изразява в това, че аз започвам да разбирам, че моят егоизъм, моята природа се явява злото. Именно това постижение се нарича наказание, а иначе това не се отнася към десетте наказания.

Ако на мен ми е лошо, това не е удар. На мен ми е лошо, не защото аз се чувствам зле, а защото усещам злото в моето желание да се насладя, в моя егоизъм. Ударът ми показва причината на злото, а не се явява зло.

Всъщност, в тези удари няма толкова много страдания – хората в нашия свят страдат много повече. Най-главното е, че човек чувства пряката връзка между страданията и своите егоистични свойства: „Ти страдаш, защото си такъв. Ако се избавиш от тези свойства и се издигнеш  над тях, ти няма да страдаш!”

И човек иска да се избави от тези страдания не защото не иска да ги чувства, а защото усеща своята нищожност, своето зло, особено в отношението си към обкръжението.

Тук има няколко определения: Творец, човек, Фараон, усещане на злото и причината за усещането на злото срещу доброто. Човек не иска да избяга от удара, не е в това проблема! С помощта на удара той постига правилните причини и иска не просто да избегне удара, а да се издигне над него към свойството отдаване.

Той желае да достигне връзка с Твореца, оттървайки се от Фараона, а не от лошото усещане. Тоест той преминава от оценката по принципа „сладко – горчиво”, към изяснението на принципа „истина – лъжа”, той иска да се придържа към истината! Затова десетте наказания го издигат и го извеждат от Египет.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33058]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Ако знаехме точно на какво място от скалата „неживо, растително, животинско, човешко ниво“ се намираме – това ще ни помогне ли в духовното развитие?

От какво зависи по-нататъшният ни напредък? С помощта на какви инструменти бихме могли да определим нашето местоположение? И по какъв начин да изменим себе си?

Отговор: Всичко това се определя в момента, в който човек идва в група. И само по отношение на обкръжението той може да започне да оценява себе си: доколко е устремен към другарите си, към общото желание за отдаване, да усеща всички като едно желание.

Това общо желание е всъщност създадената душа. И ако то бъде достигнато, като едно цяло, то в него ще усетим свойството отдаване – Твореца.

Именно заради възможността да измерим, да постигнем, да управляваме своите състояния, общата душа, общото творение, едно общо желание е било поделено на безкрайно много части, за да може във всяка частичка желание, във всеки човек, да има възможност да си представи останалите части, съединени, в зависимост от своето устремяване към това състояние.

И ако този човек, тази една частичка, започне да работи така, че да се съедини с всички останали частици, виждайки ги съвършени, получавайки от тях правилно устремяване напред, зареждане, важност и ценност за духовното развитие, тогава в човека възникват абсолютно ясни възможности за измерване на състоянието си и за получаване на помощ отвън.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33130]

Filed under: Без категория - Няма коментари→