Цялата ни работа се свежда до много тънка линия. Ние трябва да напредваме само по тази линия, защото иначе най-малкото отклонение ще ни отведе накрая много далече от целта.

Тази линия е описа с формулата: „Исраел, Тора и Творецът са едно”. Целта, тоест Творецът трябва изначално да бъде поставена още от първата стъпка. Но какво е Творецът като цел?

Това е наслаждение от отдаване на Него. Колкото повече енергия и усилия трябва да положим, за да доставим удоволствие на любимия, толкова повече се наслаждаваме. Наслаждението от отдаване е оценено от усилията, които полагате, за да придобиете нужното удоволствие и да го предаде на своя любим.

Тази цел се нарича „хляб на милостта” или „съвършена вяра”. Относно нея ние можем да оценим „египтяните” в себе си и „Исраел” в себе си. Ние все по-точно различаваме желанието да разкрием Твореца, за да Му дадем наслаждение и за да се насладим от това. Това означава, че ние трябва да придобием любов към Него, защото без любов е невъзможно да се насладим от това, да отдаваме на някого.

Затова аз трябва първоначално да различа целта, нейната причина, и способа за реализация, в зависимост от съсъдите и светлините. Как мога да я осъществя сега без да сгреша? С помощта на какъв уред аз мога да насоча себе си?

От какво оръжие трябва да изстрелям своя снаряд, за да попадне той в целта, която аз не виждам? Каква цев има това оръжие? Какво представлява снарядът? Кой съм аз и с какви желания осъществявам това?

Така в настоящото състояние ние по необходимост се озоваваме с някакъв уред, който може да ни послужи за тренажор, експериментална стойка, устройство, на което можем да извършим пълноценен опит. Ние не просто ще се упражняваме, за да се насочим, но със сигурност ще знаем, че нашите усилия достигат целта, въпреки че тя е недостъпна за нашите очи.

Това устройство е групата. Човекът поставя крайната цел в първоначалния план и се отнася към приятелите, групата и работата като към Твореца. Поставяйки групата на мястото на Твореца, той настройва себе си, полага усилия в нея и тя остава пред очите му.

Тогава той може да бъде сигурен, че зад това устройство, зад това „огнестрелно оръжие”, съществува целта, Творецът. Тенденцията, намерението и отношението към групата довеждат работата на човека до Твореца.

Затова ние имаме всички възможности за изграждането на малко или голямо човешко общество, така че обеднявайки се в любов към ближния, както към самия себе си, ние ще постигнем любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 11.01.2011
[32491]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние напредваме само благодарение на обкръжението, то кога нашият избор ще се прояви от алтруистичното ни намерение, лишма?

Отговор: Ние трябва да постигнем съвършенство, а то съдържа два параметъра:

1. От една страна, аз съм независим и равен на Твореца във всичко.

2. От друга страна, аз съм подобен на Него във всичко.

В този случай аз съм независим и съвършен.

Излиза, че тази независимост и това съвършенство трябва да се обединят и да ме доведат до крайното състояние. Но как могат независимостта и подобието да съществуват заедно? Как мога да постигна съвършенство чрез издигане на тези две свойства, които са противоположни едно на друго?

Затова Творецът трябва да добави трети фактор към вече съществуващите (Той и аз). Този трети фактор ще бъде мястото на нашата среща, мястото на разкритието. Там аз ще разкрия своята независимост и Твореца, противоположен на себе си.

Необходимо е да създадем „територия”, в която ние ще може да бъдем партньори, противоположни, но равни и обединени. Тази територия се нарича общата душа, Шхина, Малхут. След разбиването, ние и Творецът се намираме извън границите на общата душа и сега трябва да се срещнем там. Ние правим това до степента, до която можем да участваме в този процес и да се разкриваме един друг.

Затова творението е било разбито. Разбило се е на множество различни части, които представляват степента на независимост на творението, т.е. неговото отделяне и откъсване от Твореца.

Ние трябва да използваме тази ситуация и затова Баал а-Сулам пише, че трябва да съхраним уникалността на всеки. В края на краищата, тя никога не ще се повтори в някого другиго. Всеки човек трябва да бъде независим и особен.

Но от друга страна, ние трябва да дадем на всеки човек възможността и помощта да достигне до подобие на формата с Твореца. Имено посредством своята уникалност, притежавайки неповторимото съчетание на свойства и желания, човек ги развива, за да ги насочи към отдаване. Така той достига до подобие с Твореца.

Това подобие се осъществява чрез обединение с другите. Защо не е чрез обединение с Твореца? Това е така, за да може да се съхрани независимостта. Когато човек работи пред Твореца, той анулира себе си, а в отношението с групата, той може да играе решаваща роля, подобно на Твореца.

Мястото на нашата среща е територията на групата, която е била изкуствено създадена и разделена на части. Ние се събираме там в средната линия и се обединяваме. Там осъществяваме Зивуг на АВАЯ и Елоким – съчетанието на съд и милосърдие.

Но ако човек не мисли за тези три елемента: той и Творецът, обединение с групата, тогава той неправилно си представя реализацията на целта на творението, която го чака.

От  урока по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32606]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кога започналият да се обучава човек вече може да каже, че поне малко работи с желанията си?

Отговор: Когато той започне да преминава през „подеми” и „падения”. От тези състояния започваме да учим  доколко сме зависими от вътрешните си изменения. И това е само началото, така отгоре си играят с теб, но засега в плоскостта на този свят.

Но когато започнат да те прехвърлят от свят в свят, ту повдигайки те, ту хвърляйки те надолу, тогава ще почувстваш колко е непостоянно всичко.

Представи си, че съвсем малко ти се променят сетивата и очите ти видят света в спектъра на рентгеновите лъчи, а вместо уши имаше локатори. Какъв свят ще почувстваш? Ти би полудял от изобилието на прииждащата информация, от различните диапазони на вълните, чувайки как разговарят и там, и тук, и във всички места едновременно, на хиляди километри от теб. Ти би виждал през стените всичко, което се случва.

И затова мозъкът и нервната система също трябва да са съответно развити, за да преработват такъв поток от информация. Бихме били съвсем други същества – дори ако само малко се разшири диапазонът на нашето възприятие в този свят.

А тук става дума за свойства, които сега в нас въобще няма, за принципно различен подход.

Или си представи, че си започнал да усещаш чувствата на другите хора, въплътявайки се като призрачен дух вътре ту в един, ту в друг, ту в трети…

От урока по статията „Характерните особености на науката кабала“, 12.01.2011

[32648]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→