Въпрос: Какво означава да полагам усилия, докато четем книгата „Зоар”?

Отговор: Когато четем „Зоар”, ние трябва да се отъждествяваме с разказа на книгата възможно най-много. „Зоар” говори за издигане по духовните стъпала, за свойствата, които човек трябва да притежава, за да се намира на тези стъпала.

Искаме да постигнем тези нива, за да може те да се разкрият в нас. Докато чета „Зоар”:  с какво искам да ме напълни? Какви са всички тези свойства, за които чета, като ХАГАТ, НЕХИ, Тиферет, Малхут? С какво трябва да се отъждествя?

Това се нарича желание да знам какво уча, тоест да се свържа с него. Така пробуждаме светлината от тези високи състояния и тя ни въздейства.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 09.01.2011

[32295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Колкото по-надалече  се спускат парцуфим, отдалечавайки се от съвършенството на света на Безкрайността, толкова повече те се разделят. Разликата между лявата и дясната страна, висшата и нисшата част, лицето и гърба, мъжката и женската част, става по-ясна и изразена.

Когато има съвършенство, всички са перфектни в техните действия, но разбира се всеки по свой начин. Когато има съвършенство, всички са равни. Ако постигнем абсолютното взаимовключване на душите, тогава дори най-тънките души постигат всички останали души и няма никаква разлика между тях. Всеки постига цялата светлина на Безкрайността, но по свой начин, което е точно неговото достойнство.

Затова, колкото по-ниско се спускат духовните обекти, толкова по-сложни изглеждат, състоящи се от различни части. Отначало всички тези части са били в света на Безкрайността и въобще е изглеждало, че между тях няма никакви разлики. Тогава те са започнали да стават малко различни: един е бил малко по – вдясно, друг малко по – вляво (от гледна точка на светлината Хасадим), или единия – над, другия – под (от гледна точка на светлината Хохма), или с лице или с гръб (от гледна точка на келим).

Появяват се всевъзможни отличителни форми, показващи несъвършенство, което трябва да се поправи. В света Ацилут тези качества са станали много осезаеми: в Атик е невъзможно да намериш никакви разлики, в Арих Анпин вече са малко различни, а в Аба ве Има различията са много ясни – лицето и гърба, над и под (Аба ве Има и ИШСУТ).

Но ЗОН са вече два различни парцуфим: Зеир Анпин и Нуква, които се нуждаят от по-големи поправяния, за да се допълнят един друг. А ние, душите, сме напълно отделени едни от други от ужасна омраза, отблъскване и голяма пропаст между нас. Тук вече дори не се споменава за взаимно допълване. Ние трябва първо да осъзнаем нашето зло и да разберем колко сме разделени и отдалечени , тогава да пожелаем да се сближим, да намерим средства за това и Този, който може –  да ни помогне.

Ние сме се разбили и сме загубили съзнание. Всичко, което можем да направим е, да помолим за помощ, ако можем. Затова и съществува стълбата на световете – стъпала на разграничаване на недостатъците и отделяне измежду всичките им съставляващи.

И има обратен закон, действащ тук. Ако погледнем отгоре надолу, разликата между мъжката и женската част (Захар и Некева), Творецът и творението, отдаване и получаване, се разкрива повече и повече. Но когато се издигаме обратно, ние разкриваме тази разлика все повече, като отначало се смятаме за абсолютни праведници, а в последствие разкриваме все по-голяма разлика между себе си и отдаването, докато не разкрием всичко. И така се получават два обратни триъгълника.

Когато се издигаме, разкриваме все повече детайли в световете, които светлината осветява за нас. Висшето стъпало по отношение на низшето  е като цял свят в сравнение с песъчинка, според количеството съставящи части и тяхното качество.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 12, „Трапезата на годеника“: Силите на разединението предизвикват у човека мисли, които го карат да се чувства откъснат от Твореца.

Въпрос: За какви мисли става дума? За тези, които са насочени срещу духовната работа, или за произволни странични мисли?

Отговор: Обикновените странични мисли не се свързани с разединението. Те означават, че аз съм откъснат от целта и се намирам в състояние на „този свят”  – на неживо, растително или животинско ниво на развитие.

Ако аз не мисля за подобието с Твореца, значи още не съм се изкачил на стъпалото човек (адам) и се намирам на предишните етапи заедно с целия свят. Религия, политика, философия, наука, бизнес, култура, възпитание – с каквото и да се заеме човек  в този свят, всичко се отнася към този свят, всичко служи на него.

Но ако аз имам точка в сърцето, въпроса за това, за какво и защо живея, ако този въпрос се проявява явно и отчетливо, увличайки ме нагоре, към целта, то той се отнася към човешкото стъпало в мен. Значи, аз преминавам период на подготовка преди встъпването ми в духовния свят.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32388]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Талмуд Есер Сфирот”(Учение за Десетте Сфирот), част 8, п. 53: Всичките десет сфирот имат Захар и Нуква (мъжка и женска част), разделени в две различни реалности. ЗОН, който съдържа по-голямата част от понятието смърт, защото има седем царя, които умират, има мъжки и женски свойства, разделени в различни парцуфим. Понякога изглежда, че те са свързани, но това не е така, защото те са прилепени един друг, гръб в гръб, чрез една обща стена (Ахораим де Има). В „Зоар” е написано: „Докато не дошъл Хесед и не ги разделил”, тоест Хасадим и Гвурот от сливането на Аба ве Има, които се спускат в ЗОН, отрязват и разделят ЗА и Нуква един от друг. Това е така, защото те могат да се обединят само като се разделят, голям парцуф.

Преди всичко е нужно да разкрием недостига, който разделя Зеир Ампин и Нуква (Творец и творение). Тогава ние виждаме, че тази стена между тях (наречена Котел) трябва да съществува и да бъде усетена! Без нея ние не ще разберем как да направим сметка и за какво да питаме, къде да приложим усилия, за да отменим тази стена и да я превърнем в място за обединение.

Съвършенството може да бъде постигнато само от усещането за недостиг. Аз трябва да разкрия тази разделяща ни стена. Затова има обичай да отидеш и да се помолиш на стената на Храма. Ние се молим да изчезне стената, за да можем да влезем в Храма, мястото на светостта, съединението на Зеир Ампин и Нуква, което се издига в Аба ве Има, и става като едно цяло. Аба ве Има е „Светая светих” на висшия духовен Храм – нивото ГАР на светлината Хохма.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32308]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви бяха последните Ви усилия преди Творецът да Ви отговори? Какво направихте преди преминаването на махсом?

Отговор: Въпросът е неправилен, защото това се случи неочаквано. Това, което сработва, е сумата от всичките различни усилия, за някои от които дори не подозирате. Едва след това, когато подредите „събраната колекция”, започвате да разбирате, че всичко, през което сте преминали, е било необходимо за това, което постигате сега.

Но докато крайният резултат на всички усилия не е разкрит пред вас, вие не знаете колко още остава. Затова е невъзможно да кажа, че някакво конкретно усилие ви довежда към завършек.

Въпрос: По какво се отличават Вашите усилия?

Отговор: Мисля, че нищо друго освен търпение, упоритост и последователност (разбира се на фона на притесненията и всичко свързано с тях). Баал а-Сулам пише за това в известния пример в пункт 133 от „Въведение в „Учението за Десетте Сфирот”:  „И само героите измежду тях, чието търпение устоя, осуети стражите и отвори портите, и те незабавно бяха възнаградени да видят  лицето на царя.”

Кой е герой? Този, който е проявил достатъчно търпение, който е направил всичко възможно да не се отклони от пътя.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011
[32263]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→