Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Итро”, п. 100: В рода на Давид образът на цветовете се променя и затова Шмуел сгреши, както е написано: „Не поглеждай в тази форма”, тъй като другата страна беше в Елиав. Това не беше така с Давид, тъй като неговите форми са покрити, защото формите на другите страни бяха включени в неговите форми, и формата на другата страна се появи първа в него, преминавайки за малко пред очите, и сърцето потрепва и се страхува.

Ние грешим с това, че много се стараем да разберем за какво говори „Зоар”, а много по-малко работим върху намерението, мисълта, че трябва да се свържем и да разкрием „Зоар” във връзката между нас. Само до степента, до която се обединим, образът на Твореца ще се разкрие, и няма да бъде нищо подобно от това, което си представяме без да сме се обединили.

Съюзът е входният ни билет, който ни позволява да видим и усетим духовни образи и свойства, за които говори „Зоар”. Общо, това ни дава образът  на Твореца. Но ако искаме да разберем какво учим, без да търсим връзка между нас, това се нарича външно учене, клипа, смъртоносна отрова.

Ако по време на ученето се опитвам да открия образа, за който уча, това е клипа. От друга страна, ако искам първо да разкрия образа през призмата на обединяването с групата, обкръжението и само след свързването, аз се опитвам да намеря духовния образ, за който говори „Зоар”, тогава това е святост, отдаване, духовност. В крайна сметка, аз търся формите на обединение и отдаване, и това е най-важното нещо, докато в първия случай търся образа или формата на получаване.

Затова трябва да се тревожим на първо място, как преминаваме през призмата, намерението, свързването с групата, обкръжението. Това е много важно! Без него дори не трябва да отваряме книгата „Зоар”, защото тя може да бъде или смъртоносна отрова или елексир на живота.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 05.01.2011

[31871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние работим над нашата същност, желанието за наслаждение. То трябва да расте непрекъснато, за да се развием над него, създавайки формата на отдаване и подобие с Твореца.

Затова усещаме увеличаващото се желание като бедствие. То идва, когато човек е готов за него. Написано е „Бедствието, което идва при грешниците, започва с праведниците.” С други думи, отрицателната форма се разкрива в онези, които са били праведници, които са се издигнали и са се подготвили.

Начинаещи, които все още не разбират метода, са изненадани от това „Защо след всички усилия, които положих, усещам такива отрицателни състояния?” Изведнъж вдъхновението изчезва и човек става безразличен към всичко. Но с опита идва мъдростта, и човек осъзнава, че пътят напред е през падения и противопоставяне на егоистичното начало.

Духовната цел винаги ще е въпрос за мен „Защо напредвам? Заслужава ли си да се противопоставям на егоизма си, на моята природа? Нормално ли е да работя в такива големи падения, без никакъв стремеж или мотивация?” Човек се чувства нещастен и безпомощен, и усеща състоянието си като недостойни и незаслужени.

Точно за това е написано „Праведниците ще вървят там, където грешниците отстъпват.” Цялото действие е в това, че трябва да излезем от природата си. Не трябва да я поддържаме или да се грижим за нея, а да я увеличим, за да се издигнем над нея. Всеки път, когато човек се подготви за издигане, на него му се изпраща ново „утежняване на сърцето”, за да се издигне той дори по-високо. Така той напред по духовния път.

От урока по статия на Рабаш, 05.01.2011

[31847]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако в мен не възникват въпроси по учебния материал, дали напредвам?

Отговор: Човек трябва сам да провери дали напредва или не. Как да го направи? –  Има ли подеми и падения по време на уроците – в съединението с другите и отхвърлянето му.

Сега трябва да знам само едно: мисля ли за съединението между нас и старая ли се вътре в него да разкрия образите, които изучавам в Зоар, – образите на Твореца.

Стремя ли се към това? – Да. Доколко се стремя? Колко пъти по време на урока съм излизал от тези мисли и съм се връщал отново? Колко пъти, извършвайки тази работа, съм се безпокоял за другите, да се намират и те в същото намерение? И тогава тяхната обща мисъл за това ще ми подейства по същия начин, така че дори да изляза от тези мисли, веднага ще се връщам към тях. И даже е добре да има колкото се може повече такива моментални излизания и влизания.

Затова ми трябва подкрепата на групата, като през цялото време трябва да пребивавам в мисли за съединение. И това е цялата ми грижа. По тези признаци мога да оценя – дали напредвам или не.

Затова няма какво да се питаш – трябва да се проверяваш.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 05.01.2011

[31861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Желанието да се насладиш е материалът, а намерението – неговата форма. Но ти нямаш намерение и форма, докато то не се срещне с висшата светлина и по време на тази среща не изгради формата.

Ти не можеш сам да създадеш намерение, насочено към Твореца. Ти само се обръщаш с молба (издигаш МА”Н), а отгоре се спуска МА”Д, НЕХИ на висшия заедно с неговата отразена светлина. И когато тази отразена светлина на висшия се облича в твоя материал, тя ти придава форма.

Долната част (НЕХИ) на висшия, обличаща се в низшия, създава формата на низшия. А низшият от своя страна не може да направи нищо, освен да помоли: „Придай ми форма на отдаване!” А каква да бъде тази форма – решава висшият, за това ние трябва да се анулираме.

По тази причина аз мога да получа желание от групата да получа формата на висшия, но групата не ми определя тази форма, тя само пробужда в мен тази потребност. И когато аз моля висшия, издигам МА”Н – аз не му диктувам какво е длъжен да ми даде. Това не би се наричало отдаване, ако аз настоявах да бъда именно такъв и никой друг.

Освен това в мен вече се намира информационен ген (решимо), определящ моята молба. Когато издигам МА”Н – аз издигам това решимо, този ген, за да направи висшият върху него „зивуг”, сливането на мъжката и женската част както при раждане на дете. Това сливане се извършва горе, а аз вече получавам родената от него готова форма.

Всичките ми форми изначално са записани вътре в мен, във веригата на информационните гени (решимот). Аз не определям своята съдба, аз само установявам начина на преход от една форма към друга – по добрия път или по пътя на страданието. Но самите форми вече не могат да бъдат променени, те се определят от корена на моята душа и от нейното слизане в този свят – по същия този път аз съм длъжен да се изкача обратно.

От мен зависи само как ще преминавам от етап на етап – гонен от ударите отзад или привличан от светлината пред мен, а също: бързо или бавно – сам ли ще търся как да се уча от Твореца, или  ще се наложи Той да ме учи с тоягата…

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31884]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Паденията ми показват, че сам никога няма да реализирам важността на Твореца, никога няма да изляза от своя егоизъм и да намеря сили вътре в себе си. Но всяко падение ме учи по своему, като проявява вътре в себе си различни слабости, свойства и етапи. Тези падения са последвани от подеми, но в края по един или друг начин, аз винаги разкривам своето безсилие.

В началото аз искам да задоволя своя егоизъм, което се нарича „да узнаеш колко ангели има на небето”. След това аз насочвам своето внимание към Твореца, желаейки да Го „сграбча”, да видя духовния свят. На мен ми изглежда, че вратите към промените трябва да се отворят пред мен, а не вътре в мен.

И накрая аз започвам да разбирам, че промените трябва да се случат вътре в мен. Улавям нишката на отговора на своя въпрос: избавлението трябва да дойде от вън, защото със сигурност сам не мога да го направя.

Тази работа се извършва с помощта на паденията и подемите, докато човек не достигне до прага на истината, разбирайки, че всичко зависи от него, от промените в неговото възприятие. Светлината ти дава силите да направиш това – ти не ще ги намериш вътре в себе си.

Изискването на човек е все още егоистично, но той вече скланя своята глава пред висшата сила, за да може тя да го промени. Тогава той постепенно се съгласява с факта, че всичко идва от висшето.

На следващия етап човек разбира, че трябва да придобие свойството отдаване вместо свойството получаване. Неговото искаме е егоистично, но това вече е стъпка напред.

След това той работи с обкръжението, за да разкрие светлината, която ще го издигне до духовното богатство. Научавайки за понятието група, той прави себе си зависим от него, все още надявайки се да извлече ползва за себе си.

А после светлината в действителност връща човек към Източника. Това е така, защото той изгражда всичко правилно и остава да промени само един параметър – намерението, крайния резултат: чие благо той иска да постигне?

Така ние съкращаваме пътя – чрез групата се обръщаме към Твореца с правилното искане.

От урока по статията на Рабаш, 05.01.2011

[31837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→