Злото, което трябва да осъзнаем в себе си, не е егоизмът, придружаващ човека в обикновения му живот.

Истинското зло се разкрива само във връзката с другарите в групата. Когато се опитваш да се съединиш с тях, разкриваш колко ти е ненавистно това и как те отблъсква.

Злото – това е дори фактът, че непрекъснато забравяш за съединението. Считай това за зло! Ако ти е безразлично съединението – това точно е зло. Tи оценяваш своето зло егоистично и съдиш според препълнения си стомах или джоб, въпреки че това не е зло, а просто животинско тяло. Злото се проявява само против съединението – там, където се е случило разбиването.

Осъзнаването на злото и „периодът на подготовка” започват в оня миг, в който ти започнеш да се отнасяш към групата като към място, където минава границата/хребетът пред духовния свят. Първата връзка с останалите – това е и минаването на махсом – онзи мост, който се открива от теб към другите.

Ако ти се съединиш с тях в едно цяло, в най-първото свойство, най-малкото решимо – това се разкрива като преход/мост към духовния свят.

Само тук, във връзката с ближния, има зло, а всичко останало не е зло, а просто „слабости” на животинското тяло. Трябва напълно да преместиш вниманието си от вежливото обръщение и „интелигентното отношение” към истинското зло, където се е случило разбиването. Иначе ще считаш, че вълкът и лъвът са зли, а птичките са добри. Ние сме свикнали да гледаме на творението по такъв извратен начин, че заради това не виждаме истината.

В момента, в който пренесеш цялото си внимание върху връзката с ближния – ще локализираш духовната област, която лежи единствено там, и тогава между вас ще се разкрие Творецът.

От урока по статията „Кабала и философия“, 02.01.2011

[31721]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как човек да избере отдаване вместо получаване?.

Отговор: На първо място, това изисква подготовка на сърцето. Човек трябва да поиска това да се случи. Дори, ако той в последствие излезе от пътя, защото Творецът ще повиши неговото егоистично желание и чужди мисли, подготовката, която е направил, все пак ще си свърши работата.

Второ, трябва да отдели време за учене и за правене на неща, свързани с отдаване. Това също ще му даде сили да се върне на пътя.

Трето, трябва да мотивира обкръжението да отдава и да достигне взаимно поръчителство, така че нито един от приятелите да не спира да мисли за това, а винаги да се стреми да се издигне над разума и егоизма. Постоянната, обща мисъл на групата е възможно най-сигурната гаранция.

Написано е: „Всичко, което е в силите ти – направи го.” В крайна сметка, нашите общи усилия пробуждат поправящата светлина. Човек трябва да разбере, че е необходимо да задължи Твореца да му даде светлина. Творецът непрекъснато увеличава неговите егоистични желания, а само понякога го пробужда с желание за отдаване, светлината, за да запали неговата вътрешна искра, която той трябва да донесе в групата. Но това може да стане само няколко пъти и ние не трябва да го чакаме, защото този вид пробуждане е свързано с много неприятен разчет.

Това е така, защото Творецът не може да ти даде желание за отдаване „безплатно”. Затова, ако чакаш за него, ще трябва да усетиш страдание и да платиш напълно за подкрепата. От друга страна, можеш да помолиш за нея предварително, в съответствие с правилото „Обърни се към Мен и Аз ще ти го дам”. Може да помолиш Твореца за силите на отдаване, и тогава да платиш за тях.

От урока по статия на Рабаш, 04.12.2010

[31704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Вопрос: Доколко е важно да се участва в предстоящия Европейски конгрес в Берлин?

Отговор: Аз много се надявам, че всички които се учат в нашата система, разбират, доколко е важно за нас и цялото човечество, особенно в днешното ни състояние, обединението на Европа в духовен смисъл. Защото стоим на прага на много тежки събития в Европа. Мисля, че всички вече започват да усещат това.

Всичките розови надежди, възлагани на общия пазар, започват да се топят. И хората виждат, че зад всичко това се разкрива огромната ненавист и отдалечаването един от друг, расте протекционизма.

Затова именно сега е времето с всичките си сили да ускорим разпространението на науката кабала в Европа. Всичките наши приятели живеещи в Европа са длъжни само така да разглеждат своето бъдеще и бъдещето на цялото човечество. Иначе от Европа отново ще пламне пожар. Там вече са започвали две световни войни, оттам може да започне и трета световна война.

И аз мисля, че в Германия по-добре от другите страни чувстват, доколко реална и близка може да бъде тази заплаха.

Но както ни учи кабала, всичко зависи от съединението между хората и достигането на равновесие с природата. А всичко това може да се реализира само с помощта на висшата сила ако човек желае това и се стреми да привлече тази сила, което ни помага да направим науката кабала.

Главното е кабала да бъде разпространявана във всички форми, за да може да достигне до всеки човек в Европа. Ние ще адаптираме статиите и ще ги публикуваме в интернет на всички европейски езици в най-интензивна форма. Забавянето е недопустимо, защото в близките година-две ще са решаващи за мира в света.

Светът го чакат още големи сътресения. И за да се премине през тях по правилния начин – за да не ни изхвърлят в пропастта, а обратно, да ни истрелят нагоре към целта е необходимо да се въоръжим с науката кабала. Всичко зависи от вас!

Да се надяваме, че всичките ни ученици от цяла Европа ще вземат участие в конгреса – дори от най-отдалечените места. Очакваме всички там! Искрено се надявам, че накрая нашия глас ще бъде чут.

От урока по статията „Кабала и философия“, 04.01.2011

[31745]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да направя обрат в желанието за отдаване, което се пробужда в мен?

Отговор: Да предположим, че от сутринта съм неумолимо обезпокоен за нещо. Това незадоволено желание предизвиква мисъл, която трябва да успокоя. Аз съм преследван от този проблем, потопен съм в него и търся начин да го разреша.

Аз съм получил всичко това от висшето. Ако моят проблем се отнасят към нещо, което е жизнено необходимо, тогава аз трябва да го реша без да обръщам много внимание на работата с намерението. Най-напред трябва да обезпеча себе си с насъщната необходимост. За това е написано: „Без хляб няма Тора”.

Но ако това не е нещо жизнено необходимо, ако не е нещо, от което се нуждая на животинското, телесно ниво, тогава аз трябва да се опитам да пренеса тази мисъл към правилната форма. Аз съм я получил от Твореца, за да създам правилна реакция към нея. Тя е „помощ срещу Твореца”. Тя е против целта, но в същото време ми помага да реагирам правилно и отблъсквайки се от нея, да се насоча към целта.

Моята цел е сливане с Твореца. Творецът е Добър и Творящ добро и няма никой освен Него. Той ми изпраща всички проблеми и притеснения, за да ми помогне. Затова над моето притеснение, сякаш правя огледално изображение на него, аз се обръщам към Него, който е Добър и Правещ добро.

Аз трябва да достигна до усещането, че моят проблем е помощ, която ще ми позволи да разбера отношението на Твореца към мен, което е противоположно на усещанията, които се пробуждат в мен. Така аз създавам образа на Твореца в себе си. Притежавайки внимателно и правилно отношение, аз ще мога да разбера защо определени притеснения или проблеми са ми били изпратени имено под тази форма. Аз ще видя обратната на нея форма, формата на Добрия и Творящ добро, който я е отпечатал в мен.

Благодарение на тази „инверсия” аз ще се издигна на степен праведник и в някакво отношение ще оправдая Твореца. Правейки това, аз ще попадна на правилния път. Най-важното е да продължавам, без да заспивам в нито едно от състоянията, на фона на отрицателните форми, които Творецът ми изпраща.

Аз мога правилно да реагирам на тях във всяка секунда само ако се въоръжа с подкрепата на обкръжението. Без него моите усилия са епизодични, но с тях аз съм постоянно „в примката”. Групата изцяло определя скоростта на предвижване.

От урока по статията на Рабаш, 04.12.2011

[31707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Необходимо ни е да опознаем своята природа – всички престъпления и необмислени грешки, иначе няма да можем да се издигнем над тях и да достигнем до Фараона в себе си, за да разберем колко ни пречи. Именно чрез него ние искаме да достигнем служене на Твореца.

Какво значи:”Пусни народа ми”? Кой да ме пусне? Казват, че Фараонът дори изпраща народа на Израел при изхода му от Египет. Тоест необходимо е да преминем през всевъзможни изяснявания, за да се подготвим за изхода – и след това излизаме! Фараонът ни задържа само докато не съберем сила и не станем готови.

Когато разкъсваме границата на духовния свят и преминаваме махсом – това значи, че имаме желание за това, имаме сила, а ако нямаме – преминаването ни е забранено. Затова Фараонът със съпротивата си само ни помага!

Така ние се издигаме над всички препятствия и благодарение на това придобиваме силата на отдаване, на съпротивление спрямо егоизма, твърдостта на екрана, на желанието. Ние увеличаваме желанието си и стремежа към духовното. Всичките „анти-сили” – всичките пречки и страдания се разкриват, само за да ни укрепят и научат.

По този начин трябва да разглеждаме всяко свое състояние – всяка естествено възникваща мисъл или усещане, и да знаем, че именно в него е мястото, където трябва да работим. В нас няма абсолютно нищо, което да можем да оставим такова, каквото е – непоправено.

Отначало ние разкриваме стъпалото „хафец-хесед” ( желаещ само отдаване), издигайки се над всичките си егоистични мисли и желания и признавайки ги за престъпления и грешки. Ние откриваме, че всичко произлиза от една висша отдаваща сила. А след това придобиваме връзките на любовта, извършвайки действия на получаване заради отдаване, които ни позволяват да разберем какво е любовта.

В крайна сметка се издигаме до такова състояние, което се нарича – Кетер. Кетер не се отнася към материала и към нищо, което се случва на долните нива – в него е само първопричината на ставащото долу. А всичко, което се намира под Кетер и чак до Малхут, е необходимо, само за да се даде възможност на Малхут да се изкачи обратно и да се уподоби на Кетер.

Затова накрая ние изграждаме същото отношение към Твореца, каквото и Той има към нас, над своя материал и всичко, което се случва в нас. И тогава не остава никаква връзка с всичко, през което сме преминали, което сме преживяли, решили, направили, разкрили – нито от наша страна, нито от Негова.

Всичко това изцяло се отменя и се разкрива само първото и основно отношение – Неговото към нас и нашето към Него. Това означава, че ние разкриваме всичко само в Кетер, в светлината на Любовта, когато въобще не са важни никакви действия или подаръци, да получаваш, за да отдаваш или да отдаваш, за да отдаваш – всички различия изчезват и всичко се слива в постигането на единството.

Материалът и формата на получаването все едно престават да съществуват, защото те изначално са били създадени от Твореца само с цел да можем с тяхна помощ да достигнем онази изходна, първородна точка, от която Творецът е започнал творението.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→