Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 6, „Какво oзначaва „над знанието“: Аз вярвам с вярата на мъдреците, които са казали, че Творецът чува молитвите на всички уста. Това се нарича: с вяра над знанието.

Човек трябва да се старае очевидно да разкрие, че Творецът чува молитвите. А до тогава той върви напред, все едно вече е разкрил това.

Тук всичко зависи от поправянето на неговите келим. Ако той още не вижда нещо, това не значи, че то не съществува и в реалността. Счупените очила още не са признак, че светът е обеднял. Аз си представям, че предметите, които съм виждал преди, продължават да съществуват.

Но какво да направя, ако аз никога не съм ги виждал, а и все още нямам очила? Тогава трябва да следвам съветите на мъдреците. А иначе как ще съумея да различа нещо?

Помня, когато бях на 11 години изведнъж ми казаха: „Необходими са ти очила”. Отначало не разбрах, как и защо, още повече в онези години очилата за децата още не бяха толкова разпространени. Родителите ми трудно ми намериха подходящи очила и след като ги сложих, аз, удивен, видях неща, които не бях виждал по-рано.

Така е и в духовното: трябва да повярвам на специалистите, които казват, че трябва да придобия нов възприемащ  инструмент, духовно кли – и тогава ще прогледна. Той не се придобива веднага, а посредством множество действия. Аз ги извършвам, за да видя новия свят, извършвам ги чрез силата, която се нарича „вярата на мъдреците”.

Те казват: „Трябва да придобиеш духовни очила, нуждаеш се от тях”. А аз не чувствам това, аз никога не съм чувствал духовния свят, за да ми липсва той сега. Но аз, все пак, следвам съвета им.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31493]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От векове всички кабалистични книги описват духовното постижение, духовния свят. Сред народа обаче те били изопачавани според земните разбирания. В крайна сметка принципът на вярата се превърнал в сляпа убеденост:

– Аз вярвам, че някъде ”в пустотата се върти куфар” (или всяко друго допускане, включвайки Твореца).

– Ти виждал ли си го?

– Не, но вярвам.

Това сред народа се нарича вяра: някой ми е разказал за нещо, което не е виждал, и аз изразително повтарям неговите истории.

Една от съставните части на нашата духовна работа е да унищожим в себе си грешните представи на масите за вярата и религията и да се върнем към истинските значения на тези термини: науката кабала и постигането на Твореца.

В статията „Същността на религията и нейната цел” Баал а-Сулам нарича религия науката кабала – средството за постигане на Твореца. Но в нашия свят от нея са направили всевъзможни фантасмагории и вярвания.

Сблъсквайки се с лъжливи определения, ние сме длъжни да поправяме себе си, връщайки се през цялото време към правилните трактовки. „Религия” – това е науката кабала, „вярата” – това е разкриването на Твореца, свойството на отдаване, светлината хасадим. „Съвършената вяра” – пълно усещане на Твореца, светлината хохма, облечена в светлината хасадим.

„Вяра над знанието” – пътят на отдаване над получаването. Аз все едно плувам по вълните на егоистичните желания под платното на свойството на отдаване, което точно е адаптирано към тях, но им е противоположно.

„Исраел” – тези, които са се устремили право към Твореца. Останалите се наричат „народи на света”. Във всеки от нас, докато напълно не се поправи, съществуват и двете състояния. „Цар на Исраел”: човек се намира в състояние „Исраел” и чувства, че Творецът царува в него. „Цар на народите”: Творецът пак така царува в човека, но не с неговото съгласие или не с негово знание.

Всичко зависи от определенията и ние трябва да ги знаем наизуст, за да може при четенето на текста те сами да изплуват в съзнанието ни.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→