Онова, което коренно различава кабала от философията е, че философията се занимава с абстрактната форма, а науката кабала – само с формата, облечена в материя.

И затова, философията е откъсната от реалността, а кабала е свързана с нея като всички науки. Само че, обичайните науки изучават реалността, усещана в егоистичното желание, а кабала – в алтруистичното.

Тази реалност се усеща в същото желание за наслаждение, само че, в единия случай, то иска наслаждение „заради себе си”, а в другия – „заради отдаване”.

Съществуват две форми на съществуване на това желание. И науката, изучаваща поведението на желанието, стремящо се да погълне и получи вътре в себе си, се нарича материална, естествена наука. „Материално”, означава действащо с егоистично намерение.  

Науката, изучаваща поведението на желанието за наслаждаване, стремящо се към отдаване, се нарича кабала. Тази форма на съществуване на материята я няма в нашия свят, а само във висшите светове.

Затова е ясно, че науката кабала е противоположна на материалните науки, тъй като изучава обратното поведение на материала и между тях има принципиална разлика – във всички закони и принципи. Но те използват същия научен подход – да следват само очевидни факти.

И също, както материалната наука изучава 4-те нива на егоистичната материя, съществуващи в този свят, в същата научна и реална форма, кабала изследва съществуването на духовната материя на неживо, растително, животинско и човешко ниво, действащи в отдаването в духовния свят.

Но подходът към изследването може да бъде научен, а може да бъде и религиозен, основаващ се на вярата – и тогава се получава религия, а не наука. А, ако този ненаучен, основаващ се само на едната вяра подход се приложи в нашия свят, тогава се получава „философия”.

Кратка равносметка:

Материалът, може да работи: 1) заради себе си, 2) заради другите. И в двата случая (във висшия свят или в този свят) е приложим научния подход – съгласно опита, разума, очевидните факти, изучаването на формата, облечена в материя.

Освен този, в двете области е възможен и друг подход, изучаващ абстрактната материя – философия и религия.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31534]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар” въздейства на човека по особен начин – достатъчно е да чете, да слуша, да желае, да бъде свързан (даже виртуално) с групата. Всичко това, дори и в най-малка степен, доколкото животът му позволява да се освободи за тази книга, започва да развива в него духовен орган на възприятие. И в тази степен, човек започва да усеща промени, етапи на напредък.

Книгата „Зоар” трябва просто да се чете. Добре е да се публикуват избрани части в джобен формат, за да може човек да я чете навсякъде. Защото няма по-ефективно средство за напредък, от тази книга.

Книгата с Псалмите не помага за духовния напредък. Цялото човечество я чете вече хиляди години. Хората единствено се самоуспокояват.

Това в никакъв случай не принизява книгата с Псалмите, написана от нивото на пълната малхут. Защото, цар Давид е представител на малхут, на цялото творение. Както и всички други „свещени” книги, написани от постигащите Твореца, те носят в себе си светлина.

Но светлината, връщаща към източника, създаващ в нас свойството отдаване, както обяснява Баал а-Сулам в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, за нас е по-близка, по-ефективна от книгата „Зоар”.

В книгата „Зоар” светлината е най-силна. Разбира се, четенето на „Зоар” трябва да се съчетава с изучаване на статиите на Баал а-Сулам, Рабаш, „Учението за Десетте Сфирот”. Но книгата „Зоар”, трябва да запълва всички свободни минути на човека.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 30.12. 2010

31269

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Състоянията „Израел” и „народите на света” непрекъснато се сменят в човек и този процес не зависи от него. Всичко, което той може да направи, е „да натиска газта”, да се стреми напред с всичко, което има. За да направи това, човек се нуждае от силна връзка с групата и неотстъпна мисъл за духовно напредване по посока на отдаване. Така се реализира правилото „Израел, Тора и Творецът са едно”, което е заповедта на Твореца.

Колкото повече усилия полага човек, толкова по-често тези две състояния се сменят. Тук е важно да не позволяваме на някое от тях да ни отклони от пътя, да не искаме да останем в някое от тях, и да не затъваме в някое от тях.

Човек трябва винаги да вижда целта пред себе си и да се стреми директно към нея, дори, ако пътят е крив и неравен. Всеки е движен от собствените му решимот сякаш напредва по криволичещ тунел. Няма къде да избягаш, а само се стремиш напред без да правиш разчети на острите завои.

Може би искаш да спреш, да изживееш сегашното състояние, да го изучиш и да го „обмислиш”. Но това никога няма да помогне. Опитай се да преминеш през всички места с максимална скорост и не се тревожи, ако не познаваш пътя.

Единственият начин да разберем нещо е от висшето ниво. Едно дете никога не знае през какъв стадии на развитие преминава сега. Той разбира само предишните стадии. Затова по-големи деца могат да бъдат инструктори на по-малки. Най-доброто нещо е да се установи такава взаимовръзка между граничещи нива.

Затова ние винаги се стремим само напред, докато не достигнем самия край на поправянето. Само там ще разкрием всички корени, всички първоначални, свързващи и крайни състояния. Когато те се слеят в едно цяло, тогава ще разкриеш системата за момент и ще разбереш всичко. До тогава няма истина, на която да можеш да разчиташ.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31472]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→