Ние започваме нашия духовен път, когато придобием относително голямо егоистично желание, развило се в продължение на хилядолетия, главно в този кръгооборот, благодарение на точката в сърцето. Поради тази точка, желанието за получаване се развива по-бързо и „по-агресивно”, изисквайки много повече. Точката влече желанието в неясна посока, за да изправи главата си и за да увеличи искането от този свят.

Развиването в пространството на нашия свят без точка в сърцето се отнасяше към желанията на масите, но сега духовният импулс ни води в напълно различна посока. Ние продължаваме да се развиваме егоистично, но нашето его е пораснало и сега желае да „погълне” цялата реалност както материалната, така и духовната.

С тези две сили, човек започва своето духовно търсене, докато дойде в групата и намери метода за поправяне. Ако той правилно използва този метод, като изучава мъдростта кабала с намерение да използва обкръжението, за да притегли светлината, той се впуска по пътя на духовното развитие. В този процес, човешкото его е съчетано със стремежа за отдаване, който човек получава от обкръжението. Постепенно в неговото сърце нараства искането и светлината го развива.

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24300]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли приятелят в групата да бъде лош, независимо от това, че има точка в сърцето?

Отговор: Преди всичко, ние проверяваме приятелите един път – в началото. След тази проверка трябва да се доверяваме на нашето обединение.

То се нарича „миква”, което означава специален водоем за пречистване. Когато в нашето единство се разкрие светлината, нейната сила ни омива, пречиства ни.

Ако, обаче, човек е в пълно несъответствие с нея, то тя изчиства останалите от него, въздействайки му по начин, който го изхвърля навън. Такъв е ефекта на силата на умиването: тя или дърпа навътре, или изхвърля навън.

Затова трябва да съдим за приятелите си, издигайки се над знанието и грижейки се само за укрепването на общата сила на единството в групата. Тогава тази сила, тоест Твореца, ще покаже: кой е отвън, а кой вътре.

Тези, които, все пак се стараят да постигнат обединение, тя ще вкара вътре, а недостойните ще отхвърли назад.

Неподготвеният човек няма да може да премине през отегчаване на сърцето и падение. Неговите състояния, вместо да му добавят сили, ще го накарат да избяга навън.

От урока по статията на  Рабаш, 27.10.2010

[25029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние съществуваме вътре в една мисъл – Замисъла на творението и сме част от голяма програма, която запълва със себе си цялото пространство и привежда в действие цялата висша и низша реалност.

Да постигнеш тази програма, да намериш в нея своето място и възможността да я реализираш самостоятелно, а не по принуда, да бъдеш в нея не дребно винтче, а активно действуваща част в намерението, постижението, съгласието, равенството и величието – това може да стане цел на живота на всеки един от нас.

Ако ние се присъединим към тази мисъл и се влеем в общото течение на тази програма, с огромно количество параметри в нея, ще усетим вечността и съвършенството, защото тя е вечна за всички светове и цялата реалност, съединяваща в едно всичките части на творението и всички светове.

Ние ще почувстваме, с каква хармония се управляват всички части на тази програма и, в същото време, управляват всичко.

Ние ще почувстваме началото и края на творението, тъй като началото, процеса на развитие и завършването му са свързани помежду си и изумително си приличат, и всяко едно от тях има свобода на избора и правото самастоятелно да задейства тази система от началото до края.

И удивителното е в това, че разкриването на огромната, обща, цялостна система, която извършва всичките действия от началото до края, не възпрепятства възможността тя да бъде задействана от нас и ние да бъдем нейни стопани.

И когато човек се издига до нивото на Замисъла на творението,  съединява се с Твореца и става негов единомишленик – това се нарича да се слееш с Твореца.

Ние се сливаме с Твореца в Замисъла на творението. Както е казано: праведниците са партньори на Твореца, той създава и разрушава светове, а те поправят творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25004]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако съществува само една душа, то защо са нужни 600 000 души, които трябва да достигнат между себе си поръчителство?

Отговор: Именно от това разделяне на части ние и ще достигнем единната душа. Защото е невъзможно да се постигне, това което е обща душа, без да се премине през разбиването.

За да се разбере тази картина, трябва отначало да се разкрие нейното разбиване и да се опитаме да я съберем обратно. И когато ти се поизмъчиш и разбереш, че не можеш сам да направиш това без висшият, ще разкриеш Този, който може да ти помогне. И заедно с Него ще събереш този „пъзел”.

Тогава ще узнаеш, че Той е направил и разбил общата душа. Направил го е заради теб, за да поставиш разбитите части обратно и да разбереш, как те трябва да са построени и в каква връзка се намират: да кажем сглобяваш автомобил от хиляди зъбни части и трябва да разбереш за какво е нужна всяка част и как трябва да се съедини с останалите и в какъв ред.

А когато го сглобиш тогава разбираш, че за да заработи този двигател му е нужна жизнена сила! А жизнената сила се нарича Творец.

Така по Неговите действия ще познаем Него, а иначе никога не бихме могли да Го разберем.

От урока по статията „600 хиляди души”,25.10.2010

[24866]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това разум на групата и как мога да го разбирам?

Отговор: Това, което четем в статиите, това за което говорим, това за което пеем, изучаваме, това което си представяме като наше единство: с какви желания и стремежи трябва да е проникната и какви мисли трябва да тревожат групата – всичко това е и нейният разум.

Групата е подобна на Твореца. Тя е нашето обединение. Ако сме единни, то виждаме, че няма никой, освен Твореца, добрият и сътворяващ добро. Така ние описваме Висшето управление, което ни води към целта.

То се разкрива в обединението, т.е. в поръчителство, когато всички се сливат един с друг по пътя към целта, и всичко, което произтича е с цел, само за да ни подтикне към нея.

Целта е такова обединение между нас, в което разкриваме нашата интегрална взаимовръзка, единната система Адам. Там всички действаме като клетките в тялото – във взаимна хармония.

Тази хармония, този закон, това взаимно отдаване, царящо между нас е и Творецът (Боре), от думата ела (бо) и виж (ре). Това, което постигаме във връзката между нас в течение на общият живот, ето това е „Творец”.

От тук произтичат и всички мисли и желания в групата. Ако аз съм отделната клетка, то групата, това е моето живо тяло, Малхут света на Безкрайност, Шхина, нещо в което е заложено духовното приложение. Така съм длъжен да си я представя.

Групата – това е Малхут, Шхина, с други думи, „място”, общо желание в което разкривам Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Неразрушим ли е съюзът с другарите или човек може да изпадне от общият кръг?

Отговор: Аз все още не виждам този, чиято работа свидетелства за сключен съюз… Тук има ясни принципи.

Преди всичко: грижи ли се човек постоянно за укрепването на групата? Живее ли с настроенията на другарите? Иска ли те да са в подем и да чувстват увереност в постигането на целта? Бори ли се със себе си за това?

И второ: повдига ли той в действителност настроението на другарите? Придава ли им увереност и осъзнаване на важността на целта?

Това може да се прецени, наблюдавайки човека – не само когато му е хубаво, а във всички негови състояния, дори ако е уморен и обезсилен. Виждайки своята немощ, той отново се обръща към групата и се старае да получи от нея сили.

И работата не е в това, че му е зле и иска да се ободри, а в това, че глупавото настроение не му позволява да укрепи групата и да осъществи съюза. Така че, и в безсилието си, той се обръща към другарите не заради себе си. Болно му е, че в такива състояния не може да им служи.

Има и други признаци, които са много по-явни: доколко човек се грижи за удобството на групата при изготвянето на разписание, свързано с ученето и  организацията на работата, за да може по-лесно и бързо, групата да напредва по духовния път.

Безпокои ли се за тази душа или се отнася формално, като в службата?

Това не можеш да скриеш. По човека е видно доколко са важни за него групата и целта.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Остават по-малко от две седмици до конгреса. Как да използваме това време най-ефективно?

Отговор: Трябва да използваме оставащите дни за подготовка: да гледаме и слушаме повече, в това число музика и песни, да работим с обобщените статии, които говорят за съединяването на душите („Матан Тора”, „Взаимно поръчителство”, „Мир”, „600 000 души”, „Един закон” и т.н.) Главното е, да се опитаме да почувстваме, че вървим към обединение.

Предстои ни да направим атака за, да се съединим. И ако създадем силно вътрешно и външно напрежение, за да усетим, че се събираме заедно, така ще пробудим Вътрешната светлина в себе си. Тогава няма да останем с нашето външно желание, което е движено от Обкръжаващата светлина, а ще положим максимални усилия, така че Обкръжаващата светлина да превърне нашите съсъди или желание от външни във вътрешни. И тогава светлината ще се разкрие в тях като вътрешна светлина.

Разликата между тези две светлини е голяма, защото Обкръжаващата светлина влияе върху външните желания, които все още не са свързани, и които са извън екрана, който ни свързва. Екранът е сила, която ни позволява да сме над егоистичните ни желания, така че да мога да отдавам на моя ближен и да се свържа с него („отдаване заради отдаване” или „получаване заради отдаване”).

Ако придобия екран върху желанието за наслаждение, желание да се свържа с всички в една душа, тогава преминавам от външен съсъд на душата във вътрешен. Вместо да получавам пробуждане от Обкръжаващата светлина, аз ще го усетя от светлината в мен! Това се нарича първо духовно ниво. Това е състоянието, което очаквам и желая да получава на конгреса.

Естествено, в последните дни преди конгреса има много пречки, които ни очакват: изведнъж ще загубиш желание или възможност за участие, но след това, то ще се върне; изведнъж няма да имаш енергия да ставаш за урока, ще имаш проблеми вкъщи или в работата, лоши настроения, и какво ли не. И все пак, трябва да разберем, че това „обременяване на сърцето” е необходимо! То е като пресичането на Червено море, като бягството от Фараона, като идването на планината Синай, където разкриваме омразата (Сина) и разделението между нас.

Всичко това е необходимо. Трябва да се радваме на тези състояния и да ги приемаме с любов и разбиране! Надявам се, че нашите приятели по целия свят ще разберат това и ще го приемат точно по този начин. В крайна сметка, точно благодарение на поправянето на това разделение и тежест (авиют) на желанието, ние се издигаме.

Ако ги няма тези пречки, тогава няма какво да поправяме! Как тогава ще се издигнем и над какво?

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.10.2010

[24959]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да пренесем въодушевлението от Конгреса през последващия период на падение?

Отговор: Ако ние добре се подготвим по време на Конгреса, ако укрепим връзката помежду си, то тази връзка ще ни помогне незабавно да прибавяме към паденията подеми.

Наистина, има такава възможност – да не падаме. Затова ние трябва така да се подготвим за Конгреса, че след това да възприемаме тежестта в сърцето и желанията не като зло, а като средство, възможност за подем.

Ние достигнахме до особено състояние – голямото обединение на различни, чужди, далечни един на друг хора.

Всъщност, ние представляваме целия Вавилон. И в същото време ние можем да създадем такава връзка, че да се възползваме от примера на единство, който ще ни дадат на Конгреса, и да останем в него постоянно.

Трябва само да поддържаме същото въодушевление, същата връзка, същата важност на целта, държейки се за получения пример, държейки се за тази сила, която сме привлекли по време на обединението. Тогава, без всякакви проблеми, ще тръгнем нагоре по духовните степени.

Единството ни напълва с енергия, осъзнаване на важността и величието на целта, и трябва да направим така, че в последващите състояния изобщо да няма падения в тъмнината. Затова е нужно по-рано да сме ги видели като желателни и необходими, на принципа: „аз пробуждам зората, а не зората – мен”.

Ние чакаме тъмнината като светлина – защото тя ни предоставя шанс за подем.

От урока по статията Рабаш, 26.10.2010

[24916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо областта на свободната воля, клипот, се намира в промеждутъка между усещането за вътрешната светлина и обкръжаващата?

Отговор: Вътрешната светлина е светлината, която влиза вътре в мен. Обкръжаващата – това е тази светлина, за която аз знам, че съществува, но не мога да я усетя явно, като човек, неразбиращ случващото се.

Той, като че ли се намира в полумрак, в който не може да различи познат образ, да отличи приятеля от чуждия. (Приятел това е присъединеното към теб желание, а чужд е желанието, с което не можеш да работиш – но именно от тези състояния впоследствие ние извличаме възможността за поправяне).

През деня – няма какво да правим, всичко вече е ясно. През нощта също нищо не можем да направим, нищо не се вижда. И двете състояния вече са изяснени. Но именно „вечер” е времето, в което има възможност за работа, мястото на смесване на желанията („вечер”/„ерев” – от думата „смесване”/”меурав”).

След разбиването, всички желания са се смесили едно с друго, но когато някаква част от тези разбити желания попадне в състояние „вечер” и идва до нас, ние можем да я изясним и присъединим към „деня”. Така постепенно ние изучаваме своите желания.

Затова основните прояснения се случват на границата между вътрешната светлина и обкръжаващата.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 26.10.2010

[24944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Всяка от частите на откритата Тора (общоприетата сред масите), не се явява нищо друго освен подготовка за това, да ни направи способни и достойни да постигнем скритата част, тъй като скритата част – е същността (методиката) за постигане на съвършенството и Целта на творението, за което е бил и създаден човека.

Така че е очевидно, че ако не му достига някоя част от скритото, то независимо, че човек е съблюдавал Тора и е изпълнявал нейните заповеди в откритата част, въпреки това, той трябва да извърши кръгооборот и отново да дойде в този свят, за да получи това, което е длъжен да получи, тоест скритата част – 613-те заповеди за получаване на светлината, тъй като именно в това се заключава усъвършенстването на душите, както е замислено от Твореца.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

[24811]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→