Въпрос: Може ли човек, който току що се е срещнал с кабала и за пръв път идва на конгрес, да се включи в него?

Отговор: Не е важно на какво ниво се намира човек – той се включва в общото поле и усеща, че това е хубаво.

Той ще почувства, че това му донася топло отношение, увереност и защита. Възможно е той да получи отговор на някои жизнени въпроси и това ще му помогне да реши проблеми със самия себе си или в семейството си.

Висшата светлина се разкрива във връзката между хората, тя запълва празнини и липси – затова всеки може да почувства, че си струва да се участва в обединението. И в степента на своето участие, той вече ще може да се присъедини към светлината, към науката кабала и да подобри живота си.

Науката кабала, в противоположност с религиите, не утвърждава, че човек е длъжен да страда, а обратното – трябва да се съединиш с правилното обкръжение, за това даже не се изискват големи усилия, и да започнеш да се издигаш по лъча светлина.

Всички проблеми са само от недостиг на светлина в нашия живот! А ако ние я привличаме към себе си, няма да чувстваме недостиг и сериозни проблеми: беди, нещастия, болести, войни. Всичко зависи само от влиянието на светлината над нашия свят.

Човек за няколко минути може да почувства, че е попаднал в съвършено особено място. Да допуснем, че той дойде във вечерта на културната програма: хората пеят, танцуват – ако пожелае, може да участва, а ако не – може просто да гледа.

Той ще почувства топлота и никакъв натиск върху себе си – аз не мисля, че на някого не би му се харесало.

Хората харесват такава обстановка даже ако те случайно са дошли, а не търсят духовното. Та нали обичайно животът не ни поднася такива моменти и на човек много му липсва това.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 18.10.2010

[24155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всички наши закони и действия: „не прави на другия онова, което ти е ненавистно”, „възлюби ближния като самия себе си”, 613-те заповеди, са включени в общия закон за взаимното поръчителство.

Защото този закон е сложна система, състояща се от множество детайли, всеки от които трябва да бъде нейна интегрална част и да работи за благото на цялата система. Това ще бъде и нейния живот. Тази част трябва да изхожда от това, доколко носи полза за цялата система.

Такива системи, в които действа закона за взаимното поръчителство, съществуват дори и в нашия свят.

В неживата, растителната и животинската природа няма свобода на избора. Такава свобода няма и човекът.

Но, когато се издигнем над своята егоистична природа и реално, независимо от своето его погледнем тези природни системи, тогава ще видим, че те работят съгласно закона за поръчителството. В противен случай, природата няма да има право на съществуване.

И само хората, в които се е разкрила точката в сърцето, получават възможност да излязат от този всеобхватен закон за поръчителството, който изпълняват неосъзнато и да постигнат изпълнението му чрез своя свободен избор, със собствените си усилия. След това, тази възможност ще има и цялото човечество.

Както в човешкия организъм, най-важните, обезпечаващи живота системи се намират осъзнато в поръчителството като закон, съгласявайки се с него, така и цялото човечество постепенно ще стигне до неговата реализация.

Цялото творение, в пълна степен изпълнява закона за поръчителството. Единствено всеки човек се пробужда постепенно, съгласно определения процес и ред, за да може чрез своя свободен избор да реализира участието си в общата система, която се нарича „тяло на Адам”.

Затова, не е необходимо да мислим, че в света липсва някакъв закон. Просто, по отношение на нас, това се разкрива като възможност осъзнато да започнем да изпълняваме закона за поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

През цялото време трябва да проверяваме на практика, прагматично и без илюзии, от какво живеят нашите желания, с какви средства разполагаме, отчитайки степента на тяхната порочност и способността да се поправим.

При такова отношение към реалността ние откриваме, че се намираме между две дадености: „Аз – първи и аз – последен“, и че тук, по средата, имаме възможност за свободен избор – да привличаме поправящата сила.

Ние я привличаме на принципа „ще направим и ще чуем“, – с други думи, обединяваме се в група и чрез учебни занимания, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

Така откриваме, че всички наши състояния са първоначално програмирани свише, от замисъла на творението, от замисленото бъдещо сливане.

Посредством светлината, те идват при  нашето желание за наслаждения и му действат последователно, от лекото към трудното, оставяйки ни винаги възможност за избор.

Понякога скриват от нас, че няма никой, освен Него, направо до пълно скриване, а понякога ние сами избираме  това скриване – и така се движим напред: от Него, първия – чрез себе си– до Него – последния.

При това трябва да разбираме, че всичко става само вътре във връзката, в обединението на душите. Там е станало разбиването, и там Творецът пробужда съответните решимот. Само на мястото на разрива трябва да извърша своето поправяне, за да разкрия, именно там, сливането.

По този начин, винаги се занимавам с практически работи, като се старая  да се обединя с другарите и да предизвикам общо единство. По този начин аз насочвам себе си и целия свят към добро.

Първия импулс към това ми е дал Творецът, а след това, според степента на моите усилия, идва светлината и осъществява действие, разкривайки Първия и Последния в самата точка на единството, където ние постигаме сливане.

Получава се, че целта на нашите усилия е да заобичаш ближния, като себе си, а последната стъпка по този път ни повдига на степен  любов към Твореца.

Любовта към другите – това е  подготовката на кли (съсъда), а любовта към Твореца означава, че Той идва последен и завършва действието.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

В своите изследвания, науката се основава на нашите телесни органи на възприятие.

Но ако променим своите вътрешни свойства и излезем извън рамките на обичайните си пет сетива, тогава ще можем да видим друг свят, да го изследваме и ще открием друга наука.

Затова, науката кабала е допълнение към всички науки на света, тъй като взема предвид точно онова, което ще видим и почувстваме, ако изменим своите свойства.

Кабала привежда цялото творение в единна форма. Като наука, тя се основава на един прост принцип: желание – материя и светлина – форма, облечена в материя.

Ако ги изучиш, ще разбереш цялата природа на всички явления – както в частното, така и в общото, както в нашия свят, така и на всички стъпала на висшите светове. Навсякъде действа един принцип.

Кабала е универсална наука и следвайки я, винаги можеш да определиш къде се намираш, какви явления и свойства наблюдаваш.

С нейна помощ, можеш да изследваш и микро, и макро световете, имайки само един принцип – 10-те сфирот, в които можеш да се задълбочиш и в най-дребните детайли, а можеш да ги изучаваш и общо – и навсякъде ще действат едни и същи закони!

В нашия свят, всички науки поразително се различават една от друга: биология, ботаника, астрономия… Трудно ни е да направим паралел между тях. Но ако вземем единствената основа: съсъда и светлината, тогава остава един закон. А разликата е единствено в дълбочината на желанието (големината на авиюта)

В него винаги се случват едни и същи явления, но в зависимост от дебелината/ грубостта на материала, между тях ще има и разлика. И ще ни бъдат демонстрирани еднакви явления в паралелните науки като физика, химия, биология, зоология и т.н.

Науките за материала на различните нива (2, 3, 4) – това са биологията, зоологията, географията и прочее. Едни и същи форми се проявяват в неживата природа, в животните, растенията – процесът навсякъде е еднакъв и светлината еднакво се отпечатва в материала, но заради различния материал, ние възприемаме еднаквата форма по различен начин.

Затова, кабала е най-универсалната наука и е необходимо да се разрушат стереотипите на невежеството, че кабала не е наука, а мистика и медитация изпълнена с тайни.

От урока по статията „Кабала в сравнение с науките“, 21.10.2010

[24445]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Всяко творение е длъжно да съдържа в себе си 5 степени на своето развитие– иначе там няма да бъде самото творение, Малхут, на пета степен.

Светлината, действаща във всяка точка на творението, трябва да премине в нея 5 степени (отгоре надолу), и само на 5-та степен тя изгражда творение, което Го усеща.

Петата степен, творението, усеща светлината, която й въздейства от сфира Кетер –от своя Творец, като й отдава.

Сега самата тя започва да се развива (в хоризонтална посока) и строи своя собствена степен, като също преминава 5 степени.

Докато не са минати всичките 5 състояния, ние не можем да различим нищо, защото то трябва да дойде до нашето усещане и осъзнаване (сърце и разум).

Може би аз вече усещам, но още не осъзнавам това– тоест, явлението трябва да достигне до мен отгоре надолу, и аз трябва да го осъзная от обратната страна – отдолу нагоре: какво е това, откъде и защо.

Ако аз не разбирам всичко това, то не забелязвам и самото явление – така сме създадени, необходими са ни пълните 10 сфирот осъзнаване.

След това, от някаква степен, например Бина, аз изграждам нов парцуф, и той също има 5 части (например, аз изграждам парцуф Бина, изхождащ от Хохма и Кетер), а после от него – още един парцуф от 5 части… и така израства „дърво“, огромна система, в която всички части са свързани.

И тя се развива във всички посоки, във всички части – всеки път от състояние, ставащо Кетер, в следащата верига от 5-те състояния, които се развиват от него.

Всяка част е изградена свише, за да пожелае творението да опознае своя Творец и да стане подобен Нему, движейки се обратно към Него.

И така творението изгражда същите тези части, създадени вече от Твореца, и като взема пример от Него, умножава състоянията и духовните парцуфи.

Може всички те да се номерират, като в каталог, но в кабала им се дават имена, за да се проследи съответствието помежду им.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 19.10.2010

[24194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика между изучаването на книгата „Зоар” на конгреса, заедно с масата участници и изучаването на „Зоар” в нашата група на сутрешните уроци? Кое е по-важно – количеството или качеството?

Отговор: Количеството не намалява качеството. Винаги вътре, в голямо количество хора има способни да се съединят повече или по-малко, а има и такива, които изобщо не могат да се съединят или забравят за това.

Във всички случаи, количеството има своето преимущество, както е казано: „Сред народа Свой, Аз пребивавам”. Какво значи „сред народа”? Става дума не за особена група хора – ярки, целенасочени, умеещи да се занимават с вътрешна работа и добре подготвени.

Творецът се намира сред целия народ, а не в тази малка група особени личности, които Той сам е издигнал и съединил заедно като връх на пирамидата. И все пак, Той казва, че се намира именно сред голямо количество хора.

Висшето управление се грижи най-много за неживото ниво (в човечеството), по-малко за растителното и още по-малко – за животинското и човешкото.

Колкото по-слабо е създанието, колкото по-малко свободна воля притежава, колкото по-малко е способно да работи самостоятелно в името на поправянето на творението, изхождайки от Замисъла на творението и общата система, толкова повече в него се облича Висшето управление – и това е признак за разкриването на Твореца (Елокут).

Тоест става дума не за разкриването на Твореца в такива високи души като Рашби и всички велики кабалисти. Разкриването на Твореца се измерва съгласно обществото, а не съгласно отделните личности.

Затова ние не само, че не трябва да пренебрегваме голямото количество, но трябва и да го уважаваме. Масата е силна със своето количество, а не с отделните си личности, които притежават лични постижения и се занимават с лична духовна работа.

Най-важна е именно общата работа, защото по този начин ние позволяваме на светлината да се разкрие и постигаме разкриването на Твореца.

А личната, особената работа на отделни хора, на нашата група или на няколко групи е необходима единствено, за да можем да се включим в тази огромна маса (от няколко милиона човека – до милиардите) и чрез себе си да ѝ донесем духа на живота.

Затова посоката, намерението и целта са именно обществото, народът. И това е причината, поради която е необходимо масовото разпространяване на науката кабала.

От урок по книгата „Зоар”, 21.10.2010

[24423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целият Исраел са поръчители един за друг (Санхедрин, 27б, Шавуот 39).

(продължение на Как да престана да мисля за себе си?)…

7. Ако в групата, всеки мисли за другите, тя се превръща в съвършена система, която съществува в състояние на Арвут (взаимно поръчителство) – една душа. Всички приятели, в нея, се издигат над своите желания и встъпват в обединяваща взаимовръзка помежду си, ставайки поръчители в отдаването един на друг.

Всеки от тях, отделя своята „точка в сърцето” от егоизма си и я свързва с „точката в сърцето” на другите. По този начин, желанията остават „отдолу”, а съединението възниква между „точките в сърцата”.

В такава връзка на взаимно отдаване, вече действат други, напълно различни алтруистични закони. Пред човекът се разкрива един нов свят.

8. Веднъж издигнал се над своя егоизъм, човекът започва поправяне на своите връзки с останалите, посредством отхвърлените по-рано желания. Това първо се случва в „отдаването заради отдаване”, а след това в „получаването заради отдаване”.

Всички взаимоотношения са извършат само за това, просто, да насладят Твореца. Този общ дух, който присъства между приятелите, се проява във всеки един от тях. Те вече са способни да го разпознаят и насочат своето намерение единствено към него.

Възниква усещането на взаимодействие не със себе си и не с другите, а с обединеното цяло. Връзката с Твореца, който е бил разкрит в обединеното цяло, се поражда от това цяло.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23179]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „съд и милосърдие“ в духовното – приличат ли на обичайния морал?

Отговор: Баал аСулам пише, че мнозина мислят, че Тора едва ли не говори за морал – но това е огромно, горчиво заблуждение.

Защото моралът се основава просто на жизненият опит. Човек извлича жизнена мъдрост, като изхожда от ситуациите в живота.

Но науката кабала изобщо не се основава на събитията от нашия земен живот и на опита от него в този свят. Ние изпълняваме съветите на кабалистите, които ни издърпват „за ушите” (ухото се отнася към стъпалото Бина) във висшия свят.

Тоест аз не се уча въз основа на опита, който получавам от обичайния живот, а напротив – издигам се над всичко в него, над целия му опит!

Тъй като тук мога да се занимавам само със своя егоизъм и да давам изгодни за него съвети, както учим детето: „Не приближавай зло куче, ако не искаш да те ухапе”. Мога да кажа какво ни е от полза и какво във вреда – нищо повече от този морал не ще ми помогне.

Но науката кабала не действа на принципа на страха и наказанието, а казва, че трябва да промениш желанията си, да ги поставиш под въздействието на светлината.

Тоест тя се занимава с вътрешното ни поправяне, а не с наставления и объркване, заплашвайки те със зло куче или лош Творец, раздаващ наказания.

Кабала не плаши човека и не обещава възнаграждение в бъдещия свят. Тя не си играе с егоизма, а само го поправя посредством светлината, връщаща към източника.

Съединяването на съденето и милосърдието е съчетаването на Малхут и Бина – доколко Бина може да се включи в Малхут, а Малхут – в Бина и да се поддържат една друга.

Малхут влиза в Бина, степента на „съдене” прониква в милосърдието и го съкращава.Тоест в степента, в която Малхут не може да съответства на Бина – тя я съкращава, а в степента, в която може правилно да съответства на Бина – я разкрива.

И се получава включване на Бина в Малхут, когато Бина внася в Малхут степента на милосърдие. И сега Малхут влиза в Бина и с помощта на степента на „съдене” определя, доколко Бина може да и позволи да отдава, получава и да се присъединява.

Тоест при съединяването на степента на милосърдие със степента на „съдене”, работата се извършва от две страни: висшият се съкращава и се възползва от степента на съдене, макар и да желае да разкрие себе си и да използва степента на милосърдие.

Нисшият желае да постигне степента на милосърдие и затова внася във висшия свойството на съдене и казва: „Не ми давай! Аз те закривам!”

Или дори казва: „Можеш да се откриеш, аз все едно от тебе нищо няма да получа! Притежавам екран и съм съгласен да те открия в тази степен, в която мога да се уподобя на теб.”

Но тук няма никаква заплаха и морал, а напротив – има пълна свобода в търсенето и единствената свобода на волята.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 21.10.2010

[24429]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера, че не греша в преценката на своите желания?

Отговор: Не си струва да се заравяме в своите желания. Какво значение има какво става там и колко зле вървят нещата?

В края на краищата какво друго може да има там, освен себелюбието, което ме е завладяло и не ми дава да се издигна?

Полезно е да почувствам до каква степен не приемам мнението и целите на групата, единството и поръчителството на другарите.

Ако съм съединен с тях, тогава винаги ще виждам, че те са по-добри от мен. Ако не съм част от тяхното единство – този факт, сам по себе си говори, че те са над мен.

Не е важно в какво състояние се намират. Обединението автоматично ги поставя над мен, колкото и високо да съм се издигнал. Защото единството – това е кли, с което работи светлината. А онзи, който е сам – е нищо.

От урок по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24404]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Колкото повече чета Зоар, толкова повече осъзнавам нейната сила. Толкова ли е дълбока Зоар наистина?

Отговор: Ще кажа само това: трудно е без Зоар. Често ще усещаш нуждата да се върнеш към нея през деня. Както и да погледнеш на нея, тя е просто източник на сила.

В началото, когато човек отваря Зоар, не знае защо тази книга го привлича и очарова толкова много, и защо  е толкова трудно без нея. Някои усещат това по-рано от други. За някои хора може да отнеме много време да усетят силата, скрита в тази книга.

И все пак, рано или късно, всеки започва да усеща, че се нуждае от Зоар. Тя е като водата – нужна ни е повече от храната.

От урока по книгата Зоар, 30.08.2010

[22305]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→