Въпрос: Получава се, че всеки от нас през цялото време ”пробива дупка в общата лодка”, но трябва ли да повишим своята чувствителност, за да разберем това?

Отговор: Когато започваме с тази работа, разкриваме ”613” действия (заповеди), грешки (шгагот) и престъпления (едонт), именно относно поръчителството. Наистина, става дума за ”заповяданото” на нас действие, което сме способни да изпълним!

Това е единственото свободно действие, затова то се нарича ”една заповед”, само че се състои от много съставящи (Г”Е, АХА”П, всички нива на желанието), вследствие на постепенното поправяне на желанието ”за поръчителство”.

Всичко това се реализира през едно мъничко отверстие в прохода, в който се изпълняват всички заповеди. Това е подобно на процеса на раждане – преходът от майката през тесния проход за този свят.

Когато се опитвам да съм в поръчителство, да съм в любов към ближния – там, в това намерение, аз разкривам моя висш свят.

Затова е казано, че ”краят на действието е в началния замисъл”, тоест аз през цялото време трябва да бъда в едно намерение. Всички мои действия трябва да са заради любовта към ближния и любовта към Твореца.

Самото действие не е важно – важно е намерението, което аз мога да добавя към него. Както е казано, че за Твореца не е важно как колят добитъка (нашия егоизъм), а е важно намерението.

Затова само спрямо намерението, а не спрямо самите действия, ние оценяваме дали правим грешки и престъпления или изпълняваме заповеди и поправяния. Творецът не Го вълнуват твоите действия – за Него е важно, че ти имаш намерение ”чрез тях” да постигнеш.

Затова ако ти започнеш да добавяш намерението ”заради отдаване”, намерението ”за поръчителство”, то всички твои действия в живота стават свободни!

Всичките 360 градуса, на които действаш, се превръщат в една огромна тръба, водеща във висшия свят!

Целият този свят се превръща в твой проводник за духовното, а не е началната тесничка тръбичка. Тя се разширява за сметка на светлината хасадим, която е ”свойството отдаване и любов”.

И тогава не е важно какво ще правиш ти – дали работиш на полето или в учреждение. Ако правиш това с намерение ”заради отдаване”, цялата твоя работа е сякаш работа в Храм.

С това откриваме съвършено друго отношение към действието, към отдаването. И главното е, че съгласно това, ние проверяваме дали то ще бъде грешка или престъпление не по самото действие, а по намерението: за поръчителство, за любов и за отдаване към ближния.

Така се определя в какво си грешник и в какво си праведник – всичко съгласно твоето намерение.

Хората смятат, че всичко се оценява съгласно действието, но в духовното всичко се определя само от намерението. Затова е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на притежателя”.

От урока по статията „Любов към Твореца и към творенията”, 12.10.2010

[23343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Известно е, че признатите кабалисти се опират на писмената Тора, а не на простонародната – устната.

Как се отнася кабала към забраната за хомосексуалността (Ваикра, 18): „И мъжът да не ляга в ролята на жена, иначе ще бъде проклет.”

Отговор: Кабала не споменава и една дума за нашия свят и за нашите тела, а говори само за постигането от всеки човек – с всякакви склонности, какъвто е създаден от Твореца, да постигне подобие с Твореца в любовта към всички.

Аз лично, не виждам никакви разлики в постигането на духовната цел и висшата светлина от хората с каквито и да е склонности, както е казано: „Всяко тяло ще излекува тя.”

Затова не е наша работа да се занимаваме с тялото, а само с привличането на светлината. А останалото – каквото трябва, тя ще излекува.

Данни за хомосексуалността >>

[23322]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Ние ли строим образа на Твореца в себе си, или Творецът формира в нас Свой образ?

Отговор: Всеки път ние сме длъжни да намерим в себе си образа на Твореца. Баал Сулам дава пример с роба, който решили да назначат за глава на царските министри.

За това трябвало два пъти да се сражава с жестоки противници (дори и подставени), за да достигне свойства / степени „отдаване заради отдаване” и след това „получаване заради отдаване”.

Без борба в себе си  е невъзможно да се разгледат и познаят всички сили и свойства, да се съберат и да се разбере какво значи да си „министър”, т. е. подобен на Твореца.

От урока по статия на Раба, 12.10.2010

[23289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава “Ваехи”, п.733: „Тежка като преизподня е ревността”.

Всеки, който обича, а не изпитва във връзка с това ревност, то неговата любов не е любов.

Но само благодарение на ревността, любовта придобива съвършенство.

В кабалистичната група ревността се изразява в това, през цялото време аз да мисля за другите – остават ли те в правилното намерение. По време на четенето на Книга Зоар моята грижа е – за поръчителството.

Аз много се безпокоя, пребивават ли моите другари в същите мисли и намерения, грижим ли се всички заедно за поръчителството. Ако не, то моите усилия няма да доведат до никакъв резултат.

Защото в крайна сметка, всичко ми се разкрива в резултат на общите усилия на групата – във връзката между нас. Тази връзка се състои от общата грижа на всички.

Затова сега аз се грижа за свързващата ни мрежа, така че тя да не се прекъсне, а постоянно да се укрепва и расте. Това за мен е най-важното.

Ако аз желая разкритие от Книгата Зоар, то е възможно единствено при условие, че има връзка помежду ни, и тогава в тази връзка ще ни се разкрие Книгата Зоар. Единственото, което ни липсва за това разкритие е връзката помежду ни, нищо друго.

Точно за нея ние се безпокоим по време на четенето на Книгата Зоар, и това се нарича грижа за поръчителството.

От урока по Книгата Зоар, 12.10.2010

[23318]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В какво е разликата между грижата за човека, който се намира в този тесен кръг хора, с които съм подписал условие за поръчителство, и грижа за другите?

Отговор: Той не се  намира съзнателно в системата на договореност.

Въпрос: Това означава ли, че не съм длъжен да се грижа за него?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш за всички в света, но те получават това закриляне, съгласно нивото на тяхното поправяне.

Въпрос: И ти ще се грижиш, за да не изпитват недостатък в нищо? По кой начин?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш светлината да преминава чрез групата към целият свят. Светлината ще заструи по всички канали и ще го ориентира към целта на творението.

И тогава ще им се разкрие недостатъка, но това ще стане по смекчения път и те ще разкрият, че това е лекарство за  техния проблем, ще го приемат и ще оздравеят.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”,11.10.2010

[23201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако главното е вътрешната връзка, то защо е толкова необходимо да се започне с някакъв физически контакт, за който може да помогне приближаващият се конгрес?

Отговор: Какво да направя ако все още нямам правилно намерение? Изпълнявай, докато в действието няма намерения!

И ще бъдеш като детето, бягащо насам натам. Тези техни действия са подобни на нашите действия без намерение, но постепенно детето поумнява и добавя намерение, т. е. смисъл в своите действия.

Същото се отнася и за нашите действия и за конгреса –направи всичко, което е по силите ти! Ако ти нищо не правиш, то е по- лошо от всичко.

Не можеш да присъединиш към действието намерение? Но ако пред всяко действие признаваш, че не си способен да присъединиш към него намерение, това ще бъде и твоето намерение! Това вече е молитва!

От урока по статията „Любов към Твореца и творението” 10.10.2010

[23093]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темите на тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Предпочитание за изучаването на скритата Тора пред откритата Тора

Невъзможно е целият народ на Израел да достигне до това голямо пречистване (пълното поправяне от егоистичното си намерение) по друг начин, освен посредством изучаването на Кабала (в група и с правилното намерение), представяйки си най-лекия път (от всевъзможните пътища на страданието), достатъчен и за неразумните (независимо от развитието на човека).

От друга страна, по пътя на занятията само и единствено с откритата Тора (а не Кабала) се удостояват само единици, надарени с чудесната сила, и то посредством големи страдания – а не голяма част от народа (която в наше време въобще и не е готова на никакви страдания в името на поправянето на егоизма).

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.36.

[23305]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темите на тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Постигането на Тора започва с Тайните и завършва с Простият смисъл

Оттук се разбира справедливостта на думите от молитвеника на Виленския Гаон. В (своя молитвеник той е обърнал внимание на) благословението на Тора, той е написал, че Тора се започва с тайната, т.е. с откритата (на обикновения човек) Тора на света Асия, който се отнася към категорията на скритото, тъй като там Творецът се скрива съвършено (и затова на нас ни се струва, че Тора разказва за земни събития).

След това преминава към намек (изучаване на Тора на ниво намек), т.е. към това, че в Тора се разкрива най-вече светът Йецира (когато човек чрез изправлението си се възнася до света Асия).

И така, докато (поправяйки се), човек няма да се удостои с простия смисъл – тайната Тора на света Ацилут, наричащ се „прост смисъл”, доколкото Тора е отхвърлила (относително него) всички одеяния, прикриващи Твореца.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.148.

[23214]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Ще направим и ще чуем”. Какво трябва да направим?

Отговор: Да се стараем да се обединим заедно, да се грижим за всички, защото всички се грижат за мен.

Дори егоистично, доколкото е възможно, да се свързваме един с друг. Това трябва да е задължително условие: „Готови ли сте да направите това, на което сте способни?”.

Ние не знаем на какво сме способни, но ще се постараем, ще се опитаме да го направим. Защото от нас не се иска нищо по-много от нашите възможности.

Но това „ще направим”, което се иска от нас, е действително сериозна и трудна работа, която само ние сме способни да извършим. Макар че, ние не сме способни почти на нищо. Но тези опити са достатъчни, за да започнем да пробуждаме светлината, скрита в нашата вътрешна система.

Ако ние се стремим към тази система, както малките деца се стремят да станат големи, – то това е достатъчно, за да пробудим силата, намираща се вътре в изправената система, сила наречена „светлина”. И тогава тя ни въздейства и ни приближава към това състояние.

Това е много проста форма на развитие, която съществува в нашия свят във всичко. Ако човек се стреми към нещо, той пробужда върху себе си състоянието, към което се стреми. То му въздейства, приближава го към себе си и той изведнъж става по-умен, повече разбира и усеща.

Казано е: „Няма по-умен от опитния”. Човек придобива мъдрост от опита. Но какво е особеното на опита? Човек се е опитал да направи: „Ще направим” – точно като детето, по същата природна методика на развитие.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”, 11.10.2010

[23225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Преди да влезеш в групата, ти си имал право на свободен избор – да влезеш тук. След като вече си влязъл, имаш само един избор: да засилиш връзката си с групата.

Трябва сам да решиш, че това е твоя свободен избор и през цялото време си длъжен да го правиш – в това е твоята свобода!

Т.е. свободата не е в това да правиш каквото си искаш, а през цялото време да добавяш усилията си в тази връзка. Във всичко останало ние нямаме никаква свобода и то се осъществява автоматично.

Това е много важен принцип. През целия си живот, аз нямам никаква свобода – абсолютна марионетка съм.

Свободата на избора е само в едно: след като Творецът ме е довел в групата и е дал искра в сърцето ми, аз притежавам единствено свободата да се включа в тази група, да се вкопча в нея със зъби и нокти – колкото е възможно повече!

След като си се включил правилно в групата, ти вече зависиш от нея, от влиянието на обкръжението и в това отношение нямаш свобода.

В какво си свободен? Само в това, колко да добавиш от себе си в укрепването на връзките с обкръжението, против своя егоизъм. По този начин, ти увеличаваш своята зависимост от обкръжението и неговото влияние върху тебе. Няма никаква друга свобода!

Именно в това се състои поръчителството и за нас е необходимо постоянно да добавяме към него все повече принципи: любов към другарите, любов към ближния, оправдаването им чрез вяра над знанието – всичко е включено в тази свобода на волята, в този подход, чрез който постигаме реализирането на целта.

А целият останал живот се развива по определен сценарий – дори можеш да отидеш при гледачка и тя ще ти разкаже за твоето бъдеще. Всичко може да се предскаже – освен онова, което се отнася за твоята свобода на волята. Във всичко останало действа «сляпата» съдба.

Забранено е предсказването на бъдещето – за да не си помисли човекът, че в обикновения живот притежава свобода на волята.

Но ако знаеш, че не можеш да избираш свободно своите постъпки, тогава пред теб се разкрива бъдещето… освен онова бъдеще, което се отнася до свободата на твоя избор, тъй като то, вече зависи от теб и затова не ти се разкрива…

От урока по статията «Любовта към Твореца и творенията», 12.10.2010

[23360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→