Въпрос: Получава се, че всеки от нас през цялото време ”пробива дупка в общата лодка”, но трябва ли да повишим своята чувствителност, за да разберем това?

Отговор: Когато започваме с тази работа, разкриваме ”613” действия (заповеди), грешки (шгагот) и престъпления (едонт), именно относно поръчителството. Наистина, става дума за ”заповяданото” на нас действие, което сме способни да изпълним!

Това е единственото свободно действие, затова то се нарича ”една заповед”, само че се състои от много съставящи (Г”Е, АХА”П, всички нива на желанието), вследствие на постепенното поправяне на желанието ”за поръчителство”.

Всичко това се реализира през едно мъничко отверстие в прохода, в който се изпълняват всички заповеди. Това е подобно на процеса на раждане – преходът от майката през тесния проход за този свят.

Когато се опитвам да съм в поръчителство, да съм в любов към ближния – там, в това намерение, аз разкривам моя висш свят.

Затова е казано, че ”краят на действието е в началния замисъл”, тоест аз през цялото време трябва да бъда в едно намерение. Всички мои действия трябва да са заради любовта към ближния и любовта към Твореца.

Самото действие не е важно – важно е намерението, което аз мога да добавя към него. Както е казано, че за Твореца не е важно как колят добитъка (нашия егоизъм), а е важно намерението.

Затова само спрямо намерението, а не спрямо самите действия, ние оценяваме дали правим грешки и престъпления или изпълняваме заповеди и поправяния. Творецът не Го вълнуват твоите действия – за Него е важно, че ти имаш намерение ”чрез тях” да постигнеш.

Затова ако ти започнеш да добавяш намерението ”заради отдаване”, намерението ”за поръчителство”, то всички твои действия в живота стават свободни!

Всичките 360 градуса, на които действаш, се превръщат в една огромна тръба, водеща във висшия свят!

Целият този свят се превръща в твой проводник за духовното, а не е началната тесничка тръбичка. Тя се разширява за сметка на светлината хасадим, която е ”свойството отдаване и любов”.

И тогава не е важно какво ще правиш ти – дали работиш на полето или в учреждение. Ако правиш това с намерение ”заради отдаване”, цялата твоя работа е сякаш работа в Храм.

С това откриваме съвършено друго отношение към действието, към отдаването. И главното е, че съгласно това, ние проверяваме дали то ще бъде грешка или престъпление не по самото действие, а по намерението: за поръчителство, за любов и за отдаване към ближния.

Така се определя в какво си грешник и в какво си праведник – всичко съгласно твоето намерение.

Хората смятат, че всичко се оценява съгласно действието, но в духовното всичко се определя само от намерението. Затова е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на притежателя”.

От урока по статията „Любов към Твореца и към творенията”, 12.10.2010

[23343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение, Поръчителство | Add Comment →