Можем да си представим нашия път във вид на компютърен екран, на който са отворени три прозореца, три документа.

Последният прозорец е скрит, не го виждам – това съм аз в окончателното поправено състояние, в единството и сливането с Твореца, в корена на моята душа.

Средният прозорец – това е моят път, моето напредване по 125-те степени.

Първият прозорец – този, който сега виждам пред себе си, е моето сегашно състояние.

Всичките три – това са състоянията на душата ми, които тя усеща, защото „всичко, което не постигаме, не можем да наречем по име”.

Кабалистите са изминали този път, усетили са всички тези състояния, от началото до края, и ни разказват за този процес, който са преминали.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[25013]

Filed under: Без категория - No Comments→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Противници на изучаването на Кабала

Аз виждам, че основната причина за неуспеха на укрепването на юдейството в Израел (разкриването на Твореца) е в това, че пренебрегват светлината на Твореца (за поправянето на своята природа), пренебрегват я и в сърцето и в ума си.

Сега всички се обръщат към изпълнението на глупави надути действия (обичаите, които наричат заповеди), сякаш е възможно да се извърши заповедта само с тялото, без душата (без намерение за отдаване и любов към ближния).

Рав Кук. Писма 1, стр.160-161.

Тежко на тези, които се явяват причина за това, духът на Машиаха (силата за поправяне на нашия егоизъм) да изчезне и може би никога не ще успее да се завърне в света, защото те (с такова отношение към Кабала), правят Тора суха (като говорят само за механичните действия), без какъвто и да е примес на разум и знания (за целта на творението и човека в този свят), защото се ограничават само с изпълнението на тази част от Тора (изпълнението на обичаите) и не желаят да разберат науката Кабала, да познаят и изучат тайните на Тора и смисъла на заповедите ( отнасящи се до поправянето на егоизма на човека).

Тежко на тези, които със своите постъпки (отхвърлянето от Кабала) предизвикват глад, бедност, жестокост, унижения, убийства и грабежи в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар, п. 70.

[25041]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Постигайки духовна степен, кабалистът се облича във форма, която се нарича „Авраам” или „Мойсей”, и „чува”, че те си говорят.

В “Зоар” се срещат разкази за това, как разговарят хора, живеещи в различни векове, и се питаш как е възможно това? Но там става въпрос само за духовния свят и се говори не за хора, а за желания, носещи такива имена!

И твоето име също го има там –  душата ти също има корен! Но засега,  “Зоар”  не назовава твоето днешно име. А когато се издигнеш там и поправиш това състояние, ти ще получиш това име – ще го откриеш, ще трябва да разкриеш  корена на своята душа.

И когато постигнеш тази точка – своето главно, характерно духовно свойство, от тази точка ти ще се включиш в цялото останало кли в света на Безкрайността. Това ще означава, че ти си разкрил душата Адам Ришон и тя е станала твоя – изхождайки от твоята точка!

Твоят духовен съсъд със светлината вътре се нарича твое име. Само че, засега не го познаваш, защото не ти е познат твоят духовен ген, действащ вътре в теб, искрата, точката в сърцето – ти не знаеш откъде произхожда тя.

Тя те притегля към твоя корен, но какъв е този корен – не ти е известно: на кое място се намира той по духовната стълба, в какво състояние е, какво ще разкриеш в него, какво си и ти?

Това не означава, че си ограничен в този корен – ти ще отидеш още по-високо! Но вече от тази точка ти постигаш всичко. Затова, всяка душа е длъжна да постигне корена си и всеки има свой.

Има „праотци”, които се наричат главни стъпала, „поколения” – Авраам, Ицхак, Яков… Това не са корените на частни души, а основни свойства – така се наричат свойствата на Твореца.

Тогава, как всеки от нас има своя собствена коренна точка, която трябва да постигне и да се поправи в нея, а оттам да поправи и своята връзка с всички останали души? Именно това означава пълното лично поправяне, което всеки е длъжен да направи.

От урока по статията “600 хиляди души”, 27.10.2010

[25064]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Принципът обичай ближния като себе си, обобщава и включва всички останали принципи. Изпълняваме принципа на страх и принципа на любов чрез обединение, анулирайки себе си пред групата, и чрез поръчителството, получавайки поправящата светлина. Светлината ни носи състоянието на страх, а след това и на любов.

Всички те се наричат „изпълняване на 613-те заповеди”. Става дума за поправяне на желанията. Всяко желание неутрализира своя егоизъм и придобива екран, намерението за отдаване.

Аз не виждам предварително стъпалата на стълбата. Аз сам ги изграждам чрез самоотричането, което ми позволява да се захвана за групата все по-силно и по-силно. Така в мен се формира едно кли, насочено към единствения Творец. За това е необходим принципът наречен „един съответства на един”.

Всички наши усилия и поправяния са насочени към изграждането на това обединение. Човек го различава, стремейки се към него и потискайки всичко останало. С кого се обединява той? С групата, която той оценява, използвайки само един критерий – целта. Той се присъединява единствено към тази точка на целта, която е заложена в групата, и към нищо останало с тези, които се намират около него. Прекланя се пред обединението, фокусирайки се на него.

Тогава той е един и се обединява с единната група, захвърляйки всичко останало в неговите желания, за да разкрие единствения Творец, добър и творящ добро – свойството на отдаване. Така, чрез любовта към ближния, човек придобива любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 28.10.2010

[25156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Когато гледаме този свят, ние го съдим със своят разум, но как можем да постигнем разума на Твореца?

Отговор: Затова трябва да направим поправяния: да пречистим разума от всички егоистични глупости, които го напълват, пречейки ни да видим Твореца. Ако направим поправяне чрез светлината Хасадим, тогава се издигаме над егоистичното ни желание и ставаме готови да приемем светлината Хохма – разума на Твореца.

По същество търсим себе си, и на основата на това, опознаваме Твореца, който ни е създал. Написано е: „По Твоите действия ще Те позная”, но какви са Неговите действия? Това съм аз! Аз съм действието на Твореца! И аз трябва да разбера кой съм.

За да направя това, трябва да изляза извън моето ограничено егоистично виждане и да изградя група извън себе си. Ако започна да проверявам себе си относно групата, като желание относно светлината, то това слага началото на моето постижение на действията на Твореца. Това се случва до степента, до която съм способен да издържа и да го пожелая.

От урока по статията “Създаващ разум”, 28.10.2010

[25211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Духовността е съвършенство – в нея нищо не се изменя. Но аз виждам промени в нея. Творецът ми изглежда далечен, близък и различен. Ако правилно различа всичко, тогава аз не просто изучавам външната страна на случващото се, а във всичко виждам „Добрия и Творящ добро”, разбирам че „Няма никой освен Него” и всичко се случва единствено вътре в мен.

Но ако всичко в мен се променя, аз трябва да възприема тези изменения като благоприятни за мен и трябва да разбера, че въпреки тях и основно на тях, аз трябва да съм способен да се придържам към моето неизменимо отношение към Твореца. Тогава се получава, че всички мои вътрешни изменения изграждат в мен образа на Твореца по обратен начин – от противопоставянето ми на себе си.

Решимот (духовни гени, записи) непрекъснато ще се изменят в мен, но над тях, с вяра над знанието, аз желая да взема решение, че „Творецът е добър и твори добро и на лоши и на добри” и „Няма никой освен Него”. Излиза, че всички промени се случват в мен, на фона на моите убеждения, че „няма никой освен Него, Добрия, Творящ добро”, обрисуват в мен образа на Твореца. В този случай моето отношение към реалността е правилно. Ако различа неизменимото отношение на Твореца (Добрия и Творящ добро) във всяка моя вътрешна промяна, така аз поправям тези изменения, изпълнявам ги.

Но за разлика от „обикновените хора”, аз не анулирам тези изменения сякаш те не съществуват. Напротив: приемайки и работейки с тях, от всички тези противоположни форми и несъществуващи в Твореца изменения, аз опознавам и разбирам Твореца.

От урока по Книгата Зоар, 17.10.2010

[23924]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→

Въпрос: Кабалистите са описали решението и много хора в света са съгласни с него – готови са да го изпълнят. Какво не ни достига?

Отговор: Не ни достига осъзнаване за неотложността на неговото изпълнение. Всичко, което се отнася към духовното, може да бъде реализирано само от състояние на безизходност, от крайна необходимост – или живот, или смърт.

Както е станало на планината Синай: или ще се обедините, или ще бъдете погребани тук. Не е по силите на човека да се измъкне от себелюбието, докато не види, че няма друг изход.

Затова, вземането на каквото и да е решение по пътя, трябва да бъде предшествано от стоварващи се върху нас силни удари – страхове, тревоги, опасност да загубим всичко. Това се нарича „път на страданието”. Защото Творецът е всеобщият закон на природата и не знае какво е протекция и компромис.

А другата възможност е да се напредва с помощта на светлината, която разкрива ситуацията и ни показва истината. Тогава всеки поддържа всички и е готов да им помага, за да може групата да почувства необходимост и готовност да разкрие истинското състояние.

Ако вървим към него заедно, тогава то не ми се струва толкова ужасно, както в случая с бедствията. Защото страдайки, аз си оставам егоист и виждам пред себе си само заплахата. Но ако анулирам себе си пред групата, тогава ми е достатъчна и стотна част от страданията, за да ги възприема в пълната им мощ.

Скланяйки глава пред групата, аз увеличавам своята чувствителност към страданията. Сега страдам от това, че съм затънал в егоизма.

В групата ставам по-чувствителен и сега, ако ми демонстрират стотна част от моето его, аз изпитвам голямо страдание и съм готов да се избавя от него, защото съм усетил цялото му бреме.

Ето какво ми дават другарите – те споделят моя товар, както в притчата с царя, който трябвало да изпрати своето богатство в далечна страна. Поданиците му, които били егоисти, щели да разграбят неговото богатство и затова, той дал на всеки по една монета. Няма смисъл да откраднеш монета и така всеки я доставил там, където трябва.

Ако вървим заедно, смирявайки се един пред друг, тогава няма да бъде необходимо да преживяваме световна война. Достатъчно е, че влагаме сили и до нищо не се домогваме – това вече привлича страданията, които ще свършат своята работа.

Защото след година, аз както преди, няма да имам нищо. Как така? Какво става? Обединението усилва болката от безплодните усилия. Това ще бъде достатъчно, за да мога бягайки от нея, да се издигна по-високо, на духовното стъпало и да предам своята част от царското съкровище.

От урок по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как групата може да избегне състояния, които се наричат „общество на присмехулници”? Какво да правим ако сме попаднали в такова състояние?

Отговор: Невъзможно е да не паднем, да не станем „общество от присмехулници”. Доброто се строи над злото – над неговото осъзнаване и поправяне. „Аз създадох злото начало” – казва Твореца. С други думи, доброто не съществува в природата. А ако мислите, че Аз съм добър, то Аз се скривам от вас, а разкривам само обратната Си страна – само злото. Така че не търсете в света нищо добро, светът е зло.

Е, а що се отнася до нас, то задачата ни, цялата ни работа е призована да разкрие противоположността на злото – доброто (да преминем от обратната страна на лицевата, от ахораим на паним).

По тази причина трябва да бъдем готови за това, че всяко благо, с което някога ще се удостоим, изисква отначало да се прояви като зло. В живота ние крием, потискаме злото, бягаме от лошите усещания.

Егоистичната ни защитна сила постоянно ни рисува лъжливи картини – само за да се почувстваме добре, само да можем да компенсираме във възприятията реалното положение на нещата и да не усещаме истината, да не я обсъждаме.

Наистина, защо му е на егоизма да страда? Той изначално се опитва да предотврати тази възможност. Така майката вижда само доброто в своето дете, а в детето на съседката – само лошото.

А да създам в себе си обективно възприятие, независещо от егоизма ми, може само като приема мнението на групата вместо своето – чрез него аз мога правилно да се отнасям към себе си, към света, към Твореца.

Така аз получавам в ръцете „прибор”, с който мога да устремя обективен поглед във всички направления. Аз сформирах „шесто чувство” и то ми позволява да изработя отношение към всичко, независимо от природата си.

По-рано лежах в безсъзнание под тежестта на своето его, а сега осъзнавам вече това – онова, възвръщам се в действителността.

Да строим кли, поръчителство, единство с групата – значи да придобия „прибор”, средство, което позволява да се разкрие истинската реалност. Ще я позная съгласно нивото – но такава, каквато е в действителност.

А по рано не я виждах, защото съм бил подкупен и този „удар на егоизма” ми е заслепявал очите, затъкнал ми е ушите, извратил е цялата картина на света.

От урока по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво представлява самото възприемане на реалността в Твореца?

Отговор: В Твореца няма възприемане на реалността, защото в Него има само едно свойство – желанието да отдава, отдаване. Самият Той е съвършената реалност.

А ние, възприемайки и рисувайки в себе си обкръжаващата действителност, постигаме  състояние, което е все по-близко до Неговото.

И затова, най-добрата форма на света се образува тогава, когато се поправим дотолкова, че да създадем или проектираме в себе си реалност, преставляваща по себе си единствено Твореца. Такова състояние ще постигнем.

Всички наши филми, всички картини и форми, чрез които преминаваме в нашите поправяния, ние постепенно, на етапи приближаваме към такава реалност, в която има само Творец, както е казано: „Той и Името Му са единни”, „Няма никой освен Него”.

От програмата “Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[25134]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво значи да мислим за обединението по време на четенето на Зоар, за да може цялата група да премине през Крайното море, влизайки в духовния свят?

Отговор: Зоар разказва за това, което се случва от гледна точка на духовните съсъди/желания, т.е. за всевъзможните видове съединения – а не описва картината от гледна точка на светлината.

Има такива кабалистични книги, които дават описание от страна на светлината: как идват различните светлини и как се разпространяват. Все едно ни разказват за нещо, което е нарисувано на някаква картина.

Да се даде описание от страната на желанията, това значи да се обясни не онова, което е нарисувано, а по какъв начин може да бъде нарисувана тази картина. Какви бои трябва да се вземат, как да се смесят, как да се нанесат на платното, каква техника и каква четка да се използват.

Оказва се, че духовната картина не се създава просто така, на воля рисувайки всичко, което ми се прииска, все едно от страната на светлината.

Не, отначало трябва всичко да се оразмери, като с линийка, с помощта на разни чертежни „инструменти” (келим), всичко да се разчете. Защото тя идва от страна на желанията, на духовните съсъди, и преди всичко изисква тяхната старателна подготовка.

В такъв стил говори Зоар, цялата „практическа” кабала, идваща от страна на творението: каква да е нужната дълбочина на желанието (авиют), екраните, всевъзможните действия с тях – и какво ще се разкрие в резултат. Ние трябва да се възползваме от това описание и сами да нарисуваме тази картина, а не просто да и се наслаждаваме.

Ако вече се намирахме в такива състояния, бихме могли да се наслаждаваме на рисунката в друг вид – ние бихме могли да четем и да получим обяснение за картина, която вече сами виждаме.

Но на тоя етап ние не можем да се впечатлим от самата картина, ние идваме от страната на желанието и се учим да рисуваме тази картина – Зоар ни разказва стъпка по стъпка къде трябва да дойдем и ни дава в ръцете инструменти, с които трябва да създадем това платно.

Ние създаваме тази картина вътре в групата, в съединението между нас, и всичките имена, линии, всички обекти – означават единствено видовете съединения на желанията между самите себе си.

Когато ги съединиш заедно, когато създадеш дори съвсем начално, минимално съединение – ти вече ще достигнеш първата духовна степен и картината ще се разкрие. Главното, което трябва да разберем, е как действа всичко това, как трябва да се съедини всичко това, за да заработи системата!

Все едно си сглобявал кола, съединил си всички нейни части, включил си енергозахранването, налял си бензин, масло, вода, завършил си целия преглед, завъртял си стартера и двигателят е заработил! Ето такъв резултат трябва да достигнем!

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Нашата работа се дели на части, които сякаш не са свързани една с друга – взаимоотношенията между хората, между човека и Твореца, между човека и другарите.

В съвършеното състояние, всички трябва да бъдат обединени помежду си – човекът с големия свят, човекът с групата, човекът с Твореца.

Цялата реалност трябва да бъде неразделно слята, за да няма някой, който има по-голямо или по-малко значение в сравнение с другите. Именно това е подобието на свойствата.

Но засега, ние все още не знаем как правилно да изградим всички тези видове взаимоотношения и каква значимост да придадем на всяко от тях. Винаги ще се объркваме и затова кабалистите ни обясняват, че най-надеждното средство е работата в група.

Защото Творецът е разбил общото кли именно, за да може всяка част да работи над своите лични свойства по отношение на другите и дори, когато е откъсната от светлината, взаимоотношенията с ближния да заменят тези на творението с Твореца.

Това ни позволява да работим, постоянно проверявайки правилно ли действаме.

В крайна сметка, от всички трудове на кабалистите трябва да извлечем главния принцип: няма Творец, творение, човечество, а има само група. Преди всичко, ако аз виждам група, в която мога да реализирам закона за поръчителството, тогава съм длъжен да се обединя с другарите и да направя това.

Нашето обединение трябва да бъде такова, че между нас да не останат никакви различия и разстояния. Ние сме единни по пътя към целта, в усещането на общата взаимна връзка. И разбираме, че само в тази връзка между нас ще се разкрие духовния свят.

Тогава, към същността на нашата връзка, аз присъединявам Твореца – именно Той определя как трябва да се обединим, за да не бъдем сборище на присмехулници, а истинска група.

Ние не знаем какво е отдаването, но искаме от Твореца, Той да бъде за нас свидетел, пример и свързващо звено.

Тогава човекът, групата и Творецът стават едно цяло и всички ние работим, докато заедно не поискаме разкриването на Твореца помежду ни.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Преди Конгреса много хора се оплакват, че всичко около тях внезапно се разпада: домашни уреди, мебели, предмети падат от ръцете им и се разбиват или се разсипват направо в ръцете им.

Създава се такова впечатление, че материалният свят започва да се разпада. Това действително ли е свързано с предстоящия Конгрес?

Отговор: Разбира се, че има напрежение, изясняване на целта, желание за нея, нейната стойност, съзнаването на цената, която трябва да заплатя за нея, съответстват ли моите другари на нея и прочее.

Но това е прекрасно време. Трябва да прочетете как хората са излезли от Египет: в страх, набързо, под ударите на Фараона (егоизма), в тъмнината.

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към другарите от миналото, които са били с нас и след това са ни напуснали? Може би сега имаме предлог да се свържем с тях и да ги поканим да се завърнат при нас?

Отговор: Конгресът е събиране на „точките в сърцата” от целия свят. Точно сега имаме невероятната възможност да създадем едно общо кли.

Много хора са били дълги години заедно с нас физически и виртуално, участвайки в работата на световната кабалистична група. Независимо от причините за тяхното временно отделяне, ние много ще се радваме да видим всеки от тях на Конгреса.

Всеки, който е бил с нас, който е стъпил на пътя на изучаваното на кабала, ни е драг и близък.

Ние ви чакаме! Ще се видим на Конгреса!

[25073]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Изходът от Египет се случва като чудо, защото светлината ГАР де-Хохма, идваща от парцуфа Атик, работи над природата на Второто съкращаване. Затова, тя ни позволява да преминем от състоянието „Египет”, което е управлявано от желанието за наслаждаване, към състояние, в което можем да решим за себе си, че желаем да сме под управлението на Бина. Това вече е началото на „пустинята Синай”.

Всъщност, това е знак, че сме излезли от Египет. Сами сме неспособни да излезем от управлението на нашия егоизъм; само тази огромна светлина създава път за нас, като ни издига над желанието за наслаждаване.  Тя помага на човек да се отдели от определени качества на неговото егоистично желание и от този момент нататък бяга от „Египет” – от свойствата, които го държат в намерението „заради себе си”, които го лишават от възможността да постигне „заради отдаване”. И това е невъзможно в Египет.

Когато ГАР де-Хохма се появи, тя работа като прожектор, който осветява желанията на човека така, че да види кои от тях са толкова лоши, че не може да избегне и да не ги докосва. Това се нарича „бягство” – човекът се издига над тях и вече е защитен от това да ги използва.

Светлината ГАР де-Хохма съкращава тези желания и те вече не се появяват по пътя на човека, тъй като са погребани в него. Разбира се, впоследствие, те ще се събудят отново, за да бъдат поправени, и тогава ще се появят всякакви проблеми, докато той не излезе от „Египет” напълно.

Но всичко това става благодарение на светлината ГАР де-Хохма, която осветява и изяснява нашите желания, позволявайки ни да се издигнем над тях, да ги поправим или да ги използваме частично.

От урок по книгата “Зоар”, 27.10.2010

[25057]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

„Бейт Шаар аКаванот” (Входът към намерението) е книга от Баал Сулам, която повече от всяка друга е предназначена да ни подготви за „молитва”, молба за поправяне. Затова тя не описва вселената в частни детайли; не анализира, а търси да синтезира, да свърже отделните части заедно и да покаже цялата вселена като една глобална, хармонична система, чиито части са взаимносвързани и взаимнозависими.

Когато човек наблюдава същите форми, и в частното, и в общото, той вижда как всичко е взаимносвързано. Това означава, че наблюдава от гледната точка на „игулим” (кръгове) на системата, които се отнасят към последното поправено състояние, където частното и общото са равни.

Частното не може да съдържа повече или по-малко от общото, а общото не може да съдържа повече или по-малко, от която и да е от неговите части. Такъв е законът на съвършенството. Затова такъв подход към света като към глобална, интегрална и хармонична система е необходим, за да постигнем молитва.

Причината, поради която тази книга е толкова важна за нас, е защото тя постоянно ни насочва към общата система като ни показва, че ние сме само малки части от нея, всяка от които е толкова важна, колкото и цялата система.

От урока по „Бейт Шаар аКаванот”, 26.10.2010

[24947]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Колкото повече напредваме, толкова по-объркващи и непредсказуеми стават световете. Виждаме, че има процес, но не разбираме накъде води.

Изследвания показват, че нашата реалност пребивава в едно свойство: желанието за получаване, или за наслаждение. Всички изчисления, на всички нива, се извършват само въз основа на личната изгода. Дори отдаването се използва с цел получаване. Ние нямаме сили за действие, което не е насочено към личната полза. Какво  да направим?

Кабалистите ни казват, че има друга противоположна действителност, която е управляване от всеобхватната сила на сътворението. Можем да я наречем природа или Творец – едно и също е. Говорим за абсолютно, универсално свойство на отдаване. Можем да се издигнем от степента на получаване до степента на отдаване само с помощта на тази глобална всеобхватна сила, която е създала цялата реалност. Можем да предизвикаме влияние върху себе си чрез действия, така че тази сила да промени природата ни.

Тези действия са прости: опитваме да се обединим, да си представим себе си във взаимно отдаване, и заедно с това изучаваме законите на действителността, която е напълно скрита от нас. Благодарение на нашите усилия и учене, ние сякаш приближаваме себе си до свойството отдаване, или обратно, привличаме го към себе си, така че то ни влияе и ни променя.

Така, пробуждаме сливането на свойствата, докато се люлеем на вълните на променящите се усещания. Понякога се чувстваме добре, че се приближаваме до отдаване и виждаме напредък. Друг път, обратно – чувстваме се зле от това.

Така вървим: понякога с десния крак, понякога с левия, понякога с увеличаване на отдаването, друг път с увеличаване на получаването. Ако не оставим метода, получаването се разкрива в нас до състояние на омраза, а любовта се разкрива над нея все повече и повече, докато злото, заложено в нас, и всичкото добро, което можем да привлечем от свойството отдаване, се разкрият.

Тогава създаваме правилната комбинация от тези свойства: средната линия. Обединяваме два свята в себе си, и съществуваме в двата като непрекъснато повдигаме силата на отдаване над силата на получаване. Това се нарича „получаване заради взаимно отдаване”.

От урока по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→