Духовността е съвършенство – в нея нищо не се изменя. Но аз виждам промени в нея. Творецът ми изглежда далечен, близък и различен. Ако правилно различа всичко, тогава аз не просто изучавам външната страна на случващото се, а във всичко виждам „Добрия и Творящ добро”, разбирам че „Няма никой освен Него” и всичко се случва единствено вътре в мен.

Но ако всичко в мен се променя, аз трябва да възприема тези изменения като благоприятни за мен и трябва да разбера, че въпреки тях и основно на тях, аз трябва да съм способен да се придържам към моето неизменимо отношение към Твореца. Тогава се получава, че всички мои вътрешни изменения изграждат в мен образа на Твореца по обратен начин – от противопоставянето ми на себе си.

Решимот (духовни гени, записи) непрекъснато ще се изменят в мен, но над тях, с вяра над знанието, аз желая да взема решение, че „Творецът е добър и твори добро и на лоши и на добри” и „Няма никой освен Него”. Излиза, че всички промени се случват в мен, на фона на моите убеждения, че „няма никой освен Него, Добрия, Творящ добро”, обрисуват в мен образа на Твореца. В този случай моето отношение към реалността е правилно. Ако различа неизменимото отношение на Твореца (Добрия и Творящ добро) във всяка моя вътрешна промяна, така аз поправям тези изменения, изпълнявам ги.

Но за разлика от „обикновените хора”, аз не анулирам тези изменения сякаш те не съществуват. Напротив: приемайки и работейки с тях, от всички тези противоположни форми и несъществуващи в Твореца изменения, аз опознавам и разбирам Твореца.

От урока по Книгата Зоар, 17.10.2010

[23924]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец | Add Comment →