Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Стремежа към разкриване тайните на Тора се явява идеалната цел на живота и съществуванието (защото в този случай човекът действа оптимално).

Рав Кук. Орот Кодеш, 1. Стр. 142

Тайните на Тора донасят освобождение (от егоизма, а с това и от всички страдания) и възвръщат народа на Израел (тези, които желаят да разкрият Твореца) на неговата земя (желание – рацон, от думата земя – арец).

Рав Кук. Орот, стр. 95.

Именно във време на голяма криза (глобална, пълна зависимост на всички от всички) и огромна опасност (да разрешат проблема, както винаги посредством световна война), е необходимо да се използват преимуществата на лекарството (пътя на светлината вместо пътя на страданието).

Рав Кук. Писмо 2, стр. 123-124.

Ако младите хора с времето разкрият за себе си тежестта (на този свят) и слабото желание (точката в сърцето, стремежът на сърцето към висшия свят, егоистичните желания) към занимание с вътрешната Тора (истинската природа на света), то върху тях ляга задължението, да приемат като правило, да не преминава и един ден, без изучаване на кабала по час или два – и тогава с течение на времето, те ще придобият разум.

Рав Кук. Писмо, 1. стр. 82

[24071]

Filed under: Изучаване на кабала - Няма коментари→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Всеки човек трябва да изучава Кабала (иначе той не изпълнява предназначението си и изживява живота си напразно).

Баал аСулам Предисловие към книгата „Устата на мъдрите”.

Няма за Твореца по-голямо удоволствие от това, когато се занимават с Кабала (защото с нейна помощ Го разкриват). И още повече, човек е създаден само за това – да изучава Кабала (тъй като само чрез нейното прилагане, той ще достигне целта на своето създаване).

Рав Хаим Витал, „Въведение към Шаар Акдамот”. Стр. 6, 7

Абсолютно (безпрекословно) задължение (свише) възложено на целия народ на Израел, на всекиго, който и да е, е да се занимава с вътрешната част на Тора и нейните тайни (Кабала), без което той няма да достигне своето съвършенство.

Баал аСулам, Предисловие към книгата „Устата на мъдрите”.

Избавянето на Израел (от егоизма, а значи, от всички негови проблеми) и цялото негово величие (самостоятелност, безопасност, мястото му сред народите на света), зависят само от изучаването на книгата Зоар и вътрешната част на Тора.

Баал аСулам, Предисловие към Книгата Зоар.

[23956]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Забележките в скобите са мои.

Предпочитането да се изучава скритата Тора пред откритата Тора

Ако ние обърнем внимание на неговите думи (на рав Хаим Витал), те за нас ще станат ясни като ден. Защото е казано: „По-добре е за човек да отложи изучаването на Талмуд, след като е опитал щастието си в откритата част на Тора”, – подразбира не щастието в остротата на ума и знанията (в изучаването заради знания), а това, което разяснихме вече по-горе, обяснявайки израза: „Аз създадох злото начало и създадох Тора, като средство за неговото поправяне”.

Тоест, човек, който се е трудил да прилага усилия в откритата Тора (не за знание, а за изправяне на своето зло, егоизма си), но все пак злото е останало да действа и изобщо не се е смекчило, и доколкото той все още не се е избавил от престъпните размишления (че изучава не заради поправянето си, а заради получаването на възнаграждение)… И затова Хаим Витал съветва човека да отложи Талмуд и да се занимава с Кабала.

Баал аСулам, Предисловие към ТЕС, п.22

[23813]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Задължени ли сме да се противопоставяме на егоизма или да работим с него?

Отговор: Ако аз гледам на егоизма и отъждествявам себе си с точка от Твореца, то противостоя на егоизма. Аз съзнавам, че това е моята природа, обаче ако я поправя, то това ще е природата на Твореца – нали егоизмът е Негов отпечатък.

Затова егоизмът се нарича ”помощ срещу теб”: неговата форма е противоположна на тази, която ми е необходима, но тя ми помага, тъй като нямам нищо повече.

Затова сега не ми стига Светлината, която ще помогне да се запълни егоистичната ”ямка” в отпечатъка с правилното отношение и да се получи обединение – формата на Твореца.

В нашия егоизъм има все обратни форми, както са се образували те при своето отделяне от съвършенството и до нашия свят.

Тези форми са като вложени една в друга, като в матрьошката. А ние, с помощта на светлината, трябва в обратен ред да дойдем до правилната форма.

Затова имаме заслуга срещу егоизма с осъзнаването, че освен висшата светлина, имаме всичко. Следвателно, нужно е да повикам въздействието на висшата светлина върху моето желание за бъдещото състояние на обединение, за желанието за поправена форма (решимо).

Затова ние отначало казваме: ”правим и усещаме”, тоест готови сме за обединението, като получаваме това желание от групата.

От урока по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010

[24040]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои законът на системата на поръчителство?

Отговор: Законът на системата е абсолютната взаимност. Както е написано в ”Даряването на Тора”: ”Като един човек с едно сърце”.

Едно желание в цялата система, общо взаимно отдаване, което се реализира в сливане с Твореца. Законът се заключава в думите „един”, „единство”.

Може да се каже , че „единство”, „един” не може да бъде закон. Но понятието „един” включва в себе си твърде много различни свойства, свързани помежду си над ненавистта и над отхвърлянето, с отношенията за любов и за отдаване.

Това е вътрешната формула на системата: противоположни по своята природа неща, свързани над този закон за подобие на свойствата.

Така е устроено нашето тяло и всяка единна система. За да съществува системата, тя трябва да е изградена от различни по форма, противоположни части, над които действа общ закон – съществуване в името на една единна цел!

От урока по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010

[24087]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Този, чието желание е устремено направо към Твореца, той ще осъзнае, че Творецът се разкрива във вярната взаимовръзка между душите. Това обединение се развива в групата на два етапа:

1. Подем в степента Бина, хафец хесед, където човек чувства себе си като посланик, действащ „над знанията”.

В началото, той осъзнава, че се намира във властта на егоизма. А как да се измъкне от този капан? С помощта на примера, който човек може да почерпи от обкръжението.

Ако човек приема този пример над разума и чувствата, което се нарича „над знанията”, и ако той действа а) съобразно с групата и б) въпреки себе си – което е и правилното действие, насочено към това, да опознае и поправи разбиването и с това да извърши духовен подем.

Придържайки се към ценностите на обкръжението, а не към своите собствени ценности, мисли, и сметки, аз призовавам светлината да ми въздейства.

Тъй като в такъв случай действията ми съответстват на свойствата на светлината и затова аз предизвиквам светлината чрез обкръжението – чрез системата, в която възстановявам единството.

Така, постепенно в мен се формира съсъд, който се нарича „хафец хесед” или „над знанията”. И в резултат аз ползвам само свойството отдаване, силата на отдаването, съсъда на отдаването.

А какво значи това? Значи, че – разумът и чувствата не са мои, заменил съм своите за груповите, посланик съм за другарите при Твореца. Аз приемам и изпълнявам това, което те ценят,  .

За мен изобщо не е важно какво има там в пратката, за какво я изпращат. Правя сметка само за едно – да се отрека от себе си и да изпълня тяхното желание. Така аз се повдигам на първото стъпало на поръчителството.

2. А след това аз пожелавам да играя по-активна роля, и вече не се задоволявам с функциите си на посланик. Разкривам, че мога да стана преходно звено – не просто да предавам нататък това, което ми дават на мен, а самостоятелно да привличам и предавам светлината.

Такъв е вторият етап – възвръщане към любовта, над Бина. Тук аз разкривам, че свети светлината хохма и я предавам на другите в тази връзка, която съм изградил на степента Бина. Аз напълвам другите с всичко, което мога да получа за тях – и тогава започвам да усещам целта на творението.

Чрез тази работа аз ще позная Твореца, ще позная, че няма никого, освен Него. В резултат ще придобия устрем „направо към Твореца” и ще стана поръчител за другите.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, че човекът започва да чувства системата? Какви са първите усещания, които той започва да изпитва?

Отговор: Отговорност! Също, както в семейството. Аз започвам да чувствам, че съществува някаква система, за която трябва да поема отговорност.

Семейството неслучайно съществува в нашия свят и човек трябва да се отнася сериозно към задълженията си в него. То е основата на обществото, на живота.

В нашия случай, ние трябва да почувстваме себе си в „духовното семейство” – става дума за нашето подобие с висшето, в съответствие с природата. По закона за корените и клоните, ние сме длъжни да изпълняваме това условие в групата, а след това и в целия свят.

Целият свят, както пише Баал аСулам, е едно семейство и природата ще ни принуди да осъзнаем този закон.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Този свят е подобен на отпечатък или сянка – той ни показва (рисува, демонстрира) колко сме различни от онова стъпало на висшия свят, на което трябва да съответстваме (да се уподобим).

Да кажем, аз съм на 10 години и съгласно възрастта и полученото от природата и родителите развитие, трябва да съответствам на определено ниво на знания и поведение. Но аз не съответствам на това ниво и затова виждам света като повреден.

Ако отговарях на всички изисквания на своята възраст, бих виждал света съвършен, защото моето желание, свойствата, светът и моето отношение към него са съгласувани с възрастта ми. И тогава, аз бих усещал себе си в света на Безкрайността, само че през очите на десетгодишно дете. И така – във всяка една възраст.

Всички светове са скрити, т.е. те са проявление на злото, причинено от моето несъответствие на системата. Трябва да се издигна по нейните стъпала, но аз не им съответствам, защото не познавам законите. Затова, светът се отнася към мен в съответствие с моята непоправеност, несъответствие.

Аз съм го повредил с лошото си отношение към него, а сега виждам как в отговор на това, съществуващите в него системи за наказание и възпитание се отнасят към мен. Всички те ми се струват неизправни. Защо?

Защото „всеки отсъжда чрез собствения си недостатък”. Светът ни показва нас самите – това е нашата сянка. Затова, ние няма кого да обвиняваме и няма нищо друго, което да направим, освен вътрешно поправяне.

Аз проверявам себе си по отношение на собственото си правилно обкръжение – групата. Проверявам, дали постигам обединение и поръчителство с нея. Призовавайки Твореца на помощ, аз предизвиквам поправяне на общата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24059]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ние определяме предназначението на Конгреса и неговата атмосфера като „противопоставяне на планината Синай”. Събираме се, за да се обединим.

Не, просто да отдадем заслуженото уважение на книгата „Зоар” или на нещо друго, а за да реализираме нашето единство на онова стъпало, на което ще разкрием Висшия.

На този Конгрес, ние поемаме задължение и то ни плаши. Но нека този страх да остане. Нека отидем там не, за да се развличаме с другите или  закачливо да си бъбрим прегърнати на тридневен пикник.

Не, събираме се, за да извършим много важна и отговорна работа. Ние отчаяно се нуждаем от това, затова сме „издигнати”. И най-важното – предварително поемаме задължението за поръчителство един към друг.

По същия начин подготвят лазера за пускане – чрез помпане. Тогава, в работната му среда протичат активни процеси и всеки път излъчването се усилва, умножава, докато навън не изригне изключително мощен фокусиран лъч.

По същия начи, и ние сега се „помпаме” за атака. Изобщо не се отказваме от нея. Каквото и да се случи – готвим се да щурмуваме. Притежаваме всички необходими за това сили и цялата необходима подготвителна база.

Но закъснеем ли, ще стане само по-лошо и много по-трудно. Всички беди и страдания са предизвикани само от изоставането – ако не ускорим времето и оставим събитиятата да се случват, следвайки своя естествен ход..

Но, постигнем ли успех, изведнъж към нас ще се присъединят нови сили, ше се намерят нови средства за реализиране на нашето единство.

И затова, цялото, оставащо до Конгреса време, трябва да бъде посветено на подготовка, загърбвайки всички страхове, освен страха, който предизвиква отговорност – подобно на неизменната тревога на майката за нейното дете.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010 г.

[24026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: При съблюдаването на закона за поръчителството, възнаграждението и наказанието са скрити и дори да не го разбираш с разума си, нещо вътре в теб ти казва: „Няма страшно – аз, все едно, ще направя това заради себе си”. Как може да бъде реализиран този закон?

Отговор: Действително, не е толкова просто да бъде реализиран този закон, тъй като нашият егоизъм е насочен срещу него.

Законът за поръчителството е всеобщ и единствен, обхващащ единната система, в която се намира човекът. И заедно с него, цялото останало творение се намира в сливане с общата сила на природата – с Твореца. Системата е създадена от Твореца и Той, с помощта на висшата светлина я привежда в действие.

Творецът е вкарал в системата съкращаването и скриването, за да можем да изучим връзката между всички части на тази система. За да можем да претърпим неуспех във всяко свое действие и да открием какво не достига за правилната и изправна работа на тази система и да поискаме тя да заработи.

Всеки път, ние като че ли създаваме тази липсваща част, желаейки това да се случи и тогава, като във филм – приказка, то внезапно се случва.

Трудно е да се изрази с думи, каква е степента, в която човекът става творец – той участва в създаването на тази система. Той я постига, разбира, постоянно я допълва и поддържа. Всичко това, разбира се, се осъществява от висшата сила, но чрез сливането с Твореца, защото човекът вижда целта и необходимостта от това.

Всичко, което правим трябва да ни доведе до изучаването на правилната връзка помежду ни и нейното реализиране. Занимавайки се със създаването на тази система, ние изучаваме цялата безкрайна реалност – от разбитата и отдалечена точка на този свят, до нейното пълно изграждане.

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24090]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→