Ние определяме предназначението на Конгреса и неговата атмосфера като „противопоставяне на планината Синай”. Събираме се, за да се обединим.

Не, просто да отдадем заслуженото уважение на книгата „Зоар” или на нещо друго, а за да реализираме нашето единство на онова стъпало, на което ще разкрием Висшия.

На този Конгрес, ние поемаме задължение и то ни плаши. Но нека този страх да остане. Нека отидем там не, за да се развличаме с другите или  закачливо да си бъбрим прегърнати на тридневен пикник.

Не, събираме се, за да извършим много важна и отговорна работа. Ние отчаяно се нуждаем от това, затова сме „издигнати”. И най-важното – предварително поемаме задължението за поръчителство един към друг.

По същия начин подготвят лазера за пускане – чрез помпане. Тогава, в работната му среда протичат активни процеси и всеки път излъчването се усилва, умножава, докато навън не изригне изключително мощен фокусиран лъч.

По същия начи, и ние сега се „помпаме” за атака. Изобщо не се отказваме от нея. Каквото и да се случи – готвим се да щурмуваме. Притежаваме всички необходими за това сили и цялата необходима подготвителна база.

Но закъснеем ли, ще стане само по-лошо и много по-трудно. Всички беди и страдания са предизвикани само от изоставането – ако не ускорим времето и оставим събитиятата да се случват, следвайки своя естествен ход..

Но, постигнем ли успех, изведнъж към нас ще се присъединят нови сили, ше се намерят нови средства за реализиране на нашето единство.

И затова, цялото, оставащо до Конгреса време, трябва да бъде посветено на подготовка, загърбвайки всички страхове, освен страха, който предизвиква отговорност – подобно на неизменната тревога на майката за нейното дете.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010 г.

[24026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment →