Въпрос: Какво е молбата за обединение?

Отговор: Единствената молитва (МАН), която ще бъде чута горе и ще получи отговор – това е молбата за обединение. Нищо освен това!

Тъй като ние я издигаме към мястото на разбиването, и там не ни достига само поправянето на това разединение – тоест, обединението. Молбата за това незабавно ще бъде изпълнена, ако е била правилна!

Дотолкова, доколко и как си се помолил, дотолкова  ще дойде и поправянето. И ти изведнъж сам ще вземеш участие в това, ще разбереш, какво се случва.

А всички останали молитви – те са просто вопъл в пустинята, който е предназначен да ни доведе до осъзнаването, че тези молитви са неправилни и напразни.

Това се нарича: „Всички врати са затворени, освен вратите на сълзите” – а те се отварят, само за да ни дадат възможност да се обединим.

А на какво още може да реагира висшата сила, ако ти трябва  да се издигнеш нагоре по средната линия и да съединиш заедно дясната и лявата линии.

По-рано те са били обединени в една линия, посредством идващата свише светлина – светлината е примирявала лявата линия с дясната.

Но сега светлината е изчезнала, а дясната и лявата линии са се разединили. Човек, повдигайки се отдолу на горе, трябва да ги съедини отново. Така той предизвиква действие свише в тази точка.

Първо тези две линии са излезли от Твореца, удържани заедно от силата Му (това се нарича Адам Ришон – първия човек).

След това, тези линии се разделили на дясна и лява, вследствие разбиването. И ти сега се намираш по средата между тях, с искрата, останала от това съединение.

Ако сега ти откриваш необходимост да се върнеш назад, в същото това място и издигаш МАН,  ще предизвикаш отново действието на тези две сили, или по-точно, ще заставиш силата свише да подейства на същата тази точка на съединение (О’’М – обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника).

Оказва се, че чрез своята молба, ти се издигаш в точката на съединението, и тук идват лявата и дясната сили, а отгоре към тях се спуска съществуващата някога сила на единството – обкръжаващата светлина или Творецът. И тогава всички те се съединяват, достигайки единство.

И освен това действие, няма нищо друго. За това е казано, че “всички врати са затворени, освен вратата на сълзите”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22640]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Наближава големият международен конгрес, на който ще се съберат повече от 7000 души от целия свят.

Как можем практически да осъществим правилото “възлюби ближния” на този конгрес?

Отговор: Аз смятам, че мощта на обединението, което ни предстои да открием, с помощта на Твореца, действително ще бъде потресаващо огромна и силна.

Ние подготвихме себе си и “разгоряхме” цялото световно кли и всички наши другари, които възнамеряват да присъстват на този конгрес физически или виртуално.

В течение на оставащия месец до конгреса, ние трябва много добре да се запознаем с всичко, което ще се случи тогава, все едно, че вече се намираме в разгара му.

Длъжни сме отрано да научим всички песни, цялата програма на конгреса, разписанието по дни, темата на всяка от лекциите, на семинарите, срещите, приятелските събрания, културните програми, да се запознаем с местата на провеждане на конгреса.

Длъжни сме да знаем колкото се може повече, за да освободим място за новите впечатления. Човек трябва да знае предварително и то колкото е възможно повече за всичко, което се случва на конгреса.

Не желая никакви изненади в материален смисъл. Точно обратно – нека да има духовни сюрпризи – в съединението между нас! Човек трябва да бъде отворен за тях, а не да търси – какво, къде и кога ще се случи.

Трябва всичко да е ясно, така че на човек да не му се наложи да се безпокои за нищо, и за да бъде възможно най-отворен за влиянието на обкръжението. Тогава той просто ще впива от общото въодушевление – и това ще му въздейства.

Съдейки по моите усещания, ние се намираме на хубав етап от подготовката.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22658]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съобщение: Учените от Харвардския и Кеймбриджкия университети: тъй наречения хормон на щастието – серотонин, е отговорен за вземането на морално-етическите решения, коригира асоциалното агресивно поведение, чувствителността и търпението.

Реплика: Както и да го наричат вместо наркотик, програмата на творението няма да позволи хората да се скриват зад наркотици или хормони на щастието. Ще се разкрие още по-голямо нещастие, което все пак ще принуди хората да поправят своята природа, а не да търсят решение отвън.

[22539]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

От произведенията на кабалистите узнаваме, че всичко, подготвено за нас, е това разбиване, което трябва да поправим.

Затова има само една заповед – поправяне на разбиването, тоест възстановяване връзката между душите, които са длъжни да се съединят отново в една душа.

Но тъй като общата душа и нейните части, всяка душа поотделно се е разбила на много части ни се струва, като че ли ни предстоят различни многобройни действия. Но всички те, всъщност, представляват едно и също действие – съединяване.

Отначало ни е нужно да намалим своето егоистично желание и да се издигнем над него – ”в отдаване, заради отдаване”, което се нарича заповедта: ”връщане от трепета”.

А после, да поправим себе си на ”получаване, заради отдаване”, което се нарича ”връщане с любов”. ”Любов към ближния, както към самия себе си” – това е резултатът от цялото наше поправяне.

В резултата всички части трябва да се съединят в едно цяло, без никаква разлика помежду си. Тоест в действителност, има една единствена заповед – съединяване.

На нас ни предстои да разкрием още доколко всичко в този свят е предназначено и подготвено за изпълнението именно на тази заповед.

Всичко е подготвено, за да ни даде възможност да се издигнем по прост и добър път, отначало с разкриването на състоянието на разбиване, а после – с неговото поправяне.

Затова ни се струва, че е необходимо да се направят много действия: със самия себе си, в кабалистичната група, в семейството, в обществото, в света, в цялото човечество, но е нужно постоянно да се държи на прицел (намерението), което означава едно единствено действие – съединяване.

Природата на това действие е достигането на единството, което разрешава за нас голямото объркване. Наистина, иначе ние не разбираме, защо преминаваме през такива различни състояния – тежки, объркани, мъгляви и защо в живота ни преследват толкова много трудности и проблеми.

А всъщност, причината е само една – недостиг на съединяването. И лекарството във всяка ситуация е същото – съединяване.

Ако ние си представим своето настояще и следващото желано състояние ето така: от разкриващия ни се недостиг на съединяването към съединяване – то всички проблеми ще се излекуват, всичко ще се проясни, всичко ще се напълни със светлина.

И ако ние се държим през цялото време в такова намерение, то ще се издигнем над объркаността и разбиването – към действието на единството с вяра над знанията.

Тоест аз няма да потъвам в своите желания, усещания, неразбирания и тъмнина, а ще разбера, че всичко това е следствие от разединението и ако направя всичко, зависещо от мен, за да достигнем съединяването, то ще се удостоя със светлината.

От урока по статията ”Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите забраняват да се задейства лявата линия в общуването с другарите. Каква е тази лява линия?

Отговор: Лявата линия – това е моето егоистично желание, устремено само към това да получавам, да се напълвам.

Това ”неправилно” ме възбужда и в това е неговата помощ. Ако умея да работя с него, то аз разкривам в лявата линия ”помощ срещу”.

Наистина, тя винаги ”се обръща”, ”навива”, подтиква ме и ако през цялото време се вглеждам в нея, ако аз съм чувствителен към нейната измама и подозрително се отнасям към всяко нейно начинание, тогава този самоанализ ми помага да се слея със светлината.

В крайна сметка, с помощта на силата на получаване и силата на отдаване, аз винаги се приповдигам над желанието, над натрапващите ми се мисли и действия, за да погледна на тях отстрани.

Докато човек е потопен в своето желание, той остава на животинската степен и е подчинен на природата. Ние говорим за стъпките, предприемани над природата, над от знанията.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22619]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В Книгата с притчата на цар Соломон (Мишлей) е казано: ”Щадящият пръчката си ненавижда своя син”.

Възпитанието се изгражда със строгост и милосърдие. Точно така и нас ни управляват свише – чрез строгост и милосърдие.

Тук няма място за абсолютна любов. Детето трябва да изпитва балансирано въздействие на две сили.

По такъв начин му показваме, че е свободно в избора си. Нека всеки път да избира само, но нека знае, че неверният избор поражда отрицателен отклик.

Според възрастта, детето ще намира все по-голяма свобода за самостоятелни действия, а ответният негатив, тоест ”пръчката”, все повече ще се скрива.

В крайна сметка отглеждаме човек, който живее по широкия свят и знае, че с всяка крачка той трябва да реализира свобода на волята, намирайки се между наказанието и възнаграждението, за да отиде на правия път.

Отношението към всички деца, започвайки от най-малките до големите като нас, трябва да изхожда от въздействието и контрола на строгостта и милосърдието, постепенно анулирайки ги, съгласно нивото на възпитание.

Ние предоставяме на детето все по-голяма свобода и му предаваме управлението, докато то не излезе в света, приемайки от нас тези ”юзди” на строгостта и милосърдието, за да стане самостоятелен човек, владеещ оптималното им съчетаване в средната линия.

На това го възпитаваме – от нас приема дясната и лявата линия, възнаграждението и наказанието и продължава с тях да изгражда себе си.

От беседа за възпитанието, 29.09.2010

[22507]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Много хора в света се занимават с кабала и си задават въпроса: „Защо точно вашата организация, в сравнение с останалите преуспява?”

Отговор: Защото мисли за отдаването, за разпространяването. Готова е за своя сметка да раздава милиони вестници и да прави още много други неща.

Колкото по-ефективно продължаваме да използваме своите парични ресурси, хора и време, толкова повече ще преуспеем и в духовното. Именно благодарение на това, ние имаме телевизионен канал и всякакви други възможности.

Успехът ни е обусловен от това, че се стремим към разпространяване, към отдаване и желаем помощта на Твореца, т.е. на светлината, връщаща към Източника. На това се опираме: стараем се да бъдем средство за поправяне и да не се отклоняваме от пътя.

Като следствие, все повече хора се присъединяват – влече ги към нас, без самите те да знаят защо. Това не е наша заслуга – така действа светлината, разпространявайки се от центъра към външните кръгове. Това е закон на природата. Никакъв успех или протекции няма тук.

Трябва още по-точно и ефективно да продължим некомерсиалното разпространение  и тогава ще постигнем още успехи. Зaщото светлината е с нас! Ние умеем да привличаме светлината!

От беседи за възпитанието, 01.10.2010

[22615]

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Групата е моето копие, моята сянка –  по същия начин, както аз съм сянка на Твореца. Получавам от другарите си повече, отколкото влагам в тях.

И това не зависи от тях, от поведението им, а само от моето отношение към тях. Защото това обкръжение също е Творецът.

По този начин, Той ми е дал възможност да работя с Него, създавайки ми илюзията, че нещо съществува извън мен. Но извън мен е само Творецът.

Затова, ние трябва през цялото време да пробуждаме обкръжението, докато не постигнем състояние, в което това обкръжение да ми въздейства така, че да пожелая да се съединя с тях, за да мога чрез него да се съединя с Твореца.

Без обкръжението няма да постигна Твореца, защото то е нещо външно, в което аз ще видя образа на Твореца.

Ако не желая да се съединя с групата, тогава изобщо не съм насочен към целта, към Твореца. Защото, кой е ближният? Силата на разбиването, случило се в духовното ме е разделила на две части – „аз” и „ближния”. Защо? За да разпозная какво не ми стига за сливането с Твореца.

Ако мога да приближа към себе си това обкръжение, което ми се струва чуждо, аз съм способен да се приближа към Твореца. Специално са ми дали раздвоено възприятие, за да видя част от себе си като нещо чуждо и ненавистно.

Затова, „възлюби ближния като самия себе си” е главно правило на Тора. Тъй като само това поправя светлината – няма какво повече да поправяш. Ако ти не молиш за това поправяне – жалко за всички твои усилия. Всичко останало са безполезни викове в пустинята.

От урок по книгата „Зоар”, 05.10.2010

[#22633]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала ограничава своето внимание върху едно единствено действие – съединяването?

Отговор: Кабала не ограничава себе си – напротив, тя се е разширила, обхващайки цялото мироздание – висшите и нисшите светове, за да ни каже, че няма нищо друго, освен съединяването.

Тя се занимава не с избрани действия, а със синтеза на всичко съществуващо. Води ни към единен принцип, обхващащ и включващ всичко в себе си.

Тя ти казва: „Не гледай ограничено на всеки проблем поотделно, независимо от това къде се случва”.

Всички те се обясняват само с една причина – липсата на съединение. Искаш да се издигнеш над проблема – стреми се към по-голямо съединяване. Ако вървиш в тази посока, значи се движиш правилно.

В основата на всяка наука лежи някакъв основен принцип. Във физиката, например, всичко се постига на основата на материята, чрез няколко елементарни частици, от които е създадено всичко.

Някога, това се е получавало чудесно: електрон, протон, неутрон – плюсът, минусът и неутронната частица между тях. И това е било всичко.

Но след това открили, че съществуват стотици елементарни частици и в цялата тази теория настъпила бъркотия. Защото ученият се придържа към един принцип и това съответства на истината, съществуваща в природата.

Науката винаги се стреми към единна картина. Простото тълкуване (пшат) е последната най-висша степен на изследване и постигане.

Когато постигнем света на Безкрайността, всичко става много просто, защото простата висша светлина ще изпълни цялото мироздание, поправеното желание. Това се нарича реализиране на единствения принцип.

А ако ни се струва, че всички наши проблеми не са свързани помежду си, тогава именно това трябва да поправим – да привлечем висшата светлина, която ще съедини всичко.

Но докато в нашия разум и сърце, във всичките ни действия съществува безпорядък, аз няма да разбирам какво става с мен, с този свят, със семейството и приятелите, с моя живот и смърт. Всеки иска да затвори очи, само и само да не вижда нищо и да не мисли за това.

Но по пътя на кабала е обратното – всичко това трябва да се приеме като разкриване на разбиването и да доведе до единство. Затова науката кабала не се разкрива, докато в човека не се пробуди духовната искра – призивът към съединяване, който Творецът ни предава.

В нас трябва да заговори духовният ген – искрата от екрана, която някога сме притежавали. Това е началото на раждането на човека.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[#22648]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как, работейки с децата можем да проверим, дали избрания от нас подход е правилен?

Отговор: Преди всичко, трябва да се следи дали децата от групата преминават през всички състояния заедно.

Ако през нея преминават общи вълни, които обхващат всички деца в класа, тогава е необходимо на децата да се дава нещо отпускащо, занимания със спорт. Тоест да им се помогне по-леко да преминат през трудните състояния.

Но, разбира се, на всяко стъпало са неизбежни скок на егоизма и неразбирането, а след това изясняването и постигането на още по-голямо разбиране. Трябва да научим децата как да преодоляват състоянията на неяснота в чувствата и разума.

Няма такива състояния, както във възрастния човек, така и в детето, което е също човек  (душата не старее), при които да не му е оставен „края на връвта”, хващайки се за който да може да се измъкне от всякакво объркване, падение, безсилие, мъгла.

Едновременно с привидно „обективните причини” за лошото самочувствие, ние винаги имаме възможност да се издигнем от това състояние. Необходимо е да научим децата на тази техника – по този начин ще им дадем инструменти, помагащи им да устоят на живота.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[#22543]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→