Нашата система за възпитание трябва да работи с този ключ, с който действаме ние самите.

Не трябва да разказваме на децата безсмислица и неправда, не трябва да изграждаме за тях лъжовен свят. Всяка играчка трябва да води детето към реалния живот, към верния анализ.

Всеки детайл трябва да бъде малък аналог на  верните реалности на големия свят. Ние го разкриваме пред детето постепенно, но това е истинският свят, а не фикция.

Предпазвайки детето, аз го поставям в ограничени рамки, но в тези рамки му предоставям свобода.

То се учи от своите постъпки в ограничени, безопасни условия да бъде човек. Постепенно границите се разширяват, постепенно се формира в него човекът.

При това, не му предлагам вече готови решения, а само ограничен пример.

Аз не събирам конструктора вместо него, а само давам пример за подражание и оставям свобода на фантазията и творчеството. От време на време подготвям задачи, клопки, примамки – нека се учи на грешки. Само така ще съумея да го подготвя за живота.

Нима може своевременно да се дават всички отговори? Напротив, ние растем със задачите и упражненията, с пробите и грешките.

Техният опит формира у детето правилен подход и то вече знае как да се залавя за работа, как да решава проблема.

В резултат, ако то греши е само, защото е било хванато внезапно, не е очаквало такъв обрат.

Всяка следваща степен започва именно така: тя е нова и непредсказуема и затова детето греши, но при това се учи от своите грешки и тя му е от полза.

От беседа за възпитанието, 29.09.2010

[22411]

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогна на другаря си да придобие правилно намерение?

Отговор: Новият, когато дойде в кабала, той не вижда, не слуша, не усеща, как и за какво се говори – той е потопен в своите си мисли и желания.

Той сяда, учи се заедно с останалите – като младенец, който току що се е родил и нищо не възприема, не разбира в какъв свят се намира. Или е като загубил съзнание – като болен.

Помня себе си след аварията, когато лежах в безсъзнание, и понякога идвах за малко на себе си и слушах някакви гласове около мене и дори можех да им отговоря, но не виждах и изобщо не реагирах.

И това е подобно на човека, идващ да се учи – той сякаш присъства и не присъства. Нужно е време и грижа за него, подобно на грижата за тежкоболен или за младенец -грижата, която  може да му помогне поне малко да напредне.

Ако помощта не помога, тогава се налага да оставим човека в покой и да му дадем време сам постепенно да се приведе в порядък – може би, това ще отнеме няколко месеца, а понякога и няколко години – докато не започне да слуша кабала, а не себе си.

Кога всъщност човек започва да слуша за първи път? – Когато чувства, че съединението с другите му открива духовни усещания, че именно там се намира входа в духовния свят.

Затова, колкото по-голямо и по-силно е обкръжението, толкова по-силно то ще ускори развитието и ще повлияе на човека, заставяйки го той самия да побърза.

От урока по книгата Зоар, 31.08.2010

[22307]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Да възпитаваме детето означава да го водим все по-близо до нашия свят и до света на духовното.

За кратък промеждутък от време, основно във възрастта 9-13 години, то трябва да разбира всичко.

След 12-13 годишна възраст, възпитанието престава да действа. Децата, според своята природа вече не ни слушат – те действат и постигат сами, без да получават нищо от нас.

Затова, ние трябва да им обясним и да им поднесем истината за това, което се случва в света.

Ако им поднесем лъжа, тази отрова няма да излезе от съзнанието им и ще изкриви тяхното светоусещане. В някаква степен ще откъсне децата от реалността, заменяйки я с илюзии.

Разбира се, това не означава, че във възпитанието не трябва да прибягваме до аналогии и алегории, но тяхната форма и рамки трябва да бъдат строго определени.

Едно е, ако детето разбира, че говорят с него метафорично и съвсем друго – ако мисли, че в гората действително живеят видените от него само на картинки зверове, които умеят да разговарят помежду си.

Всичко зависи от поднасянето: в първия случай детето се запознава с реалния свят, а във втория – неговото съзнание и памет се пропиват с лъжливи образи.

Освен това, трябва да помним, че в повечето случаи, приказките произлизат от древни вярвания и митологии, когато всеки обект е надарен с душа, с висша сила и има особено влияние върху човека.

От беседа за възпитанието, 29.09.2010

[22417]

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато се издигаме над своето его и се свързваме с другите възли на любов и отдаване, тогава последователно преминаваме всички стъпала на Бина.

Първият стадий на Бина е «ГАР де-Бина» – нежеланието да използвам своя егоизъм, страхът да взема, да не навредя – макар да ми дават възможност да правя всичко това безнаказано. Така, аз постепенно се издигам над своя егоизъм.

Вторият стадий на Бина е «ЗАТ де-Бина» – дават ми възможност да почувствам, че всичко зависи от мен и аз започвам да страдам от това, че не мога да ги напълня, както е казано: «Кравата желае да кърми телето повече, отколкото то иска да суче».

Започвам да усещам желанията на другите и да ги присъединявам към себе си – усещам целия свят като част от себе си.

Но това не е егоизма на майката, получаваща наслаждение от това, че е нахранила детето си – аз действам над ненавистта, която не изчезва! Всеки път извършвам поправяне на своето отблъскване от ближния.

Усещам желанията на другите като чужди и ненавистни и едновременно с това, благодарение на светлината и силата на поправянето, започвам да ги чувствам като свои. Всички съединения се извършват само за сметка на анти-егоистичните екрани.

И когато започна да отдавам на другите, през цялото време чувствам колко вземам от себе си и предавам на тях, как се опустошавам от това, и как се напълвам само от това, че напълвам тях!

Това е поправяне над поправянията – път, обратно нагоре, в света на Безкрайността.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 03.10.2010

[22456]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам, че мога да ненавиждам своя егоизъм. Но откъде в мен изведнъж се появява любовта към ближния?

Отговор: Любовта идва в резултат на поправянето, над екраните, върху екраните. Но нищо не изчезва – желанието за наслаждение расте през цялото време, ненавистта и отдалечаването от останалите се увеличава, а над това е любовта!

Когато постигнем света на Безкрайността, ние ще почувстваме безкрайното отдалечаване между нас, а над него – пълната връзка. Затова тази, създадена от нас връзка се нарича „620” пъти (питара”х) по-голяма от изначално съществуващата.

Както е в електрическата мрежа – необходимо е съпротивление, за да бъде извлечена енергия от нея. Трябва да приложиш сила, за да извлечеш тази енергия. Само тогава тя ще извърши работа и ще даде положителен резултат.

От една страна е необходимо съпротивление, а от друга страна – и някакво действие. Ако ги свържеш заедно, тогава можеш да извършиш работа, получавайки източник на енергия – лампичката започва да свети.

Тя свети, защото вътре в нея има спирала със съпротивление и колкото по-силно се съпротивлява на светлината, толкова по-ярко свети!

Тези две сили, работещи заедно, но противоположни една на друга нагряват спиралата и тя започва да излъчва светлина.

Всичко се основава на съпротивлението. То трябва да бъде съхранено във всички явления. Според него, ние измерваме мощността – това следва от основното желание за наслаждение, стоящо срещу светлината.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[#22453]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато човек започне да развива своята точка в сърцето до цял духовен съсъд, той започва да усеща в него скритата част на реалността.

И тогава той се отъждествява именно с тази нова, разкриваща му се част на мирозданието. Чувства се живеещ в нея, и получаващ от нея повече впечатления, отколкото от материалния свят.

Тогава той възприема усещания в своето духовно тяло, в душата, много по-силни от материалните чувства (зрение, слух, вкус, мирис, допир).

И даже ако тялото умре, той не чувства загуба, защото вече се намира в усещането за много по-силна реалност – вечна и съвършена.

До това трябва да достигнем ние. И затова Тора се нарича „освобождаваща от ангела на смъртта”. И в зависимост, доколко ние сме се издигнали над нашите “могили”, над нашите егоистически желания, дотолкова се освобождаваме от самото понятие материална смърт.

От урока на темата „Подход към изучаване на кабала”, 01.10.2010

[#22357]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да получи един студен като резултат от обучението с вас: знание или някакво отношение към учението?

Отговор: Основата цел е да усвоим метода, защото методът на кабала се различава от всички останали учебни методи. Всички други  начини на учение притежават определен, материален критерий, чрез който човек може да оцени своето предвижване. В спорта, училището или науката оценките, които човек получава, определят неговия успех.

Но методът на изучаване на кабала е различен, защото тук човек се подготвя да започне да усеща друг свят. Как може да провери колко близо е той до скрития от него свят? Оценяването се прави чрез групата – до каква степен човек се чувства свързан с другите, чака разкриването на Твореца точно чрез това обединение и желае целият свят да се обедини. С други думи, степента на единството на човек с очакванията на Твореца към него, близостта му с Неговите мисли и планове определят до колко близко е той до своята реализация.

Скриването продължава да действа докато неговите мисли, действия и желания станат 1/125 подобни на тези на Твореца. В този момент той ще Го почувства на първата степен на разкриване.

От урока на тема „Подход към изучаване на кабала”, 01.10.2010

[22356]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато имам връзка с някого в нашия свят, аз чувствам любов или омраза, но какво се случва в духовната връзка? Какво е усещането за разкриване на Твореца?

Отговор: Духовните явления са отдаване. Това са отношения на взаимни връзки на съединение, любов и взаимно проникване един в друг. Ние изграждаме между себе си връзки на обединение и любов и тогава разкриваме светлината, която преди това е била скрита в тази връзка.

Тази светлина поправя нашите връзки, придава им форма и създава от тях „място” или „желание за отдаване”. След това разкриваме дори по-голяма възможност за отдаване на това „място”, а основната сила във вселената – Творецът – се разкрива във възможността за отдаване.

Но всичко това се случва на едно място, в нашето единство – Творецът всеки път става по-ясен – в зависимост от степента на нашето ново свойство на отдаване и любов.

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.09.2010

[22036] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Съобщение (Personality and Social Psychology Review): Егоистичните гени в човека се наследяват от майката, а алтруистичните от бащата.

Реплика: Съгласно наука кабала, мъжката част е отговорна за свойството и силата на отдаване, а женската част за свойството и силата на получаване.

Мъжката част е екран, а женската – желание, затова мъжкият орган е отделен навън а женският вътре и пр..

Но няма никакви преимущества на единият пол над другият, без двата никак не може, егоизмът е не по-малко ценен от алтруизма. А човек трябва да се изгражда в правилното съчетание – в средната линия.

Така кабала призовава човек да се обръща за своите проблеми не към родителите, а към Твореца, който го е породил (Лех ле уман ше асани).

[22438]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Има ли преимущество съвместното обучение в едно физическо място пред виртуалното обучение чрез телевизията или Интернет?

Отговор: Без условно, ако човек има възможност физически да присъства на урок в някакъв наш център, и да приеме отговорност върху себе си редовно да посещава занятия, тава действа по-ефективно от виртуалната връзка.

Но ако няма възможност физически да присъства на урока с другарите, значи висшето управление е устроило за него такива условия и той нищо не губи от присъединение към урока по телевизията или Интернет.

Но това е само при условие, че така е направено от Твореца и че човек се намира някъде далече от всички учебни центрове. Но ако човек е в Израел, аз не си представям такава ситуация, в която той не би могъл веднъж седмично да посещава занятия в един от нашите учебни кампуси, намиращи се из цялата страна.

От урока на тема „Подход към изучаване на кабала”, 01.10.2010

[22353]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→