Въпрос: По какъв начин, в правилната взаимовръзка между нас се разкрива Творецът?

Отговор: Има съсъд и има светлина. Творецът се разкрива само в съсъда, в творението.

Творението представлява желание, което може да изпитва или приятни, или неприятни усещания – наличие на нещо или недостиг на нещо.

А Творецът е отношение. Разкриване на Твореца означава разкриване на Неговото отношение към нас. Не на самия Него, а именно на отношението – т.е. формата, облечена в материал или светлината облечена в съсъд.

Светлината се облича в съсъда, когато той приеме нейните свойства. Какво е светлината като такава – аз не знам. А обличане на светлината означава, че тя се отпечатва в съсъда.

За да стане това, кли трябва да бъде „меко”. Иначе казано, да изпитва недостиг, да иска светлина. Защото светлината оставя в съсъда противоположен на себе си отпечатък, а съсъдът трябва да разшифрова тази противоположност в обратната посока – да се върне от негатива към позитива, за да разбере светлината.

Затова, ние трябва да снабдим нашето желание за наслаждение със съкращаване (екран) и с намерение (отразена светлина). Можем да усещаме и да интерпретираме правилно светлината, според това, как тя формира в нас екран и отразена светлина.

В резултат, ние усещаме собствената си форма – но именно светлината я е създала в нас и затова наричаме формата с името на светлината.

Точно по същия начин, АВАЯ – това е форма на творението, неречена с името на Твореца. Само така можем да Го познаем – по формата, а същността на Твореца не можем никога да постигнем.

От урок по статия на Рабаш, 17.10.2010 г.

[23909]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сега е необходимо само да работим усърдно – вече сме много близо до състоянието, от което можем да постигнем поръчителството. Може би е полезно да си представим образно колко много ще загубим, ако не го постигнем.

Представете си, че не успеем да направим от ноемврийския конгрес нищо повече, освен един красив фестивал и не внесем вътре действието на точката на единството.

Какво ще стане с нас, ако не успеем реално да напреднем! А ние решихме, че тази година трябва да постигнем единението. И трябва да помним това непрекъснато по време на подготовката за конгреса.

Няма никакъв проблем да постигнем единението, стига да се отнасяме към него с цялата необходима сериозност и всички заедно. То е достъпно за хора, които са много по-малко напреднали от нас.

Нашата група извърши огромна подготовка. Ние просто се намираме пред психологическа бариера. Основната трудност е, че не можем да си представим самото понятие, тази цел.

И така, трябва постоянно да мислим за това, да се намираме само в тази мисъл, за да стане очевидно за нас: каква е загубата спрямо печалбата и какво точно губя аз!

Ние вече се намираме във връзка с общата система, трябва само да разкрием това от собственото си състояние. Нищо друго по отношение на разкриването не се случва. Всичко това вече е тук! И същото се отнася за целия свят. Но ние имаме повече, защото извършихме огромна подготовка.

Духовната система ни е станала по-близка: ние сами се приближихме към нея и я привлякохме към себе си – тя вече е започнала да „изплува” от дълбините, да се приближава към нас. Сега трябва само да направим усилие, за да я разкрием.

А след първото разкриване, ще ни бъде много по-лесно да работим. Най-трудно е да се качим на първото стъпало.

От урока по статията „От плътта си ще съзра Твореца”, 08.10.2010

[23800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

„Бутонът”, който непрекъснато натискаме за да привлечем светлината върху себе си е групата.

Аз участвам в нейния живот, стремя се към обединение с приятелите, искам да се разтворя сред тях и така да привлека светлината, която ни връща към Източника.

По същество, това е моето единствено действие – да привлека светлината, която осъществява промените.

Ситуацията е проста. Съществувам аз, който искам да постигна правилната цел – подобието с Твореца. И има средство: да поискам, чрез групата светлината да ми въздейства и постепенно да извърши в мен всички необходими изменения. По този начин напредваме.

Аз мога да проверявам себе си всеки път: какво за мен е „ден” и какво „нощ”? Сега, за мен „ден” e всякакъв вид напълване, а „нощ”, „мрак” – опустошението на разума и сърцето. Така изглежда картината на егоистичните желания.

Сега, за нас е необходимо да предизвикаме в себе си промени, за да придобием отдаващи желания, в които да оценяваме „деня” и „нощта” така, както ги оценява Творецът.

За Твореца „денят” е отдаване, вяра над знанието, противоречаща на логиката и чувството на сегашното стъпало.

За да я постигнем, от нас не се иска да положим свръхчовешки усилия, на които не сме способни.

Не, ние се стараем в групата, в обединението помежду ни и привличаме силата на светлината, а тя идва и си върши работата.

Цялата духовна работа се нарича „работа на Твореца”. Той я извършва, а аз трябва само да поискам това – подобно на детето, което хваща за ръка възрастния и го дърпа след себе си.

Ако човек разбира същността на тези взаимоотношения, тогава му става леко – всеки път реализира свободата на избора в групата и привлича върху себе си светлината, която връща към Източника.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 15.09.2010 г.

[23688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма нищо ново – съществува само разкриването му по отношение на нас, намиращите се на по-ниските стъпала.

А ако се намирахме на по-висше стъпало, нямаше да е необходимо това явление да се реализира в материалния свят – ние бихме го възприемали вече на духовно ниво.

И дори на духовно ниво не е нужна реализация, ако можем, вече от информационния ген, от решимо, да разберем какво представлява то.

Ако човек иска по-голямо материализиране, това говори, че се намира на ниско стъпало. Тоест реализирането на действията е недостиг на съвършенство.

И всъщност, няма никакви нови разкрития! Ние се издигаме по стъпалата и постепенно откриваме все по-високи корени на явлението, което сме разкрили днес. И това, за себе си наричаме разкриване!

Ти се катериш към върха по стъпалата и на всяко стъпало, сякаш поглеждаш през прозорец и виждаш: „Охо!”. Издигаш се още по-високо, поглеждаш през прозореца на следващия етаж и възкликваш: „Охо!” – именно това се нарича разкриване!

Тоест, извън теб не стават никакви разкривания – ти се развиваш и нещо се открива пред теб. Неслучайно Айнщайн е казвал, че се чувства като дете, играещо си с пясъка и камъчетата на брега на океана.

От урока по статията „От плътта си ще съзра Твореца”, 08.10.2010

[23805]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Правилно ли е да се каже, че първият етап е съединението между нас и създаването на духовен съсъд (кли, желание), а вторият етап е поръчителството?

Отговор: Поръчителството нe зависи от нас – то идва с помощта на светлината. Всички поправяния, всички състояния са резултат от въздействието на светлината върху решимот. Но готовността, нашето желание това да се случи, ние трябва сами да проявим.

Аз отварям книгата, за да извикам създаването на общо желание, чието свойство ще бъде отдаването. В зависимост от степента на неговото отдаване, съгласно закона за подобие на свойствата с Твореца, Той ще се разкрие вътре в това желание.

Не е нужно да привличам Твореца, за да се разкрие Той вътре в желанието. Не трябва да Го разкривам със сила. Аз трябва само да се погрижа, желанието да приеме формата на отдаването – и тогава Той ще се разкрие.

Защото законът за подобие на свойствата вече съществува – това условие е заложено в природата. Ако то бъде изпълнено – Творецът ще се разкрие. Аз трябва да се безпокоя само за своите желания (келим). Светлината се намира в абсолютен покой, а на нас не ни достигат само подходящите желания – свойствата за нейното възприемане.

Затова, аз трябва да желая само поправяне. Него, аз също не мога да извърша сам, а само давам възможност на светлината да ме поправи. По тази причина, ние се събираме заедно и мислим за това, светлината да ни поправи – тоест да поправи връзките помежду ни.

Ние искаме светлината да поправи разбиването, случило се в нашите корени. Тогава, тъй като мислим за това и сякаш повдигаме Шхина (нашата обща душа) от праха, ние разкриваме духовното, Твореца, 620 пъти по-високата светлина, НАРАНХАЙ, отколкото е било в изходното състояние, до разбиването, където е била само светлината нефеш.

От урок по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

На първия етап, човекът все още няма Творец и група – той просто желае да получи наслаждение.

На втория етап е готов да отдава, заради получаването – за него не е важно (<) отдаването, а  (>) напълването. То е и неговата цел.

На третия етап, човекът се пробужда – в него има Творец, решимо, точка в сърцето. Омръзнало му е директното получаване – той се стреми към нещо ново. Това ново, той също иска да получи заради себе си, но вече отделя по-малко внимание на егоизма си.

На четвъртия етап, човекът започва да работи с група. Между третия и четвъртия етап се намират множество състояния на отчаяние, предизвикано от невъзможността да придобие духовния свят.

Само, изпитвайки това отчаяние, човекът разбира, че няма изход, че работейки сам няма да постигне успех и приема групата като единствено средство.

А след това, започва да работи като отдава на групата, в която се крие и Творецът, докато не стигне до отдаването и получаването заради отдаване.

 

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2010

[23556]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал аСулам пише в статията „От себе си ще видя Твореца“, в глава „Осъзнаване на постижението – само с помощта на методиката на кабала“, че отричането на висшето управление е подобно на това, ако запитат човек: „Кой е написал такава необикновено мъдра книга?“, а той им отговори, че всъщност няма такъв мъдрец в света, и всичко е  станало, защото неговият малък син е разлял мастило върху чистите листове. Мастилото се разтекло и се образували букви, които се съединили в думите на тази необикновена наука.

Отричайки наличието на висшето управление, хората действат на принципа: това, което не чувствам – не съществува!

Макар че виждат, че всичко има своя причина – и това е най – материалистичният подход. Всички наши научни изследвания  са изградени на изучаване на предварителните причини – иначе какво биха стрували всички наши естествени науки. Но при това, те отричат, че има причина  за цялото сътворение.

И макар, че човек разбира, че знанието му е ограничено и много неща не усеща и не разбира, той се опитва да докаже, че картината на мирозданието е именно такава, каквато му се вижда.

Но за да се изследва мирозданието, трябва да се издигнеш над природата. Аз мога да изследвам някакво състояние, само ако се намирам над него: трябва да съм човек, ако искам да изследвам животно. Животното не е способно да се самоизследва.

Аз мога да изследвам тези степени, които са под мене, но своята – не! Пример за това е психологията, поведението на човека – в нея ние се базираме само на реални, опитни факти, и не можем да се издигнем над човека и да го наблюдаваме отгоре, да разберем самата методика на човешките отношения, системата на връзки, менталността. Макар да ни се струва, че сме обективни и способни на това.

Затова Баал аСулам пише, че уважава материалистичната психология – тоест, основана на опитни данни, на изследване на материала и формата, облечена в материал.

А докато човек не може да изследва материала на духовния свят и формата, облечена в този материал, той нищо не може да каже за себе си! Това е все едно, котка да започне да изследва поведението на човека и да обяснява неговите постъпки.

Затова Баал аСулам казва, че постижението е възможно само с помощта на методиката на кабала, защото тя издига на следваща степен съзнанието.

От урока по статията „От плътта си ще видя Твореца“, 08.10.2010

[23807]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

„Човекът вижда лицата на хората, но той трябва да вярва, че зад лицата им стои Творецът и извършва действия.” (Рабаш, статията „Какво означава: Тора се нарича средна линия в работата”).

Въпрос: Значи, изхождайки от това, аз трябва да се отнасям по този начин към хората, които срещам през целия ден?

Отговор: Не. Трябва да се отнасяш към хората, както е прието в твоето обществото, време, поколение, за да не си помислят, че си странен. Трябва да бъдеш като тях във всичко, което касае външното поведение – както е прието.

Но, ако става въпрос за вътрешното, ако искаш да разкриеш Твореца, тогава си длъжен зад всички, проявяващи се отвътре и отвън действия да видиш, че всичко изхожда от „Няма никой друг, освен Него”. Но този анализ е предназначен за вътрешно изясняване, а не за открита реакция.

Съществуват две плоскости на нашето поведение: плоскост на материалния свят и на вътрешния, на духовния. Във вътрешната духовна плоскост, аз искам да разкрия вътрешната Сила на природата  „Няма никой друг, освен Него” – Тя управлява всички и мен.

И аз ще виждам тази картина такава, докато не завърша цялото си поправяне. И тогава, този свят ще се издигне и включи в точката, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 29.07.2010

[23794]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Очакваме на Конгреса  7500 души. Нужен е голям екип, за да ги обслужва.

Не всички,обаче, са готови да вземат участие в тази работа. Как да им помогнем да разберат, колко е важно това?

Отговор: Можете да вземете пример от нашите другари от чужбина. Те плащат хиляди долари за билети и за самия Конгрес, за да прекарат всички тези дни в кухнята. Ние не разбираме степента на тяхното величие.

Освен това, Конгресът започва от подготовката. Трябва да се осигури храна за всички участници, да се постави необходимото оборудване и апаратура, да се създадат павилиони и да се погрижим за още много неща. Над планирането им работим няколко месеца.

Вече много години вършим тази работа. Мисля, че не бихме се справили, ако не знаехме, каква голяма духовна полза носи тя. Тук се крие огромна изгода, и, даже разсъждавайки егоистично, струва си да вложа в това колкото се може повече усилия.

Въобще, всяко полезно нещо си струва изразходваните усилия, но тук става дума за духовна печалба в чист вид. Другарите от различни страни пристигат и се включват в тази работа, разбирайки, че именно там се крие единството, там е максималната изгода.

Да се надяваме, че все повече хора ще започнат да вземат участие в това. Не, че не можем да се справим без тяхната физическа помощ, но ако дойдат и пожелаят да  участват, ще се радваме да споделим с тях духовната печалба.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23680]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние имаме едно единствено свободно действие в нашия живот, а всичко останало се развива абсолютно неизбежно и по заповед свише.

Но не е лесно да намерим тази оставена ни свобода, тъй като здраво сме управлявани отгоре чрез болка и наслаждение, свързани с хиляди конци.

Ние сме послушни марионетки, на които отгоре дърпат въженцата, управлявайки ни чрез нашето желание, мисъл и тяло, чрез думите и действията.

Ние сме изцяло роби на своята природа, започвайки от клетките на ембриона, развиващ се в майчината утроба, включително и до възраст, в която на човек му се струва, като че ли действа и съществува самостоятелно.

Той се управлява от природните сили – а и откъде в него може да се намери нещо ново, ако всичко е природа? И затова тук няма никаква свобода на избор, и човек винаги избира най – приятното за себе си и бяга от страданията, както и всяко друго създание: растение или животно.

И макар първоначално в човек да съществува илюзията за свобода, тъй като, каквото искам – това и правя! Но това е илюзия, а истинската свобода е при излизане над природата, т.е. при излизане над егоизма.

В Тора е казано, че това е „свобода от ангела на смъртта“. Такива думи не оставят равнодушен никого! Свобода от смъртта предполага не, че нашето животинско тяло ще стане безсмъртно, за да влачи безкрайно този земен живот, пълен със страдания и носещ ни толкова малко радост.

«Свободата от ангела на смъртта» заменя този живот с постигане на съвършеното и най – доброто съществувание: едновременно и вечно, и съвършено! И това може да се  постигне чрез понятието, наречено „свобода на волята“.

Такава свобода става наистина привлекателна и желана, тъй като  в нашия живот, обикновено не ни трябва никаква свобода. И нас ни е по-добре, когато животът е уреден като по часовник: дом, семейство, работа.

По-малко свобода – по-малко главоболия. Но, ако може да се постигне вечност и съвършенство, освобождавайки се от ангела на смъртта – какво по- добро от това…

И трябва да разберем още, че ангелът на смъртта – това е нашето собствено его, което ни копае гроба. То ни дава това  ужасно усещане, че никога не можем да  напълним себе си, и чувстваме този живот ограничен и временен.

«Свобода от ангела на смъртта» означава постигане на отдаването, неговото безкрайно напълване и включване във вечния поток на живота.

Изхождайки от това, ще се опитаме да си изясним от трудовете на кабалистите– как може да се постигне такава свобода?

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23702]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→