„Бутонът”, който непрекъснато натискаме за да привлечем светлината върху себе си е групата.

Аз участвам в нейния живот, стремя се към обединение с приятелите, искам да се разтворя сред тях и така да привлека светлината, която ни връща към Източника.

По същество, това е моето единствено действие – да привлека светлината, която осъществява промените.

Ситуацията е проста. Съществувам аз, който искам да постигна правилната цел – подобието с Твореца. И има средство: да поискам, чрез групата светлината да ми въздейства и постепенно да извърши в мен всички необходими изменения. По този начин напредваме.

Аз мога да проверявам себе си всеки път: какво за мен е „ден” и какво „нощ”? Сега, за мен „ден” e всякакъв вид напълване, а „нощ”, „мрак” – опустошението на разума и сърцето. Така изглежда картината на егоистичните желания.

Сега, за нас е необходимо да предизвикаме в себе си промени, за да придобием отдаващи желания, в които да оценяваме „деня” и „нощта” така, както ги оценява Творецът.

За Твореца „денят” е отдаване, вяра над знанието, противоречаща на логиката и чувството на сегашното стъпало.

За да я постигнем, от нас не се иска да положим свръхчовешки усилия, на които не сме способни.

Не, ние се стараем в групата, в обединението помежду ни и привличаме силата на светлината, а тя идва и си върши работата.

Цялата духовна работа се нарича „работа на Твореца”. Той я извършва, а аз трябва само да поискам това – подобно на детето, което хваща за ръка възрастния и го дърпа след себе си.

Ако човек разбира същността на тези взаимоотношения, тогава му става леко – всеки път реализира свободата на избора в групата и привлича върху себе си светлината, която връща към Източника.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 15.09.2010 г.

[23688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →