Entries in the '' Category

Бизнесът при поправянето не е спънка

Въпрос: Какво да се прави, ако по време на четенето на Зоар ме измъчват разни мисли дори за моя нов бизнес?

Отговор: Това е забележително! Нека вашият егоизъм се моли съвместно с групата за разкритието на злото и поправянето му, а така също и за процъфтяването на бизнеса. Но само заедно за всичко!

Няма нищо, излизащо от рамките на системата за поправяне. Казано е, че всички ”грешници” (егоистичните желания) се поправят и се присъединяват към праведниците (желанията за отдаване и за любов).

Така че, защо вашият бизнес да не може да е вътре? Не изхвърляйте нищо, а го включвайте в поправянето!

Когато се говори ”бягат от Фараона” се има предвид не бягството от него, а подемът над него. Казано е: ”И излезли от Египет с голямо имущество”. Ние вземаме всичко, което е възможно, цялото ”его” и излизаме, това ”его” става поправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22826]

Изкуството на победителите

Етапът на подготовката за разкриването на висшия свят означава достигане на свойството отдаване, защото светлината се намира около нас, а нейното получаване зависи само от подобието на нашето желание с нея.

Подготовката е многостранен процес, изискващ правилен подход. Първо, трябва да се разбере, че е възможно да се подготвяш само в група. Наистина, цялото поправяне се свежда до обединяването на душите в една обща душа.

В статията ”Свобода на волята”е казано, че любовта към ближния – това е общ принцип, съвкупност от всички поправяния. А пълната му реализация може да стане само съвместно.

Второ, ние предполагаме, че можем да поправим себе си сами. Идва пречка и ми се струва, че трябва да й противостоя със собствени сили.

В действителност, нашата работа се заключава не в това да се побеждава злото, а в това да се сливаме с Твореца. Само чрез това злото ще бъде победено.

Аз не бягам от злото, както от могъщия Фараон, а използвам този Фараон като средство за сливане с Твореца.

Казано е, че именно Фараонът е приближил синовете на Израел към Твореца. Фараонът за мен е като заслуга – аз съм заслужил, като помощ, неговата сила, благодарение на която и над която мога да се слея с Твореца. Без нея това би било невъзможно.

Аз действам в система, в поле от сили. Те не са добри и не са лоши – въпросът е в това, как ще ги приложа, намирайки се между тях. Всичко зависи от моето умение да ги използвам за придвижване.

По такъв начин, аз никога не се сражавам сам. Отначало нямам никакво ”оръжие” освен силата за анализ. Прилагайки правилно своите сили само за анализ, аз разкривам ситуацията правилно и използвайки силата на Твореца, мога да спечеля победа.

Всички ситуации произлизат от Твореца, за да ни ”обучават” като в обучаваща игра. Играейки в нея, съм длъжен само да изнамирам средства, оптимално отвеждащи ме към поредната крачка към сливането и единството, към любовта към ближния.

В такъв случай, аз виждам, че всички сили са призвани да ми служат в това. Няма грешки и злосторност – само заслуги, само благо. Аз оправдавам всичко и чувствам, че всичко е в моя помощ.

Необходимо е постоянно да имам такова отношение и тогава пътят се открива пред мен като пътечка от червен килим.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22813]

Как трябва да живеем за духовното

Въпрос: Как да организирам своя живот, за да бъде той изцяло насочен към разкритието на Твореца?

Отговор: Лесно можеш да провериш и организираш обикновения живот: просто трябва да се увериш, че не нанасяш никаква вреда на останалите чрез своите материални действия.

Тоест, ти не можеш да бъдеш крадец, престъпник, да живееш на чужд гръб – и в същото време някак си да действаш за отдаване и да разчиташ, че вървиш към поправяне.

Главното е да поправиш себе си така, че в своя живот да не вредиш на останалите, дори и косвено, да не вземаш нищо от другите. А останалата работа вече е в намерението.

Трябва, разбира се, да помогнеш на другаря да си намери работа, но същността на нашата работа се ограничава в духовната област, духовното обединение.

Не трябва да действаме както всевъзможните „алтруистични” и „духовни” организации, оказващи „хуманитарна” помощ чрез, което те унищожават хората.

Те размножават паразити, крадат възможността на хората да бъдат независими и да се обезпечават сами. А това е изгодно за самите организации.

Затова, правилото за приближаване към Твореца е: аз се грижа за материалното, дотолкова, че да осигуря необходимото за съществуване, а останалите мои усилия са насочени само към разкриване на Твореца и обединението с другарите.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22747]

Подготовка за правилно отношение

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата ни работа е насочена към подготовката. Нашата задача не е да премахнем егоизма, който ни се разкрива, а да сме готови винаги да го възприемаме като разкрит от Висшата светлина, Твореца. Ние веднага трябва да го разграничим в светлината като горчиви, но все пак радостни знаци на развитие.

Нашите души (желание и светлина) са преминали постепенно спускане и сега трябва да разкрием същите степени отдолу нагоре. Ние трябва да ги преживеем, както и всичките им детайли, тъй като би имало недостатък в общото Кли, в крайното поправяне.

Неспособни сме да променим съдбата, защото тя се спуска отгоре надолу. Но можем да се подготвим за това да я видим и възприемем по различен начин. Неприятни усещания в егоизма, желанието за наслаждение, са причинени от това, че се идентифицирам с моя егоизъм.

Ако обаче се издигна над него и се подготвя да видя само хубави промени във всичко, което идва от Твореца, тогава същите състояния на неприятно разкриване на егоизма ще възприемам като добри, положителни и полезни.  Ще съм благодарен за тях.

Когато започна да възприемам отношението на Твореца към мен по различен начин, тогава всички мои преднамерени и непреднамерени престъпления стават възможности за моето поправяне и постигане на отдаване, и тези престъпления се превръщат в мои заслуги. Затова всичко зависи от мен и моята подготовка.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22816]