Съвършенството не търпи компромиси
Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.
В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.
Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.
Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.
В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.
Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.
Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.
Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.
Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.
Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.
Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.
Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.
Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.
От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010
[22517]
Въпрос: Как да обясним на децата закона: “възлюби ближния, като самия себе си”?
Въпрос: Какво значи “да възлюбиш ближния като самия себе си”? Как точно трябва да направим това?
Въпрос: Баал аСулам пише за това, че е необходимо така да обичаме ближния, че да му отдадем последната ”възглавница”. Това означава ли, че трябва да напълваме материалните си желания един на друг?
Въпрос: Как трябва ученикът да се подготвя за всеки урок?
Въпрос: Каква е разликата между възприемането на Зоар и Учението за Десетте сфирот?
Зоар, глава „Ваехи”, п.528: Но той не е разкрил това, което е могъл да разкрие, тъй като е желал да им разкрие края. Има десен край, има и ляв край. Той е искал да им разкрие десния край, да бъде съхранен и очистен от кожата в края на лявата линия. А това, което той им разкрива, е било известно и разкрито още преди те да пристигнат на святата земя. Но той не е разкрил другите неща и те са скрити в Тора, в тези благословения.
В зависимост от това, доколко вашите намерения при четенето на книгата „Зоар” стават все по-правилни, вие ще започнете да разкривате духовните картини вътре в своите намерения.
Кабала не добавя страдания на човек, а му разкрива неговото истинско състояние. Това е подобно на човек, който отива на доктор и рентгенът показва проблем, който трябва да се оперира. Очевидно е че пациентът не обвинява доктора, а му благодари за това, че е разкрил заболяването.
Въздействайки ни, светлината разделя вътре в нас получаващите и отдаващите желания и ние започваме да чувстваме отблъскване между тях. Става ясно, че отдаващите желание биват привличани от различно възприятие и напълване от това на получаващите.