Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на децата закона: “възлюби ближния, като самия себе си”?

Отговор: Образованието за децата и за възрастните трябва да бъде еднакво. Само че, на детето, ти разкриваш всичко в по-малка степен, привеждаш му разбираеми, но не измислени примери, а такива, които са “смалени” до неговото детско ниво. Но във всичко да се казва истината!

Трябва само да се погрижим детето да ни разбере правилно, за неговото ниво. Точно така, както адаптираме езика на кабалистите, за да го приближим към съвременните хора и да го направим понятен за всички.

За да обясним на детето и само част от един урок за възрастни, са ни нужни множество уроци.

Аз проверявам, дали всички предходни уроци са усвоени и разкривам нов проблем, който да се разрешава в детската група, все едно им давам първо половин “лъжичка”, за да “я опитат”.

Но след това, детето трябва само да започне да пита, да не разбира и да се съмнява, да обсъжда с приятелите, да се опитват заедно да разберат, за какво всъщност се говори, каква точно е задачата и какъв отговорът.

А учителят, заедно с децата се включва в това обсъждане, само че отдалеч ги напътства, да се движат на правилния път.

Отначало, изцяло разясняваме самия въпрос, а след това се опитваме да го разрешим. И чрез този процес, учителят оценява напредъка на децата – всяка предишна степен, със своята долна част се включва в следващата степен.

А оценки не се поставят – всички са равни, оценява се само съвместното решение на даден проблем.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 04.10.2010

[22545]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи “да възлюбиш ближния като самия себе си”? Как точно трябва да направим това?

Отговор: Любовта към ближния, както към самия себе си – това значи, че целия наш свят (нежива, растителна, животинска природа и човечество), цялото мироздание, трябва да се включи в мен като моя неделима, интегрална част “като един човек с едно сърце”!

Аз присъединявам всичко към себе си и чувствам всичко като свое “Аз” – иначе, мен ме няма! Над разделящия ни егоизъм е нужно да получа сила свише, желание, способност да почувствам всеки, както самия себе си и даже повече. Тоест да почувствам, че всичко това съм Аз.

Но това Аз – не е егоистично чувство, защото ненавистта, омразата между нас остава и даже расте! И точно над тази ненавист аз ще се съединя с другите – само тогава те ще могат да се нарекат за мен “ближни”.

“Ближен”  е този, когото аз ненавиждам, но при това го обичам “като самия себе си”… “Всички престъпления ще покрие любовта” – предишната ненавист остава, но над нея се добавя любовта.

В нашия свят всичко се задвижва само от егоистичното желание – за получаване или за отдаване. В духовния свят ние се намираме между две противоположни сили: отдаване и получаване.

Егоизмът расте и паралелно на него възниква свойството отдаване – тези две свойства ми позволяват да стигна до усещането, че стоя пред гора от ненавист (Синай, от “сина” – ненавист).

Но преди това, аз трябва да премина през “Египет” – в робството на егоизма, на Фараона, да го възненавидя, да избягам от него в търсене на сили за поправянето му.

В гората на ненавистта към ближния, аз съм длъжен да отговоря, действително ли съм готов да се съединя с другите с любов, над своята ненавист, да станем като един човек с едно сърце?

Ако съм преминал през всички удари и наказания на егоизма/Фараона, аз чувствам, че вече достатъчно съм страдал и тогава се съгласявам! Защото аз вече толкова ненавиждам своя егоизъм – повече, отколкото ненавиждам ближния.

Аз се съгласявам, считайки, че това ще ми даде възможност да разкрия Твореца. Накрая аз разбирам, че самата любов и отдаване на ближния – това е моето напълване.

Аз вече не се нуждая от нищо, освен от това – самото действие ме напълва. И с това аз се уподобявам на Твореца.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 03.10.2010

[22460]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал аСулам пише за това, че е необходимо така да обичаме ближния, че да му отдадем последната ”възглавница”. Това означава ли, че трябва да напълваме материалните си желания един на друг?

Отговор: Но аз нямам с какво да напълвам тези желания! Откъде да взема 7 милиарда ”възглавници” за цялото човечество?

Ако всеки се безпокои само за отдаване, то той няма да има нищо излишно, а само най-необходимото, за да си обезпечи нормален живот. И какво тогава ще даде той на другите?

Има закон, че не трябва да се отдава необходимото, без което аз самият не мога да съществувам. Това се отнася до съществуването на животинското тяло, което не трябва да се пренебрегва.

И се получава така, че аз не мога да дам нищо на другите. Това не се и изисква от мен! Ако правилно организирам себе си относно процеса на поправяне, то аз няма да имам никакъв излишен грам, нито грош – аз ще живея само заради отдаване и няма да взимам за себе си излишното.

Но ние забравяме, че не е необходимо да правим нищо сами – всичко организира светлината. Ние трябва да създадем само връзката, за да действа светлината чрез нас.

Ако аз мисля за това, че у другия има – то той ще има. Това аз съм направил за него и с това съм станал подобен на Твореца, наистина съм пробудил действието отдаване.

Аз не мога да направя повече – само да пробудя светлината за действие. Това означава, че издигам МАН, молба. И моят МАН (молба) от Малхут работи така сякаш е МАД (отговор) от Бина. Аз издигам в Бина всяко свое желание с такава мощност, както ЗАТ де Бина.

Всичко се разрешава в мислите. От мен идва желанието да напълня ближния, а го напълва Творецът. Аз съм само свързващото звено между другите хора и Твореца. Такъв е създаден светът в моето въображение, за да поправя себе си.

Аз усещам, че на самия мен нищо не ми е нужно освен отдаване за ближния. Аз чувствам неговото желание над моето, а още по-горе е желанието на Твореца, възможността да Го напълня и да Му доставя удоволствие.

Ако така организирам желанията, това означава, че аз изпълнявам своите действия. Творецът ще изпълни тези действия и ние ще постигнем единството. Аз Го помолих да ни свърже в сливане и това се случи. На мен ми е необходимо само да помоля!

Творецът прави специално така, че на ближния нещо да не му достигне, за да поискам аз да Го помоля да изпълни това, да поискам да се свържа с Него и да стана подобен на Него.

Той е създал цялото зло в света и иска да изляза като защитник на всеки и да се грижа за всички. Той напълва света с безкрайната светлина, а после изчезва и ми дава възможност да върна светлината в този свят.

Но аз трябва да разбера, че това, как си представям света в моята ”матрица”, илюзиите са именно за моето поправяне.

А ако аз се опитам нещо да отдам, тоест да поправя не себе си, а света, то само ще проваля още повече света, за да осъзная впоследствие грешката си и да започна все пак да се поправям самият аз.

Ние явно виждаме, че всяка ”хуманитарна помощ” нанася толкова вреда, пораждайки тероризъм, варварство, мързел.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[22555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва ученикът да се подготвя за всеки урок?

Отговор: Трябва да разберем, защо отделяме толкова голямо внимание на подготовката – нали с нея започва всяко учене. Да се подготвя за учене – това означава да си изясня, какво искам да постигна с негова помощ.

Тогава ученето става само средство за постигане на целта и именно подготовката определя направлението, в което се движа, когато уча. Затова подготовката е по-важна от ученето и точно това трябва да научи всеки ученик.

В науката кабала не е като в земните науки, където направлението поначало е разбираемо – искам да получа знание и толкова. В кабала на мене ми трябва да получа не знания, а да изменя себе си, доколкото мога да се свържа с другите. И цялото учене е средство за достигане на връзка с другите и, чрез тях – с Твореца.

Ако аз съм учил, всичко зная, но не съм .направил и най-малката крачка за своето вътрешно поправяне, значи, цялото учене е било напразно. Значи подготовката е била неправилна, намеренията и целите – също. Само така можем да определим правилността на намерението. А самото знание – няма значение.

Има хора, които се увличат по строежа на висшите светове и техните действия. Други повече ги вълнуват психологическите аспекти, историята, тенденцията за развитие.

Но кабалистите никога не обръщат внимание на количеството знания, защото “не с ума учим” (“ло ахахам ломед”). Всичко зависи от използването на науката за поправяне на душата.

От урока на тема „Подходът към изучаването на кабала“, 01.10.2010

[22354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между възприемането на Зоар и Учението за Десетте сфирот?

Отговор: Това е различният език. Не е възможно да се разбере Зоар, ако зад всеки израз не се различава съответстващата картина, облечена в нашето желание/намерение.

Ако чета приключенски роман за откритието на нови земи, у мен съществуват готови образи на неживата, растителната, животинската, човешката природа.

От тези форми съставям картината, която авторът описва. Представяните от нас картини са подобни.

А Зоар описва неизпитани от нас приключения в неизвестен ни свят. Ако нямам такива духовни форми (свойства, действия), то аз въобще не зная за какво чета – сякаш е написано на неизвестен за мен език.

В Учение за Десетте сфирот (ТЕС) се описват повече конкретни свойства и действия, събития, в които действат две сили/желания ”за” и ”против”.

Всъщност, става дума само за две свойства – отдаване и получаване, които се намират в различни отношения помежду си. И ние можем да си ги представим като притегляща и отблъскваща сила, тяхното взаимодействие.

Това, разбира се, е по-просто и по-малко обърква, отколкото описанието на Зоар. ТЕС постоянно ни демонстрира необходимостта от екран, сила за отдаване.

Зоар проектира на нашия материал/желание картините на висшия свят. Сякаш някъде, много далече, се прожектира филм, но аз не мога да го гледам.

В стремежа си да видя, аз задавам въпрос: Какви инструменти, свойства не ми достигат, за да приближа тази картина и да я почувствам.

Стремежът предизвиква в мен въздействие  от тази далечна картина. А ако стремежът се увеличава многократно за сметка на обкръжението/групата, то аз реално усещам приближаването на картината.

И спасението все пак идва от книгата Зоар, в нея е скрита най-силната светлина, връщаща към източника.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 03.10.2010

[22432]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.528: Но той не е разкрил това, което е могъл да разкрие, тъй като е желал да им разкрие края. Има десен край, има и ляв край. Той е искал да им разкрие десния край, да бъде съхранен и очистен от кожата в края на лявата линия. А това, което той им разкрива, е било известно и разкрито още преди те да пристигнат на святата земя.  Но той не е разкрил другите неща и те са скрити в Тора, в тези благословения.

Ние трябва да се стараем да разпознаем събитията, описани в Зоар, „в себе си”, в нашето поправено желание. Колкото повече желаем да ги усещаме в поправеното желание, толкова по-силна светлина на поправяне привличаме. Тя постепенно ще ни поправи и ние ще можем да видим истинската картина.

Това е сякаш се взирам в нещо без очила, знаейки, че имам нужда от тях. Аз искам да видя истинската картина и се надявам да получа „очила”, да поправя зрението си и да видя истинското състояние. Това е същността на четенето на книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар, 03.10.2010

[22423]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В зависимост от това, доколко вашите намерения при четенето на книгата „Зоар” стават все по-правилни, вие ще започнете да разкривате духовните картини вътре в своите намерения.

Ще започнете да усещате не материалните образи, а цялото развитие на събитията вътре в себе си – в желанията, усещанията, намеренията, отношенията.

Картината трябва да се създаде вътре. Защото духовното – това е всичко, случващо се вътре в желанията. Според правилното намерение, желанието започва да приема тези форми.

Намерението „рисува” в желанието, форматира го така, че то да приеме духовните форми. Всичко написано в „Зоар” ще бъде усетено в желанието – като случващо се с него.

Например, имам в компютъра програма, отваряща текстови файлове във формат „word“. Но, ако ми изпратят картинка във формата „jpg“ или таблица във формата „xls“, тогава няма да мога да ги отворя с програмата за „word“.

И макар в тях да има много важна и полезна информация, няма да мога да я извлека. Това означава, че първо трябва да се сдобия с нова програма, да я копирам в своето желание – върху своя „твърд диск”, в своя компютър и тогава, тя ще може да възприеме данните, постъпващи към мен в нейния формат.

Всъщност, именно това правим, изучавайки кабала. Защото, какво е науката кабала? Ти се сдобиваш с нова програма за своето желание, за съсъда на възприемане (кли). Форматирайки го наново, ти ще можеш да възприемаш новите картини, новата информация.

По-рано, твоята програма е работила само за получаване, а сега, в теб е заложена нова програма, която разбира какво означава да отдаваш.

Това са други ценности, други връзки между желанията, намеренията, отношенията, представите за подема и падението, за дясната и лявата линии – всички получават нова оценка, ново определение. Новата програма променя всичко.

А какво остава от старото? Продължава да работи желанието за наслаждение. Но връзката между всички негови части се осъществява по нова формула – колко отдава всеки на другия, а не колко получава от него.

И тогава, тъй като в мен има програма, чрез която всички мои желания работят във взаимно отдаване, аз разбирам постъпващата информация за отдаването във всеки неин вид (текст, видео, аудио). Мога да я открия и разбирам какво  иска да ми каже тя – всяко съобщение ми е ясно.

От урок по книгата „Зоар”, 03.10.2010

[#22428]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кабала не добавя страдания на човек, а му разкрива неговото истинско състояние. Това е подобно на човек, който отива на доктор и рентгенът показва проблем, който трябва да се оперира. Очевидно е че пациентът не обвинява доктора, а му благодари за това, че е разкрил заболяването.

В същото време, докторът не само поставя диагноза на заболяването на човека, но и го информира за „всички необходими лекарства, които ще излекуват заболяването”. Това е така, защото всичко съществува в светлината и всичко, което трябва да направи човек, е да си изясни какъв е недостигът или увреждането. Веднага щом човек разбере това, той незабавно получава лекарството и се възстановява малко след това.

С наличните за нас средства трябва да разкрием нашите слаби места по отношение на Твореца (светлината). Имено затова се нуждаем светлината да работи като рентген, показвайки ни какво е неизправно, какво е в несъответствие. Така трябва да изследваме цялото наше тяло.

Ако направим това с помощта на светлината, то ние ще разберем и в същото време ще поправим себе си чрез светлината АБ-САГ (светлината, предназначена да разкрие злото и да го промени в добро). И така ние напредваме с удоволствие и наслада. Ако нямаме рентген, тогава всяка клетка в нашето тяло достига до почти смъртоносно състояние и ние преминаваме през ужасни страдания, докато започнем да разбираме какво е нужно за поправяне и как да го постигнем – а именно вътрешната промяна на отношението ми към света.

Методът на кабала разкрива страданията по-бързо, давайки възможност да се поправят по правилния начин. В ръцете си имаме устройството, което да ни помогне да разкрием проблемите си, които винаги са съществували, но са били скрити от нас, тъй като не е имало надежда за тяхното поправяне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 01.09.2010

[22310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въздействайки ни, светлината разделя вътре в нас получаващите и отдаващите желания и ние започваме да чувстваме отблъскване между тях. Става ясно, че отдаващите желание биват привличани от различно възприятие и напълване от това на получаващите.

Всеки от нас има желания от двата вида – въпросът е кое от тях надделява. В душите, наричащи се „Исраел”, отдаващите желания, ГЕ (Галгалта Ейнаим), властват над АХАП (Озен,  Хотем, Пе), а в душите на „народите на света”, получаващите желания, АХАП, властват над ГЕ.

Първият тип души е по-близо до светлината, която ги осветява с Ор Макиф (О”М) и причинява първо тяхното поправяне. Невъзможно е да започне поправянето на „народите на света”, докато „Исраел” не поправи себе си. Първо „Исраел” поправя себе си в ГЕ (дясната линия), след това присъединява към себе си АХАП (лявата линия) и така от тях създава средната линия, поправяйки „народите на света” в себе си. В резултат, „Исраел” може да продължи поправянето на общата група, „народите на света”, тъй като неговите поправени келим (съсъди) са свързани с непоправените келим на намиращите се в очакване останали души.

Работата в двете линии с получаващите и отдаващите келим, тяхното правилно съчетание образува средната линия. Такива са етапите на нашето поправяне в двете части на общата душа. Освен това, основните поправяния се случват в АХАП или получаващите келим на „народите на света”, а ГЕ, който изначално се е спуснал от Бина, се намира в АХАП само за да го поправи.

Затова всички наши поправяния, които предшестват поправянето на „народите на света” в общата душа, се явяват просто подготовка.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2010

[22107]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→