Въпрос: В нощта на „Ошана Раба” („възвишена молба”, седмия ден от празника Сукот) е прието да се провери „сянката”, т.е. екрана, с който човек след това може да получи светлината. Как е образуван този екран?

Отговор: Всеки един от нас представлява егоистично желание. Когато желаем да постигнем духовното, ние се обединяваме в група. Естествено, никой от нас не желае да се занимава с упражнението „отдаване”, но всеки има „искра” над своите егоистични желания, която ни дърпа към неизвестното.

Кабалистите ни обясняват, че ние се намираме в поле от „светлина”. Полето обхваща цялата реалност и ни оказва влияние по начин, по който „искрите” се пробуждат във всеки човек. До степента, до която те са възбудени, те си взаимодействат с полето от светлина, което ги насочва, и хората започват да се събират на физическо и/или виртуално място, в последствие желаейки да се обединят. Това се нарича група – връзка между хората чрез техните духовни желания. Егоизмът остава зад всички и те се обединяват чрез общия стремеж към духовното.

Ако започнем да се стремим към общо отдаване, ние пробуждаме влиянието на светлината в общите усилия и започваме да се променяме. Постепенно, започваме да усещаме по-големи егоистични желания, но в същото време тяхното значение пада в нашите очи и ние се издигаме в духовното желание по скалата на ценностите.

Построяването на Сука (колиба) означава повдигане на свойството отдаване (покрив) над желанието за получаване. Ние желаем да отделим отдаването от получаването, така че светлината да не влиза в егоистичните желания чрез покритието на Сука.

Светлината ни поправя по такъв начин, че всички наши духовни желания се намират на покрива на Сука-та, а егоистичното желание остава вътре. С други думи, ние скриваме в сянка егоистичното желание. Изграждаме покритие над всяко едно желание, тъй като не желаем да използваме тези желания егоистично. Създавайки такава „сянка”, ние придобиваме духовно усещане, в което чувстваме духовната реалност – света, който възприемаме със свойството отдаване.

От урока по статия номер 8 от книгата „Шамати“, 06.09.2010

[22205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабала се занимава с поправянето на душите. Душа има във всеки, но е скрита. Това е желанието за разкриване  смисъла на живота.

Когато в човека това желание се пробуди дотолкова, че да го доведе тук, където се изучава кабала, значи душата е започнала да се разкрива. И тогава той усеща потребност от знанията, които дава кабала.

В противен случай, човекът няма да развие своята душа и тя ще си остане само точка, с което той ще предизвика натиска на подтикващите го сили върху себе си, усещащ се като страдания.

Защото целта на нашия живот е да разкрием и развием своята душа, за да можем в нея да установим връзка с Твореца. Затова не е важно какви природни способности притежава човекът – едни ги привличат повече естествените науки, а други – културата и образованието. На един му е необходима най-простата механична работа, а на друг – някакви философии.

Има лениви хора, а също и енергични, съобразителни. Но няма никаква връзка между всички тези земни качества и развитието на душата. Както е казано в кабала: „Не с ума се учат”.

Самият аз ценя знанието и научния подход, но видях как това може да обърка човека. Затова, няма никакви ограничения – главно е желанието!

Взема се под внимание само точката в сърцето, която се развива със силата на светлината и не се отнася към земните свойства на човека. Няма никаква връзка между природните качества, навиците, образованието и успеха, реализиран при поправянето на своята душа.

От урока на тема „Подходът към изучаването на кабала“, 01.10.2010

[#22358]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Кабала - Няма коментари→

Съществуваме в реалност, в която няма време. Всички изменения на времето, пространството и действията, всичко, случващо се с нас и собствените ни промени произхождат от нашето променящо се отношение, а външно, извън нас –  нищо не се променя. Ако не бяха измененията в нашите желания и намерения, ние нямаше да чувстваме никакви промени.

В реалността няма нищо друго, освен желание с намерение, а от другата страна е висшата светлина, пребиваваща в абсолютен покой. Променяйки се, това желание усеща себе си във всевъзможни форми и видове. Сега, ние усещаме самите себе си и това също е желание, което възприема себе си по този начин.

Това желание преминава през различни, поетапни състояния в причинно-следствен ред – от началото на своето развитие до неговия край. Цялото развитие се реализира само по отношение на това желание, а извън него няма никакви изменения.

Цялата наука кабала говори за това, как желанието възприема своята реалност – къде се намира то и защо, във връзка с кого пребивава. Това е целият негов живот.

Разкривайки ни всички събития, случващи се с желанието, науката кабала ни обяснява целия този процес и особено последния етап на развитие на желанието.

Този последен етап е осъзнат. В него желанието със своите намерения се развива и постига състояния, които започва да възприема като собствена реалност. В тях се проявява някаква сила – особено свойство на възприемане, позволяващо на желанието да се издигне над себе си и да се наблюдава от външна, обективна точка.

Тогава желанието установява, че действително съществува, променя се, напредва към нещо, намира се във връзка с някого, макар и неизвестен засега, както и че в него се осъществява развитие към някаква цел. То започва да мисли за бъдещото състояние, което все още не вижда.

Всичко това се случва, защото на последния етап от развитието на желанието, в него се развива така наречената „точка в сърцето”. По-нататък, то ще започне все повече да отъждествява себе си с тази точка и да се свързва с нея, да я цени повече, да бъде извън себе си.

Тоест желанието ще започне да обръща внимание на това какво има или няма в него, доколко е напълнено или празно. Ще вижда напълването или неговото отсъствие като средство, все повече отъждествявайки себе си с точката над желанието, наречена екран и намерение, Творец или единство. По този начин желанието се развива.

От урок по статия на Рабаш, 29.09.2010

[#22346]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да определя дали чета Зоар с правилно намерение?

Отговор: Трябва да мислиш за състоянията на разкриване на Твореца. Състоянието е подобие на формата, което означава, че вътре в моето желание за наслаждение аз ще разкрия желание за отдаване, намерение за отдаване или стремеж за отдаване.

Аз чакам моята вътрешна програма да се измени от получаване на отдаване, така че да започна да възприемам различните форми на отдаване, които идват към мен. И това е единственото нещо, което искам.

Точно сега съм в океан от духовна информация, но не мога да възприема нищо от нея. Нямам програмата, с която да я получа. Но ако се стремя към това и желая да го добия, тогава напредвам и се приближавам до разбирането на това.

Всичко, за което чета в книгата Зоар, са действия на отдаване, които се случват в реалността. Това е единствената съществуваща реалност, докато нашата материална реалност съществува само в нашето подсъзнание. Сега съществуваме в илюзия.

Истинската действителност е над подсъзнателно ниво, тази въображаема реалност, и тя действа в отдаване. Получаване в желанието не съществува освен в нашия „сън”.

Затова, аз желая да се издигна над моите усещания до истинската реалност.

От урока по книгата Зоар, 03.10.2010

[22421]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Придвижвайки се по духовния път, ние започваме егоистично да ценим свойството отдаване. То ни дава свобода и напълване, което ни позволява да не зависим от нищо .

Това отношение към свойството отдаване се нарича „ло ли шма”. А след това, под въздействието на светлината, свойството отдаване, само по себе си, става ценно за нас. Това отношение към свойството отдаване се нарича „ли шма”.

За да достигнем това, ни е нужно само да изпълняваме съветите на кабалистите. Точката в сърцето ни довежда в ново обкръжение, в групата, и искаме ли го или не, ние започваме да се обединяваме с другите.

Благодарение на тези действия, ние веднага извикваме върху себе си обкръжаващата светлина (О”М). Тя винаги се намира около нас, но сега ние я привличаме умишлено.

Колкото повече усилия прилагам за да се обединя с групата, толкова по-силно ми въздейства светлината и аз започвам да получавам нови впечатления.

В крайна сметка аз достигам до оценката, че отдаването – е хубаво. Такова ми се вижда сега това свойство: високо, особено. В това е и въздействието на обкръжението.

Защото обкръжението – това не са хората. Нашите усилия, нашите общи желания, ни позволяват да привлечем светлината, връщаща към Източника.

Всички се намираме в океана на светлината и можем да го привлечем към себе си. Ето, това е правилното обкръжение – обкръжение, помагащо ми да привлека светлината, а също самата тази светлина.

Тя ни въздейства, даже ако ние не правим нищо, но в този случай процесът тече бавно, в естествения темп на развитие на решимот.

Ако ние започнем да привличаме светлината посредством учене, разпространение и единство с другарите, то пробуждаме върху себе си това обкръжение.

От урока по статия 8 от книгата “Шамати”, 06.09.2010

[22215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите говорят за степените. На коя степен ставаме самостоятелни стопани на своята съдба? Когато Творецът ни предава властта?

Отговор: Подемът по духовните степени се осъществява поетапно. Така и в живота ни:  децата с всяка изминала година стават все по-самостоятелни, учат се сами да ходят, да се хранят, да се обличат, да купуват, да ходят на училище, на работа, женят се, раждат – ето тогава вече човек е самостоятелен.

Веднъж Рабаш дал такъв пример: Деца играят на двора и изведнъж едното си отива. ”Ти, къде?” – го питат. ”У дома, да хапна нещо” – казва то.

У дома отваря хладилника, не намира желаното и започва да предявява претенции към майката: ”Защо не си купила това, което помолих!?” То чувства своята ”принадлежност” към родителите си и затова изразява тази несамостоятелност и даже зависимост.

Но минават няколко години, в двора идва млад човек. ”Как са работите? – питат го приятелите. – Къде отиваш?” ”Ние, с жената, отиваме при родителите, те са ни поканили днес на вечеря.” Това вече е самостоятелност: човек не чувства себе си като стопанин, но в същото време той е независим.

По такъв начин, в независимост от Твореца, роля играят двата фактора: способността за самостоятелни действия и обособеността. От една страна, ти постоянно се отделяш, а от друга страна, ставаш подобен, близък до Него.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 01.10.2010

[22351]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→