Въпрос: Ако човек не може да се съгласи с външната форма на групата, както му изглежда тя, ще съумее ли той да изгради такова отношение, че да го повдигне групата?

Отговор: Погрешно е да се мисли, че аз не мога да изисквам от групата пробуждане, заради това, че тя ми се представя като непоправена. Става дума за различни нива на творението.

За моя егоизъм другарите могат да се окажат престъпници, които не желаят да се обединяват и към всичко остават безучастни.

Но от друга страна, защо са тук те? Нали Творецът ги държи свише даже ако самите те на нищо не са способни. Той ги е избрал и довел в групата. Той знае, че те са готови. В Неговите очи те са достойни за придвижване.

А щом Творецът е предпочел именно тях, следователно, аз съм задължен да приема това. Аз ценя другарите затова, че са избрани от Твореца, а не заради личните им качества.

Доколко те могат да ми станат скъпи? Така, както моите собствени деца. Към децата аз изпитвам естествена, ”животинска” любов, без всякаква връзка с техните достойнства. Точно същото е и с другарите: ако вече Творецът ги е избрал, то аз мога да изградя към тях такова отношеие.

А после настъпва следващият етап. Групата укрепва, а аз започвам да прибавям към значимостта на другарите и тогава заедно, в поръчителство, ние можем да работим над взаимното осъзнаване на важността един за друт.

Сега аз разбирам: другарите ми влияят и затова те са сто процента важни в моята духовна съдба. Аз ще им придам най-висока важност като съд, който може да ме осъди на доживотен затвор.

Аз повече не презирам и не проклинам другарите. Може те и да са неугледни в моите очи, но са важни – това е съвършено друго отношение.

Наистина, аз нямам изход. Творецът е поставил пред мен група. Ако аз се погаждам с нея, ще ми се открие висшия свят, а ако не – доживотен срок в този свят.

Тук и решаваш как ти се отнасяш към съда. Може би, под съдийската мантия се крият главните мафиоти, настроени срещу теб. Но да не вдигат още ръце.

Отивайки над знанията, аз трябва да оправдавам моитe другари, избрани от Твореца. За това, кoй знае, възможно е те съвсем да не са такива, каквито се представят на моя егоизъм?

Ако аз влагам старания и съм готов самоотвержено да се влея в групата, тогава аз ще почувствам, че намирам особено кли, което ми позволява да изисквам поръчителство.

И ето, обръщайки се с искане към другарите, аз изведнъж виждам, че всъщност се обръщам към собствените си желания, които ми се струваха чужди. Цялата ми работа се свежда вътре, докато ние с другарите не станем единно цяло.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това мисъл?

Отговор: Мисълта – това е осъзнаване на това, което чувствам, какви са причините и целите и следствията на моето чувство. Мисълта е това, което се намира вътре в желанието, в усещането в самото желание.

Мисъл без желание – това е необоснована философия. Има материя и форма, която тази материя приема. Има усещане за формата на материята и има мисъл ”защо материята така усеща”.

Въпрос: Ние трябва ли да сме всички с една мисъл, ”да сме, като един човек с едно мнение, една мисъл?”

Отговор: Ние трябва да достигнем състояние, в което нашите желания стават съвместни, общи, интегрални и няма никаква разлика в мислите, в желанията и в светлините, които се разпространяват в нас като една светлина.

Но всеки, заедно с това, ще усеща и своя частен живот, както това става в живия организъм: сърцето работи различно от белите дробове, но тялото има общ живот – над впечатлението и усещането на всеки орган. И този висш живот, който всички те живеят, се нарича Елокут (духовен живот).

Има частен жевот на всеки отделен орган – дейност, с която той участва в съвместния живот на цялото тяло, а има и съвместен живот на цялото тяло.

Всичко е обединено заедно и едното не отменя другото – и цялата ненавист, и цялата любов, нищо не изчезва, няма изчезване в духовното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23471]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако възприемам целия безпорядък, който се случва в света и в живота ми в светлината на отдаването, а не на получаването, тогава всичко се нарежда и изведнъж идва на мястото си. Но ако гледам на всичко това егоистично, тогава виждам множество проблеми и неспирно страдание. Започни да се отнасяш към всички с любов и цялата картина изведнъж ще се сглоби и обедини.

Несъвършенството се намира не във външния свят, а вътре в мен. Целият свят е моя сянка (копие) и само отношението ми към него трябва да се поправи, за да видя света като съвършен. Всичко, което виждам в него като отрицателно, е знак за моите собствени недостатъци, без значение с какво е свързано: с неживата, растителната или животинската природа и особено с отношенията между приятелите.

Ако приема с вяра над знанието, че цялата група, другарите и светът са съвършени, а само аз не съм, тогава започвам да мисля единствено за моето поправяне. Липсва ми само връзката с тях, а чрез нея ще се осъществи моето поправяне – докато всички ние не станем едно цяло. Това се нарича любов към ближния.

С други думи, аз мога да започна да работя! Дадена ни е илюзията, че съществуваме в този свят, за да тръгнем по пътя, водещ към обединение. Но ние все още не сме готови да работим по този начин с целия свят и затова, за целта разполагаме с групата. Тя отразява поправеното ми състояние, както е казано: „Групата днес – това съм аз утре”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 05.10.2010

[22646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човекът трябва да се издигне до нивото на Твореца. Получили сме метода за извисяване от кабалистите. Той се разкрил първо на Адам, а после и на други.

Човекът започнал да разкрива, че целта, както на неговото съществувание, така и на цялото творение е в разкриването на Твореца. Тази цел е възложена на всеки човек и на цялото човечество.

Всички ние преминаваме само през този процес, всичко се движи от началото на торението до неговия край – поправеното състояние. И ако съдим за случващото се по целта на творението, тогава можем да видим истината и да го оправдаем.

Но ако не вземаме под внимание началото, края и самия процес на развитите на творението, като абсолютно необходими във всички детайли, за да стигнем от началото до неговото завършване – то тогава грешим.

Ние правим горчиви заключения за липсата на смисъл в съществуването на света и на самите нас. В природата вече е заложен целия процес на развитие и колкото повече го изучаваме и прилагаме върху себе си, толкова повече ще спечелим.

Целта на създаването на всеки човек е да се уподоби на Твореца, постигайки стъпалото Моисей.

Затова, ние трябва на приемаме всичко случващо се с нас, в света, в личния ни живот, като необходимо за издигането ни на стъпалото Моисей, т.е. за разкриването на Твореца в ясна форма – „лице в лице”, за пълно съответствие на свойствата на човека с тези на Твореца.

И тъй като Творецът не се променя, то трябва да се промени човекът. Затова, целият процес, през които преминаваме не е външен, а протича изключително в нашите свойства, заради тяхното уподобяване със свойствата на Твореца.

Необходимо е да изучаваме този процес, себе си, своята духовна анатомия (от какви свойства сме съставени), духовна физиология (как функционираме), духовно оздравяване (какво трябва да се промени в нас) и да се съсредоточим именно върху това, какво трябва да променим, в какъв ред и в каква посока.

И чрез промяната вътре в нас ще разберем природата на човешкото общество и неговата история.

Тогава ще разберем, защо настъпват тези промени, каква е тяхната цел, в каква посока поемат, каква е връзката между тях и как помагат на всеки човек и на цялото чавечество за постигането на крайната цел.

Източникът на нашето благо се крие в изучаването на цялата система на природата и човечеството по посока към целта и в начина, по който трябва да се напредва.

А цялото зло, което ни спохожда произлиза от нашето неразбиране на процеса, през който преминаваме. И ако разберем този процес, ще го усетим като благо!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23483]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всяка стъпка в нашата работа се измерва с намерението. Всяко ново действие изисква от нас ново, по – прецизно намерение.

Самите действия могат да приемат различни форми – важното е какво искам да получа «на изхода», като резултат от своите усилия.

Тук е необходимо да  анализирам себе си: доколко очаквам награда и какво е естеството на тази награда. Не става дума за земни награди, а за по-високи духовни ценности, макар, че и те могат да имат различен вектор: за получаване или за отдаване.

Ако човек иска за работата награда в своето кли, значи, неговото намерение е за получаване. Той иска да усети, да разбере, да придобие, да се издигне и т.н.

С други думи, не е важно, какво именно искам аз, – ако целта е в мен, ако проверката се осъществява в моите желания, то моята сметка, макар и духовна, е егоистична.

Дори да искам да постигна братска любов, любов към ближния, любов към Твореца – трябва да вляза по – надълбоко и да проверя своята трактовка на тези фрази – какво има там: порок или святост?

И така, цялата работа е в това: къде човек проверява резултатите от своята работа – в своето кли или в Твореца.

Нима мога да поставя  индикатор на Твореца, за да проверя дали наистина съм Му доставил удоволствие?

И какво оттук нататък: ако резултатът е положителен, и на мен самият ли ще ми стане приятно и топло на душата? Или моето намерение действително е обърнато само към Него, без каквото и да обръщение към самия себе си?

Всички тези проверки може да се правят, само ако вършим истинска работа, т.е. разкриваме Твореца в група.

Другарската любов служи като своеобразен филтър за пречистване на намеренията и желанията, с помощта на който се изчиствам от егоистична пресметливост и безпогрешно проверявам: кой съм аз, какво представлява групата и доколко съм предан на нея, а не на себе си.

Тогава виждам, че не съм способен дори на минимално действие за отдаване.Това е свръх моите сили. И аз се обръщам към групата, защото другарите са ми дали чувството за поръчителство и могат да ми дадат сили за отдаване.

Величието на другарите, величието на  групата ми доставя горивото – до определено ниво, докато не изградя свое кли.

Завършвайки неговото поправяне, аз искам да го задействам – и тогава, в групата откривам Твореца, към когото съм се стремял първоначално.

Само сега, аз се обръщам към Него, заедно със своите другари, от общото желание – за сила на вярата. Така ние достигаме до сливане с Него.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2010

[23192]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Някога, от древен Вавилон излязла малка група хора, която, благодарение на своя стремеж „направо към Твореца“, нарекла себе си Исра-Ел.

Впоследствие, преди 2000 години, тази група се разпръснала и се смесила с всички народи – също бивши вавилонци.

Сега, благодарение на извършеното през тези 2000 години взаимно проникване един в друг, всички се смесили в своите духовни данни – и от съвременния Вавилон възниква и започва да се оформя нова група Исра-Ел (Исраел, яшар-кел, стремящи се към Твореца).

Сега тази група вътрешно трябва да осъществи условие за взаимно поръчителство (арвут). И ако вътре в нея има части, които не изпълняват поръчителството, те причиняват голяма вреда за връзката между всички другари.

Поради такива безотговорни хора, групата, която се нарича Исра-ел (желаеща да достигне Твореца, подобие с Него и Неговото разкриване), не може да направи това.

Длъжни сме да се погрижим вътре в групата да нямаме такива „вируси“.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Гледайки нашия свят, аз виждам, че седем милиарда човека още не са поправени. Какво ние не правим правилно в процеса на изучаване на Зоар? Нали, ако става въпрос за поправянето, то може да се случи във всеки миг?

Отговор: Представете си такава картина: върви стадо. Има в него силни лидери, които разбират, къде да отидат, как да не паднат в пропастта, изкачвайки се по хълмовете и провирайки се по деретата, знаят как да се скрият от разбойници на пътя или от хищни зверове. По-слабите трябва да бъдат вътре в стадото.

Основната маса винаги е слаба, но ти не можеш да се освободиш от нея, защото си длъжен да извършиш общо изправяне. Ти трябва да ги защитиш и затова ги слагаш вътре, като най-важната част.

Та нали, това, от което зависиш става най-важно от всичко за теб. Криеш вътре детето. Слабите не ги убиват, както в Спарта. Такова общество е обречено на гибел.

Затова, отвън вървят винаги най-силните. Другите вървят вътре, оградени от силните от всички страни. Има група, окръжаваща цялото човечество. А цялото човечество не може нищо да направи, освен да се движи вътре в групата, без дори да разбира това, също като децата.

Затова седем милиарда в своето количество не представляват никаква духовна сила. Известно е от науката кабала, че цялата нежива природа е равнозначна на едно растение, всички растения – на едно животно, всички животни – на един човек. Същото е и в човешкия род.

Затова за болшинството от хората всичко ще дойде от тези, които действително изменят света.

От урока по Книгата Зоар, 13.10, 2010

[23487]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Свойството милост, съпровождащо целия процес на развитие, се постига от всички горчиви, противоположни състояния, усещани от творението.

Именно те го карат да се повдигне над себе си, да включи в себе си милосърдие и съд, отдаване и получаване.

В творението е събран безкраен спектър от оттенъци, стоящи между получаването и отдаването, с тяхна помощ то разкрива Висшата сила, която го е предшествала, която го е създала.

За да бъде творението независимо от Твореца и подобно на Него, да Го постигне напълно, трябва да съдържа в себе си и собствената си система и системата на Твореца – така, че тези две системи напълно да съвпадат помежду си.

Творението е сложен механизъм, но неговата сложност е следствие от неговото несъвършенство. Съвършенството е в простотата.

Висшата светлина е проста, това е чисто свойство на отдаване. Но творението само не може да бъде подобно на Твореца, а само по своята външна форма, оставайки отвътре желание за получаване.

От урока по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23292]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал Сулам пише, че най-важно от усещанията е разумното усещане, дадено изключително на човека.

Той няма ли предвид това, че разумът е разновидност на усещанията?

Отговор: Не. Ние се развиваме в усещанията, т.е в чувствата. Чувствата се променят, а ние изследваме онова, което чувстваме. Състоим се от сърце (либа) и разум (моха). Целта на развитието на разума е да ни помогне да разберем това което чувстваме.

Съединяване на разума и чувствата се нарича разпространяването на светлината хохма в светлината хасадим. Това е съвършенството, светлината АБ-САГ, когато светлината на разума / хохма / АБ в пълна степен се разпространява в светлината на милосърдието / отдаването / САГ – тогава душата постига светлината кетер!

Това е мисъл, която се разпространява вътре в желанието и разбира желанията, а желанията разбират мисълта – те се „обвиват”, допълват се едно с друго.

И тогава, с помощта на разума, се разкриват и развиват (усилват) чувствата, а с помощта на чувствата, разумът се развива все повече.

Ако се впечатлявам по-силно, разумът ми се развива, изучава причината за впечатленията. Ние постоянно развиваме нашите отдаващи и получаващи желания и мисли – нараства светлината хасадим и светлината хохма.

Защото, когато те се обличат една в друга, именно това ни дава съвършенство. Елокут (Творец) означава обличане на светлините една в друга.

Степента на вяра се изразява със светлината хасадим, а съвършената вяра или любов се изразява в обличането на светлината хохма в светлината хасадим.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 13.10.2010

[23478]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да проникна през външните декори и да се включа към точките в сърцата на другарите, към тяхната вътрешна пустота, която навярно и те самите все още не усещат?

Отговор: Да! Започнете да използвате силата на поръчителството, тъй като система вече има. Ако на човек му се отдаде да я преоткрие дори за миг – това е успех за вас!

Същата система съществува между нас и Твореца, но тя не ни позволява да се доберем до Него. Тъй като при обръщането към Твореца, ние нямаме възможност за „отстъпване” – колкото отворим тази система, толкова ще се повиши и минималния праг.

Да допуснем, аз съм я проявил на 10% – сега вече няма връщане назад,а само движение напред, тъй като Творецът е неизменен и контакта с Него може да се изгради само върху постоянна основа. Ако съм повишил мярката до 15% – това става моя минимум.

Ето защо, в дадения момент можем да „играем” на поръчителство не по отношение на Твореца, а само по отношение на групата, където няма проблем с подемите и паденията, и не е задължително да бъдем постоянни.

По това, системата от души се отличава от самия Творец. Той присъства в нея, но обличайки се в групата ми позволява все още да „шавам”, прескачайки отгоре надолу, и все пак да се движа напред. А когато постигна постоянно направление само към Него, Той ще ми се разкрие.

От урока по статията „Поръчителство“, 08.10.2010

[23411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→