Въпрос: Можем ли да променим своята съдба или не?

Отговор: За сметка на свободния избор, ти можеш да промениш съдбата си както пожелаеш да я разгърнеш във всяко направление, на всичките 360 градуса.

Но само, ако точно знаеш къде трябва да и повлияеш – през кое малко отверстие можеш да повлияеш на всички светове, чак до света на Безкрайността. Ти имаш тази възможност, но тя е много ограничена.

Именно нея е необходимо да си изясним. И когато си изясним тази възможност разбираме, че именно това е посоката, в която искаме да действаме.

Около мен е целият свят, който се съединява през тънка тръбичка с цял друг съвършен свят.

Отдолу съм аз, със своите свойства и сили, в тръбичката е моята свобода на волята, а отгоре е съвършения свят!

Моля, отиди в него! Трябва само да знаеш как, сред всички посоки, в които те изпраща твоето желание, да намериш тясното отверстие на твоята свобода.

А когато го откриеш – как да концентрираш всичките си сили в едно действие, за да преминеш през него във висшия свят.

В това е и същността на цялата наука кабала! Вместо да разпиляваш силите си във всички останали посоки, в които нямаш свобода на избора и всичко е предопределено, ти намираш пътя на своя свободен избор, събираш заедно всичките си сили – и тогава постигаш духовния свят.

И разбираш, че това е условието за напредване във висшия свят, което означава изпълняване на условието за поръчителство, любовта към творението.

Защото, това е друго определение на същата формула, която те насочва към изхода от този свят и към преминаването, и раждането във висшия свят.

И разбира се, това е начинът, по който променяме своята съдба. Защото ти получаваш свободната точка, за която Архимед е казал: „Дайте ми външна опорна точка и аз ще преобърна земята”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 12.10.2010

[23354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

От страна на Твореца, светът е създаден със свойството милост (Хесед), със съвършеното отдаване. И като неин отпечатък е създадено свойството на творението – получаването.

За да предостави на творението, на човека възможност да бъде независим, е трябвало Той да го сътвори без каквото и да е зададено свойство.

Как е възможно това? За тази цел, Творецът е подготвил за човека особено състояние – място/желание, защото човекът живее в своето желание.

В усещанията му, това желание се състои от получаване и отдаване. Развивайки се, той постепенно придобива възможност да избира между тях и тогава вижда, че неговият избор не е нито в едното, нито в другото, а в правилното използване на тези две свойства, получени от Твореца – заради Твореца.

Човекът се учи да използва поравно и двете, и не игнорира свойството получаване. Защото това е той самият и за него е необходимо да остане самостоятелно създание, което стои пред Твореца.

В противен случай, не получавайки наслаждение от Твореца, човекът няма да Му достави удоволствие. Само получавайки, ние можем да отдаваме на Твореца.

Затова, човекът използва правилно и двете сили – поправя своето желание да получава на такова с намерение заради отдаване.

Като следствие, свойството милост, отдаване, властва над свойството получаване. Защото според това, как човек поправя своя „материал” – желанието за наслаждение, той може да го използва заради отдаване.

В крайна сметка, и двете свойства действат в човека като едно цяло, и той стига до съвършеното отдаване (до вярата).

През целия си път, малко по малко, във всяко състояние, на всяко стъпало, човекът правилно съчетава свойствата получаване и отдаване (милосърдие и съд).

И затова, с милост е създаден света и с милост ще завърши, постигайки пълно поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Къде и как в кабала е описан закона за поръчителството?

Отговор: В книгата „Зоар” е казано така:

שהשפעת ו״ק דחכמה, הנוהגת בקו האמצעי, מכונה עדות

Което в превод означава:

„Разпространяването на малкото светене на светлината хохма, което има място в средната линия се нарича свидетелство.”

Казано по друг начин, когато човекът постигне възможността да изгради трите линии, светлината в тях го задържа в духовността, в отдаването и това се явява гаранция, че той вече няма да падне в егоизма.

[23461]

Filed under: Въпрос-отговор, Зоар, Кабалистични източници, Поръчителство - Няма коментари→

Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?

Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.

Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.

Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.

А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.

През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.

В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.

А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.

Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!

Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.

Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.

Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.

Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?

Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.

Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!

Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си –  и групата и целият свят, всичко се намира в мен.

Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.

Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.

В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010

[23446]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

При постигането на целта на творението има взаимна работа между онези, които се наричат „Исраел” (Стремящи се към Твореца) и останалото човечество.

„Исраел”, това е малка част (като количество) от душите, в които се разкриват духовните искри – стремежа към разкриването на Твореца.

В началото, те по неволя трябва да реализират своя стремеж към духовното, а след това, да го правят вече със своя осъзнат свободен избор, с вяра над знанието.

Тази част от душите, „Исраел”, човешкото ниво на желанието, въздейства върху останалите души, които все още се намират на животинско, растително и неживо ниво на желанието, с това, че към тях, от „Исраел” се разпространява светлината на знанието, разбирането и силата.

А в отговор, към „Исраел” идва реакция – от неживото към растителното, от растителното към животинското и от животинското към човешкото (Исраел) ниво и по този начин, всички се присъединяват към процеса на поправяне.

Както казва Баал аСулам, останалите народи на света също вземат решение, скланяйки себе си към доброто. Те също имат свобода на избора, но само, след като „Исраел” им повлияят.

Тогава ще се разкрие Машиахът – всеобщата висша поправяща светлина. Машиах, в превод означава изтеглящ – силата, която извежда човека от неговия егоизъм.

Разпространяването на науката кабала по целия свят се нарича „Зовът (призивът, рогът) на Машиаха”. Общата сила, увличаща всички към духовен подем, която ще се разкрие в цялото човечество, се нарича „Машиах”.

Машиахът не идва при „Исраел”, защото те трябва сами да се поправят. Машиахът се разкрива в целия свят, но само след като Исраел – онези, които са получили стремеж към лично поправяне, започнат да обслужват целия свят, бидейки вече относително поправени в степен, в която могат да отдават на света.

Затова, ако говорим за времената на Машиаха, става дума за това, че самата група – „Исраел” трябва да бъде вече поправена и тогава може да започне да поправя света. А пробуждането на света се нарича „Машиах”.

От урок по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23336]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако действам във всички направления, във всичките 359 градуса, освен в единственото, което е  насочено към поръчителството, „дълбая ли дупка в общата лодка” или не?

Отговор: Но нали съм подписал с другарите си договор за абсолютно всичко! Моето поръчителство не се отнася само за това малко свободно отверстие, чрез което трябва да стигна до поръчителството.

Ти не можеш на сто процента да се концентрираш върху поръчителството, ако не си взел сили от всички останали направления, оставяйки там само най-необходимото.

Ако всички останали направления се превърнат за теб само в необходимост, която „не се порицава и не се възхвалява”, а всички останали след обезпечаване на съществуването ти сили отиват за поръчителството – само в този случай, ти не пробиваш дупка в лодката.

От урок по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→