Въпрос: На конгреса-2009 ни се отдаде да постигнем особено усещане, което вие нарекохте ”капки на единството”.

Какво постигнахме тогава и с какво може това да се допълни на предстоящия голям конгрес?

Отговор: На конгреса-2009 ние усетихме, че в сплотеността между нас има особена точка, която не зависи от нас и е над всички.

И ако се съединим помежду си,  можем да зависим от нея, да се стремим към нея, да се обединим около нея и да сме под нейна защита. Тази ”капка на единството” е висока сила, създадена от връзката между нас, предпазваща ни от всички несполуки.

Но това е недостатъчно. В тази капка ние съединяваме своите духовни искри в една .

Но ако добавим към тази обща искра своите желания за отдаване, поръчителството, то започваме от искрите, слепени в една, да разкриваме тяхната връзка – системата на свързване на нашите души. Всяка връзка между искрите – това е отношение на взаимна ненавист и любов над нея.

В първия случай, всички съединяваме своите искри (точките в сърцата) в една голяма искра и тогава постигаме някакво високо състояние, съществуващо само по себе си – някаква реалност извън нас. Ние сме създали нещо ново, родено във връзката между нас.

Тогава, ако ти добавяш към това още малко желание, всички тези точки в сърцата не се съединяват само в тази искра, а се разкрива цялото его между нас, цялата ненавист и над нея – любовта.

Тоест разкрива се мрежата на връзката между нас и в тази връзка ние можем да усетим духовното, Твореца.

Това означава, че ти подписваш поръчителството на основата на разкриване на своите желания. Освен точки, в тях има разкритие на злото и съгласие да бъдеш над него.

Еъй като тази мрежа се изгражда от нашите желания, с които пристъпваме, съединявайки се над тях и заменяйки ненавистта с любов.

Иначе как мога да се свържа с другите? Просто да се съединяваме в една искра е недостатъчно, това не е истинска връзка, нали сме оставили цялото его долу. А аз трябва да се издигна над него, над планината Синай (над планината от ненавист).

От урока по статията “Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как практически да се използва ”молитвата на многото” на конгреса? Каква мисъл и отношение към околните трябва да запазвам в продължение на всичките дни на конгреса?

Отговор: На конгреса ще пристигнат 7000 човека – това е колосална сила! Ако тези хора започнат поне малко да се съединяват, разбира се, според възможностите на всеки – тъй като сред тях има големи и малки, опитни и нови. Ако те просто поискат да са в този процес, то това е достатъчно.

Тъй като в духовното, качествената сила е по-важна от количествената. Ако има един водач, знаещ пътя, то всички останали вървят зад него и той ги довежда до целта.

Ние имаме голяма и опитна група, която се занимава 15 години. Тези хора разбират и знаят какво да правят. И дори да дойдат още няколко хиляди нови, това не е важно – нали духът идва от върха на пирамидата.

Затова всички се присъединяват към едно направление и от ”много” стават ”един” – ”като един човек с едно сърце”. От опита на предишните конгреси знаем, че именно така се случва.

По време на конгреса всеки изпитва различни вътрешни впечатления: някой ту иска да избяга, ту отново да се върне. Това свидетелства за мощта на вътрешната работа, за интензивността на преминаваните от човека поправяния и изяснения.

За тези три дни човек постига резултати, които не е способен да постигне за година. Затова присъствието на конгреса е изключително полезно.

Всеки ден на конгреса изнасям три лекции, освен това има събрание на другарите, семинари, културни вечери, трапези и други мероприятия.

Всички те са насочени към създаване на един от многото : за да се разкрие Творецът, ние трябва да се превърнем в едно цяло. Оттук се разбира какво означава правилото ”Възлюби ближния като самия себе си”.

Действайки в това направление, ние задължително ще постигнем нещо . Не можем да достигнем безкрайна връзка, но нейната 1/125 част, най-малкото духовно ниво е напълно постижимо.

Тогава ние ще почувстваме, че между нас съществува малко сияние,  което дава усещане за духовен живот. В това сияние ние живеем над тялото, възприемайки друга област, друго измерение в сравнение с нашите телесни сетива.

Всичко това се постига чрез връзката между нас, с молитвата на многото. ”Молитва на многото” означава, че аз моля за способността да отдавам на многото, за да почувствам в тази способност единия – Твореца.

Въпрос: В кой момент на конгреса може да се очаква такова усещане?

Отговор: Това зависи от подготовката за конгреса. Ако ние се подготвим правилно – да знаем материала и темата на лекцията, да научим песни, да приемем участие в съставянето на въпросите, да отговаряме на тях – след това нищо няма да ни попречи да почувстваме към края на първия ден взаимната връзка и висшата сила, която ни съединява.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Разясняване на всичко, което се случва, ние очакваме не отвън, а вътре в нас, защото вън от нас няма нищо.

Висшата светлина е проста, и ние я разкриваме само, когато се уподобим с нея по свойства. Затова всички детайли на възприятието се усещат само в постижението на човек.

Осъзнаването на важността и недостига на това осъзнаване, нашите желания, висота и низост, изгнание и избавяне, падения и подеми, творение и Творец – всичко това се проявява само относно нас.

Нашата реалност първоначално е така устроена, че духовното за нас е неважно. Творецът и Шхина, както и мястото на Неговото разкриване, свойството отдаване, групата, в която се придвижваме – всичко, отнасящо се до висшето, за нас не е важно.

Нашите желания умишлено са създадени по такъв начин – те ни предоставят възможност за полагане на усилия по пътя към противоположното свойство, така че отдаването да придобие важност в нашите очи.

За какво ни е нужна тази работа? За да можем от противоположността, да разкрием всички свойства на Даващия. А затова, ние трябва сами да придобием и да включим в себе си тези свойства.

По този начин ние ще изменим своята външна форма от получаване на отдаване. Нашият „материал”, т.е. изначалното желание, външно ще се проявява така, сякаш иска да отдава.

Каквото и да прави то – по отношение на групата и Твореца, винаги ще се показва отдаващо. А иначе изобщо няма да работи.

Следователно, трябва да молим за това, да можем да повдигаме важността на отдаването в своите очи – което се нарича, да възродиш Шхина от прахта.

Шхина – това е кли, съсъд, в който се разкрива свойството отдаване. Шхина е единството на душите. Всеки ги съединява, въпреки отхвърлянето, и тогава, това място, придобива екран и отразена светлина – свойството отдаване, намерението за отдаване. С нарастването на това намерение, ние все повече откриваме, че в нашия съсъд цари светлината, Творецът.

По такъв начин, цялата ни работа е между двете състояния: изгнание и избавление. На иврит тези думи са сходни, само в думата „избавление” е добавена буквата алеф (א), означаваща Творец, светлина, свойството отдаване, което напълва творението и се възцарява в неговото желание.

От урока по статията на Рабаш, 13.10.2010

[23439]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако, когато чета Зоар, аз се моля за подобряване на материалните ми условия, така че те да са оптимални за придобиване на свойството отдаване, то по този начин не изразявам ли неудовлетвореност от действията на Твореца спрямо мен?

Отговор: Необходимо е преди всичко да се разбере, че това, което се случва с нас и сега и във всеки един миг, също произхожда свише, а да не се отнасяме към случващото се така, сякаш всичко идва неизвестно от къде и от кого, а после аз се обръщам към Твореца, за да ме спаси от това, което този някой друг ми е устроил.

Напротив, всичко което се случва също идва от Твореца, така че, от сегашното си състояние да се ориентирам правилно – и да се устремя към Него. Ако аз се организирам в правилната посока, всичко непременно ще потръгне „както трябва”.

Аз винаги получавам такива условия, чрез които най-добре да се придвижвам към целта, дори и когато на мен те ми се струват лоши. Точно чрез такива състояния аз ще напредвам. Човек разбира, че това е правилно и оправдава Твореца, както за добрите, така и за лошите състояния.

От урока по книгата Зоар, 13.10.2010

[23490]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти!

Забележките в скобите са мои.

Предпочитание да се изучава скритата Тора пред откритата Тора.

Да бъде привлечена скритата в Тора светлина (единствено способна да ни поправи) е по-лесно чрез  занятията и усилията в Кабала, отколкото чрез усилия в откритата Тора.

И причината за това е много проста: мъдростта на откритата Тора е облечена във външни материални одежди. Такива като закона за „кражбата“, „грабителството“, „нанасянето на вреда” и т.н. И затова, за всеки (четящ тези земни разкази) е много трудно и тежко по време на занятията да настрои разума и сърцето си за Твореца (а това е необходимо условие) така, че да привлече (висшата, поправяща) светлина, съдържаща се в Тора.

А още повече, ако на човек тежко и трудно му се отдава изучаването на Талмуда, как ще успее освен всичко това, по време на заниманията да мисли и за Твореца? Защото, тъй като (в Талмуда) става въпрос за материални неща, то те не могат едновременно, по едно и също време да се съчетаят в него с намерението (поправянето) насочено към Твореца.

Затова, Хаим Витал съветва човека (вместо изучаване на Талмуда) да се занимава с науката кабала, тъй като цялата нейна мъдрост се облича в имената на Твореца.

И тогава, човекът без много усилия ще успее по време на заниманията (с науката кабала), да настрои разума и сърцето си към Твореца, (за да Му се уподоби) дори, ако е максимално невъзприемчив към обучението. Защото по своята същност,  изучаването на тази наука и изучаването на Твореца са едно и също нещо. (Затова, именно изучаването на Тора в нейната вътрешна част – науката кабала,  се явява единствен метод за масите, чрез който могат да постигнат своето поправяне и целта на творението).

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п.22

[23458]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Когато хората дойдат на конгреса и видят колко голяма подготвителна работа е извършена, ще можем ли да премахнем различията помежду си и да почувстваме пълно равенство?

Отговор: Всички, които сега по целия свят, заедно с нас и с цялата си душа се готвят за конгреса– всички ние се намираме в един единен съсъд / желание.

Хората, които са далеч от нас и нямат възможност да дойдат, освен чрез своята мислена подкрепа, могат да ни предадат своето желание, стремежа да бъдат по-близо.

Получава се такова съчетание, организирано за нас от Твореца, където всички се съединяват заедно и не ни достига само едно – общата мисъл за поръчителство!

Остави външните различия –  в крайна сметка, всички трябва да се включим в едно цяло, в общото поръчителство.

Трябва да станем „като един човек, с едно сърце” – всички наши другари по целия свят. И веднага, щом постигнем първото усещане за контакт, духовното свойство на свързаност – в този миг вътре в него ще се разкрие Твореца, по закона за подобие на свойствата!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23589]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Целта на творението е да почувства Твореца по същия начин, по който чувства човека до себе си. Но нима е възможно да се почувства Твореца по този начин?

Отговор: Ние изграждаме в себе си такива духовни органи на възприятие, съсъди, за да можем да почувстваме Твореца така ясно, както чувстваме другаря си.

Умението да различавам разликата, делтата между себе си и някой друг – именно това свойство формира в мен способността да усещам нещо извън себе си, т.е. Твореца.

Поставен съм в състояние, в което мога да уча какво съм аз и какво е нещото извън мен. И всички тези хора са ми дадени не, за да ги използвам егоистично и да се устройвам по-добре в този свят, а да ги използвам целенасочено – мога да им отдавам и да се уча какво е това отдаване.

Започвам да разбирам, че те носят в себе си своя собствена реалност, която е отделна от мен и са необходими не само, за да ме обслужват. Постигам всички тези тънкости на възприятието: какво означава „аз” и „другия”. А благодарение на това, придобивам способността да усещам Твореца.

По този начин, аз оправдавам творението – то е създадено такова, за да може от най-ниската и нищожна точка (от този свят), но от друга страна, абсолютно независима и отделена от духовното пространство, където аз получавам независимост, от нея мога да започна да постигам реалността.

Аз правя върху нея съкращаване – отсичам „аз”- а от себе си и от другите, и в резултат от това ставам независим – в „средната третина на Тиферет”, когато всичко се намира извън мен: добро, зло, Творецът, творенията, а аз се издигам над себе си и ставам свободно висяща точка.

Защото съм успял да балансирам всички действащи върху мен сили така, че те са останали в пълно равновесие, а моето „аз” се е намирало по средата, носещо се във въздуха!

Над и под мен действат такива уравновесяващи се взаимно сили, че аз оставам по средата, абсолютно независим и свободен. И всичко това съм постигнал сам!

Тогава, от тази свободна средна точка, т.нар. средна линия, „средната третина на Тиферет”, без да се отклонявам нито в едната, нито в другата посока, мога да реша, какво искам самият аз.

И ето тук, аз решавам, че искам духовното, Твореца, който не се намира в цялата тази система! Той е източникът на всичко и аз искам Него.

Когато самият аз организирам цялата тази система, всички нейни части в своето правилно обкръжение, това ми позволява от него (обкръжението) да постигна Твореца. Тази, изградена от мен система, състояща се от две сили и аз като трета, се превръща в мой съсъд/ инструмент на възприятието.

В нея съществува пълно равновесие между всички съставящи я сили, които се превръщат в единственото средство, чрез което аз и Той да се съединим в едно, да направим връзка, контакт и да се слеем.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23607]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

„Зоар” и „Учението за Десетте Сфирот” описват различни нива на поправяне на общата система и това, как тя работи.

Да допуснем, че сега разкривам себе си в определено състояние – например, в състоянието Малхут на света Ацилут. Защото духовното усещане започва от момента, в който аз се включа в нея.

И след това разкривам, че тази Малхут се намира в малко състояние (катнут) или в голямо състояние (гадлут), преминава през 7 времена, т.е състояния и поетапно се приближава към своето окончателно поправяне.

А всеки от тези седем етапа, се разделя на множество частни състояния – само за това разказват книгите: как ние с всяка стъпка разкриваме все по-съвършена, свързана и единна система.

И в тази система аз разкривам и самия себе си, и света на Безкрайността, и Твореца, всички заедно – всички мои бъдещи състояния!

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 13.10.2010

[23450]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, всеки може да помоли за всичко, което поиска. Главното е да привикнем да молим.

Дори, ако като малкото дете искам велосипед, аз чета Зоар и се моля да имам велосипед. Да даде Бог, по същия начин да пожелаем да разкрием и духовния свят!

Въпрос: Как да използваме периода на подготовката преди конгреса, за да пожелаем да постигнем отдаване, така силно, както детето иска велосипед?

Отговор: Да участваме заедно с всички в подготовката на конгреса. Защото човек е резултат от влиянието на обществото.

Ако искаме да постигнем духовното, което по природа ние не желаем, а в нас има само искра от духовния стремеж, то да разширим тази искра можем само за сметка на външното пробуждане. Защото ние се впечатляваме от това, от което се впечатлява обществото.

Вътре в нас има искра от духовното, а отвън е обществото и нашата работа. Нашият свободен избор е само в това, доколко ще съединим нашата искра с обществото. Това се нарича избор на обкръжение.

Тогава всичко зависи от това, доколко човек желае да бъде свързан с обкръжението. Тоест включва нашия телевизионен канал или интернет, желае да бъде заедно с нас, старае се да не критикува и да вижда само хубавото, за да се впечатли колкото се може повече.

Защото от това зависи неговото бъдеще. По този начин, той пробужда себе си и става все по-чувствителен.

Разбира се, някои неща му се струват глупави, но той трябва да разбере, че вътре в тях се крие много странно, особено пробуждане, че то идва от духовните свойства, от отдаването.

Изяснявайки си добре това състояние, човекът разбира, че е длъжен да се издигне над своето знание и да придобие мнението на обществото, да се слее с него – с важността на отдаването, с висшата сила, която е странна и противоположна на нашите свойства и затова е скрита. За да я постигнем, ние трябва да придобием същите свойства, напредвайки стъпка по стъпка.

Затова, единствената свобода на избора е в обкръжението. Човек трябва все повече да проверява себе си – как възприема обществото, защо точно по този начин, защо му дават да усети това под такава форма и да благодари на Твореца, че му дава способността да критикува и да вижда отстрани, че е затънал в критика.

Така, той може да стигне до вярата над знанието, до правилното възприемане – да разбере, че няма избор и е съгласен да извършва всички тези „глупости”.

Той е длъжен да реши това с вяра над знанието, вземайки правилното решение – знаейки защо го прави, бидейки уверен, преценявайки всичко.

Ние мислим, че във вярата над знанието няма знание. Напротив, има знание и обмисляне.

От урок по книгата „Зоар”, 13.10.2010

[23493]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Науката кабала говори за поправянето на егоистичните отношенията между душите, които са се разбили, а ние трябва да възстановим връзката между тях, да ги издигнем от отломките на разбиването.

И, разбира се, всичко това се случва само в нас , защото „всеки съди за света според степента на своята непоправеност”!

Само през нашият непоправен поглед, ние виждаме разбиването. Съвременните учени-физици също заявяват, че наблюдавайки Вселената, променяме онова, което се случва в нея!

Те започват да разкриват, че ние оказваме влияние върху реалността дори само с един свой поглед или мисъл.

Представяме ли си, какви могат да бъдат последствията?! Както обикновено, когато нещо се разруши – ние отричаме: „Но, аз нищо не съм направил, само погледнах!” Не разбираме, колко много означава това.

Всъщност, физиците признават, че „всеки съди според степента на своята непоправеност”. Именно за това говори науката кабала – че не виждаме съвършения свят, защото самите ние сме несъвършени.

Затова, всички скривания идват от нас самите – от вътрешното ни разбиване, скриващо от нас света на Безкрайността.

А науката кабала обяснява нашите напреднали състояния: как да поправим себе си и да видим все по-поправен света.

Колкото повече се поправяш, толкова по-съвършено става онова, което виждаш пред себе си.

От урока по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 13.10.2010

[23454]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→