Човек, отхвърлен в тъмнината, загубва цялата връзка с миналото състояние на подем.

Ако Творецът сега прояви милосърдие и го пробуди със светлината, това не означава, че човекът е извършил поправяне. Ако той сам се пробуди с помощта на групата, то тогава действително се поправя.

По време на подема, човек се е подготвил както трябва: той е вложил в групата всичко, което е могъл, използвайки я като „склад за въодушевление”. Благодарение на положените усилия, в падението тази връзка се съхранява.

Сега, хващайки се за края на тази нишка, човек може да се пробуди, да привлече чрез групата светлина, сила, разбиране, вяра над знанията и да започне да излиза от падението към нов подем.

Посредством групата, човек винаги има възможност за подновяване на единството. За разлика от съюза на праотците, които още не са можели да получат Тора, нашият съюз непосредствено свързва човека с групата.

В това се заключава и свободата на избора: с помощта на групата да се пристъпи към работа и да се изравнят паденията с подемите.

Излиза, че цялата наша свобода, в крайна сметка, се реализира в групата. И само с помощта на групата, човек подновява този съюз.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как можем на Конгреса да съчетаем вътрешната атака с грижата за новодошлите и за целия свят?

Отговор: Първо, аз не се съсредоточавам върху целия свят, а върху участниците на Конгреса. Всеки човек, който е там и на когото сърцето му е там, участва заедно с нас.

Конгресът е събиране на всички сърца, които са готови да се обединят, за да постигнат подобие на формата с Твореца. Ние изграждаме и съединяваме желания, за да станем подобни на Твореца,  за да Го разкрием.

Всички наши желания са насочени към обединението в едно, за да достигнем до взаимно отдаване. В това отдаване, ние ще разкрием висшата светлина, Твореца, в съответствие със закона за подобие на формата.

Аз мисля само за хората, които участват в това. Даже ако някой не участва много, като малко дете, той въпреки това е част от Конгреса. Междувременно, целият останал свят остава извън моето полезрение.

Разбира се, ние ще разпространим информацията чрез масовите медии, но аз чувствам само онези, които искат да бъдат част от тази задача. Конгресът е действие на вътрешно разпространение между нас. Това е нашето взаимодействие, нашето споразумение, нашето поръчителство, приемането на Тора. Ние не го правим, за да кажем нещо на света. Нашите действия са насочени навътре – ние не се разсейваме, обръщайки внимание на външното.

На Конгреса заставаме пред нашата обща задача сякаш заставайки около планината Синай. От Египет излизат „племена от роби” и те бягат в тъмнината, нищо не знаейки или не разбирайки. Те дори не знаят накъде бягат. Вместо почест, има бягство; вместо увереност, има страх и безпомощност. Но това усещане е правилно и хубаво.

След това те достигат до планината Синай, разкриването на омразата и вземат решение да атакуват, да се изправят срещу нея, защото нямат никакъв друг изход. За никого няма изход; той трябва да реши тук и сега и да желае това да се случи. Всеки човек трябва да иска това да се случи с всички сили. Как ще се случи? Това не е мой проблем. Творецът ще завърши започнатото от мен, но аз трябва да го искам.

Дори ако не съм съгласен в дълбината на сърцето си, дори ако съм изплашен, аз ще крещя като дете, сякаш действително не мога да оцелея без поръчителството.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

От едната страна на духовната стълба стоя аз – а от другата страна – Твореца и всеки път повдигайки се на някоя от степените, аз постигам, колко сме подобни с Него, подобни един на друг.

Аз от своя страна нося съсъда, желанието. А от Твореца идва светлината. И така се получава съединение между тях.

Усещам всичките му съставни: себе си, Него и нашето съединение, както е казано: „Израел, Тора (метода за поправяне) и Твореца – са едно цяло”. От една страна, то е едно цяло, но от друга се състои от три части, между които има различие.

То съществува поради това, че във всеки духовен парцуф засега остават празни желания, в които аз усещам себе си, „госта”, и Него, Стопанина, желаещ да напълни тези празни съсъди. Т.е. между тях засега съществуват ограничения.

Човек, достигащ дори най-първото духовно усещане, вижда, че всичко се намира в единство с Твореца и изпълняват Неговото желание, никой не може да върви против Твореца.

Но ние говорим не за картината, която идва от страна на висшия, разкрива ни се там – а доколко сам човек иска да се включи в нея и да започне да действа. Докато ни се разкрива, доколко не сме готови за сливане, за съединение.

Всеки изпълнява действията на Твореца – но неосъзнато, не по собствено желание, решение и молба. Той просто действа благодарение на силата на светлината, която го управлява и определя всичко за него.

Съкращението, скриването (световете) – това е нашето поетапно разкриване, доколко ние не съвпадаме с Твореца в Неговото желание и действие. И това несъответствие се разкрива само пред тези хора, които са способни да го поправят и да постигнат подобие.

От урока по статията „600 хиляди души“, 27.10.2010

[25067]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако желанието да получава действа без ограничение, то се нарича „кръг”.

Ако желанието да получава установява порядък на важност по отношение на отдаването – Творецът е отгоре, а то е долу – това се нарича „линия”.

Едно и също желание, работейки с екрана и отразената светлина – се нарича линия, а без екрана – се нарича кръг.

Кръгът е напълно поправено желание, в което няма ограничение, доколкото всичко е поправено или желание до началото на поправянето (без ограничение).

Затова нашият свят се нарича кръгъл – желанието да получава действа, както си иска.

Нашата работа – е да действаме в линия. Това означава, че в работата по отношение на целта аз не само използвам всички свои свойства, но и правилно ги подреждам.

Този вътрешен порядък се нарича линия, измерваща степента на подобие между желанието и светлината. Съгласно това подобие, желанието може да свети като светлина. А светлината – е явление вътре в желанието.

Ако няма фитил в олиото, то не ще се запали. Фитила – това е нещо, като степен на подобие на олиото или восъка – на огъня. Не може нещо да се запали без възпламеняващ материал.  

Трябва да има съсъд, който съдържа в себе си светлина. Какво е това светлина извън мен, аз не знам. Светлината – е кли, достигащо степен на подобие на свойствата с Твореца. Според мярата на това подобие то свети и това явление ние наричаме светлина.

Докато аз съм все още само материал – олио или восък и в мен няма светлина, а ако бъда фитил, то ще светя – ще почувствам явлението в себе си. За да се уподобя по свойства с Твореца, съм длъжен да построя линия и за това ми е дадена групата.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 22.10.2010

[25018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Групата е готвач, а ти – котлет. Ако се предадеш в ръцете на готвача, той ще те приготви както трябва и няма да изгориш.

Групата през цялото време те обръща, поставя те от различни страни на светлината и тя ти въздейства правилно – всеки път в нужното направление и част.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[24890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.181: „И тогава, когато засветило всичко заедно, – тъй като светлината на Атик, убежището за хасадим, едновременно с това съдържа в себе си също и хохма, защото от нея е длъжна да дойде хохма, намираща се в Арих Анпин.

И затова хасадим на Атик са по–важни от хохма на Арих Анпин, и се смята, че той го включва, и в него хохма и хасадим светят заедно.

И затова морето започнало да изпълнява висшите закони – да дави египтяните и да спасява Исраел, и били предадени в негова власт както висшите, така и нисшите… и разсичането на Крайното море зависело от Атик.”

Идва висшата светлина и отсича по-грубите желания в нас, които се наричат „египтяни“, от желанията „Исра-ел“ („право към Твореца“), които са готови да се поправят, съгласно условията на Второто съкращаване (Цимцум Бет).

„Народи на света“ в нас, се наричат всички онези желания, които е невозможно да поправим до самия Край на поправянето (Гмар Тикун). Към тях се отнасят клипот и всички желания, пряко свързани със светлината Хохма.

А желанията „Исраел“ (яшар-кел) произлизат от свойствата на Бина и по своята природа принадлежат на Галгалта ве-Ейнаим.

Затова, идващата сега светлина Хохма, прави разсичане по цялата дълбочина на желанието/съсъда, отделяйки желанията, които могат да се поправят (принадлежащи на Г“Е и способни да станат АХА“П де-алия) от желанията, които изобщо не подлежат на поправяне.

И това е причината, поради която е станало „разсичането на Крайното море“, отделящо „Исраел“ от „египтяните“.

От урок по книгата „Зоар”, 27.10.2010

[25051]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.160-162: „И се движеше“, „и влезе“, „и се разпростря“. Тогава се напълни луната, Малхут, и придоби 72 имена в трите линии.

От едната страна Малхут се облече с украшенията на висшето Милосърдие (Хесед), със 70-те печата на светлината на висшата мъдрост (Аба), която й светеше. Това е дясната линия и указанието: „И се премести“.

От втората страна се облече Малхут със заплахите на Съда (копията на Гвура) в нея, с 60-те удари на огъня и 10-те собствени, спускащи се от страна на висшата Бина (Има) като запечатани закони, и това е лявата линия и откъса: „И влезе“.

От третата страна Малхут се облече в пурпурни одежди, в които се обличал висшият праведен Цар, Тиферет, и които наследява неговият син, със 70-те висши украшения от страна на Аба ве-Има. И те включват както дясната, Хесед, так и лявата – Гвура, и указанието: „И се разпростря“.

Разбитите души, желаейки да се съединят помежду си, издигат МАН към Малхут в света Ацилут (или Шхина – съвкупността на душите), включват се в нея, и тогава тя се съединява със З“А в света Ацилут или с Твореца (Кадош Бар Ху).

З“А, издигайки се към Аба ве-Има в света Ацилут, получава сиянието на дясната и лявата линии от Гвура и Хесед, създава място за зивуга на Аба ве Има – сфира Даат, подтиква ги да се съединят, и тогава тази светлина чрез З“А достига Малхут, душите.

1. Душите, желаейки да се съединят, издигат МАН и влизат в Малхут.

2. Тези души принуждават Малхут да се съедини със З“А.

3. З“А се съединява с Аба ве-Има и създава сфира Даат.

Всички се съединяват заедно според указанието: „И се движеше, и влезе, и се разпростря“.

 От урок по книгата „Зоар”, 26.10.2010

[24933]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „600 000 души“: Има три периода в духовното израстване на човека:

1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;

2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;

3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.

Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма „много създания“ – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.

Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.

Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли „чужди“ за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.

Трябва да разбере, че „всеки съди според  собствената си неизправност“, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.

А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още „не е сътворен“ и има нужда от поправяне.

Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…

Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.

За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия  свят.

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ние трябва да се подготвим за Конгреса. Някои хора идват напълно подготвени; те вече знаят, че на Конгреса трябва да получим сила, за да продължим пътя.

Има живот и след Конгреса. Ние все пак ще трябва да направим много поправяния вътре в нас и по света. Затова Конгресът ни предлага възможност да извършим вътрешна работа. Заедно с въодушевлението, хората правят анализ: „Сега съм вдъхновен, издигам се над себе си с помощта на групата, която ми въздейства. Групата е факторът за важността на целта и за издигането над себе си…” Някои хора възприемат случващото се имено по този начин.

Други не са готови за такъв подход. Те губят своите глави, вливат се в общото течение и не си дават сметка за ситуацията. Това също е добре: те ще бъдат вдъхновени, а анализите могат да дойдат по-късно.

В края всеки ще извлече огромно ползва от Конгреса, дори участниците, които не знаят защо са дошли. Ние също каним всички тези, които са били с нас в един период от време и които са напуснали поради различни причини. Опитайте се да дойдете на Конгреса, да прекарате малко време с нас и да проверите себе си още веднъж.

Животът често ни предлага ситуации, в които човек е „изваден от играта” и трябва да преодолее и пребори пречките. Но напускането на духовния път е неприемливо при каквито и да е условия.

Тези, които са напуснали, сега имат възможността да се върнат отбрано и аз силно им препоръчвам да го направят. Аз съм виждал как хора, които са се върнали обратно, са постигнали големи резултати.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Човек, който достига до правилното поправяне, завършва ли своето материално прераждане (Гилгулим)? Той чувства ли удовлетворение или иска да продължи да се преражда?

Отговор: Аз бих поставил въпроса различно. Ти пристигаш в духовния свят, преминаваш махсом и виждаш до каква степен можеш да отдаваш на другите и колко много още трябва да направиш в този свят, но внезапно чуваш: „Не, не трябва; ти си съвършен и вечен и не ще се върнеш обратно в този низък свят!” Но това е момента, когато наистина можеш да действаш в отдаване и да помогнеш на другите на пътя на поправянето. Ще пропуснеш ли това? Кой свят е по-добър? Ще поживеем и ще видим!

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа”, 19.10.2010

[24400]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→