Въпрос: Може ли да се измери мисълта?

Отговор: Нашата материя – е желание. Мерим желанието с четери степени на авиют. От света на Безкрайността до нашия свят има скала за измерване на духовното желание от 100% до 0%.

Намирайки се на някое от духовните нива, аз мога да измеря желанието в съответствие с нивото на авиют. На нивото на авиют на желанието аз създавам екран. Екран и авиют заедно ми дават силата на желанието: какво искам, към какво се стремя, какво възнамерявам да направя.

Т.е. обкръжаващата светлина определя мисълта ми за това, в каква степен мога да изпълня действието отдаване. Къде проверявам това? – На нивото на авиют. Силата на мисълта се измерва чрез възможността да присъединя към авиюта моето желание, моето намерение и моето действие.

Не можем да измерим мисълта в разума, но я проверявам и измервам влиянието на мисълта върху желанието и с помощта на това измерване оценям мисълта.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25342]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо сравнявате издигането до взаимно поръчителство с тесен отвор, който трябва да открием? Да влагам в приятелите не означава ли да счупя всички бариери и граници, и да дам всичко, а не да се опитвам да намеря една точка?

Отговор: Преходът между два свята е винаги тесен. Това е като раждането, като излизане от утробата. Все едно, че преминаваме по тесен път от беди под натиска на „родилните контракции”. Това, всъщност, е тази малка точка, която ние разширяваме, правейки я тесен проход.

Освен това, взаимното поръчителство е изключително силна концентрация от мислите, желанията, страстите, намеренията и целите на човек, когато той изведнъж вижда, че всички те се свързват, разкривайки неговата зависимост от приятеля. Точно приятел, а не приятели. Всичко се свива и се слива в едно цяло. Тази точка ни разкрива отвор в света на Безкрайността, но трябва да преминем през всичко заедно.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.10.2010

[24586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах”, п 36: Когато този акт (грехът на златното теле) бил направен, причинил смърт; причинил е поробването на малхут; причинил е разбиването на първите скрижали, и това няколко хиляди (хора) на Израел да умрат. Всичко това е било заради смесената тълпа, която се свързала с тях.

Въпрос: Кои са тези „хиляди”, които са умрели в мен?

Отговор: Тези хиляди са духовни степени. Единицата – това е малхут (царство); десетте са Зеир Анпин (малко лице); стотиците – Бина (интелект); хилядите – Хохма (мъдрост); а десет хилядите – Арих Анпин (голямо лице). Следователно, когато Зеир Анпин (6 х 10 отделни сфирот = 60) се издига до Арих Анпин, умножава своите сили по 10 000 (Рибо). Затова е написано: „60 рибо” (60 х 10 000) или „600 000 души”. Ако е написано „100 000”, това означава, че пълната духовна степен 100 се е издигнала на нивото на Хохма (100 е Хохма). Ако е написано „500”, това също е пълна степен 5, която се е издигнала до Бина (100 е Бина).

С други думи, едно, десет, сто, хиляда, десет хиляди са духовни степени – тяхната сила. Всеки път, когато се издигаш, твоята степен се умножава с 10.

От урока по книгата Зоар, 20.10.2010

[24314]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако Зоар говори само за видовете връзки между душите, какво, тогава, представлява светлината, която разкриваме?

Отговор: Светлината – това е усещането за връзка помежду ни. И нищо друго не се разкрива.

Ако няма изменения във връзките между нас, частите на общата душа – няма светлина, усещане за живот, всичко е мъртво.

Ако частите на кли усещат във връзките помежду си постоянни изменения, – това значи, че в кли протича живот, светлината в душата.

Тъй като между частите протичат различни взаимопрониквания и съединения, – тези изменения дават усещане за живот, за светлина вътре в кли.

Ако те се спрат дори за миг – всичко ще бъде безмълвно и мъртво, а ако всичко се променя, то се създава усещане за светлина, усещане за живот вътре в тялото на душата.

Така, че не е правилно да се мисли, че светлината е  нещо външно, чуждо, идващо в кли отвън.

Макар  да изобразяваме на чертежите така, че схематично да поясним явленията протичащи вътре в кли – получаването и отдаването, вътрешното и външното, ние говорим за светлината относно кли.

Затова, да усещаш живота – значи всеки път в себе си да разкриваш все нови части от нашето съединение, постоянните изменения във връзките между различните части на нашето общо кли ( желание, съсъда на душата).

От урока по Книгата Зоар, 28.10.2010

[25165]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всеки човек е длъжен да достигне корена на своята душа, тъй като целта на сътворяването е сливането със свойствата на Твореца, тоест сфирот. И това е действуващият разум, управляващ и отмерващ на всеки доброто въздействие на Твореца.

Говорейки за разума и ученето, защо това се нарича сливане с Твореца? Защото във всяко действие остава разума, който го е осъществил.

Така, чрез масата се постига разума на дърводелеца. Който разглежда действието и вниква в разума, който е скрит в него, той се обединява с действащия разум.

Защото няма разпокъсване между духовните обекти, даже когато те се проявяват в разделени тела. Не е възможно да си представим присъстващия в тях разум раздробен, тъй като духовното е неделимо.

Духовните обекти се различават по похвалните/срамни свойства и по строежа. Защото разум, занимаващ се с физика, няма да се събере с разум, занимаващ се с ботаника.

И само по това хората се отличават в духовното един от друг. Но когато двама учени се занимават с една наука и познанията им са на едно ниво, тогава те наистина са обединени.

Затова, когато единият обмисля действието на другия и постига разума на този, който е извършил това действие, тогава и двамата са единни по сила и разум и са обединени.

Затова съществува правило: разумът на човешкото стъпало представлява най-съобразната сила между Твореца и Неговите творения. Това е междинно звено: (Твореца) е наделил една искра от тази сила и посредством тази искра всичко се завръща към Него.

Казано е:”Всичко с мъдрост си направил Ти”  – тоест сътворил е света с мъдрост. Затова този, който постига способите, чрез които Твореца е създал света, се слива с разума, който ги е осъществил, – а значи, се слива с Твореца.

Затова Тора  – това са имената на Твореца, които се отнасят към творенията. С помощта на Тора, човек постига действащия разум, тъй като в Тора е гледал Твореца, когато е създавал света. Придобивайки светлината в творението, човек завинаги се слива с този разум – а значи, се слива с Твореца.

Затова Творецът ни е показал произведението на Своето изкуство. И ние сме длъжни не да строим светове, а да виждаме Неговите разпорядки, за да знаем как да се сливаме с Него. За това е казано: „Слей се с Неговите свойства”.

[25192]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Какво получавам от Твореца в степента на моето подобие с него?

Отговор: В степента на своето подобие аз получавам Неговият разум и чувства, съединявам се с Него чрез чувствата и разума и получавам същото усещане за единство, съвършенство и вечност, които има в Него.

Аз в своя съсъд „линия” получавам съсъди „кръгове”. Висшата система е била построена така, че от всеки „кръг” е излизала „линия” (желание, ограничено с екран), а след това отново „кръг” и отново „линия”.

Според големината на моите усилия „отдолу-нагоре” – аз правя усилие и се издигам към първия кръг, и това се нарича първото разкритите на Твореца, степента на подобие с Него. Аз отново полагам усилия – и отново Го разкривам, в следващия кръг.

Всеки път аз работя със ЗА”Т – а висшата за мен степен е ГА”Р, с която аз не мога да работя и я получавам свише, като резултат от сливането. Така аз се издигам по духовната стълбица по 125-те степени.

„В правата линия” аз сам полагам усилия, отменям себе си, работя с анти-егоистичен екран, съединявам се с други хора.

И в тази степен, в която аз съм извършил всичката тази работа, аз достигам разкриването на Твореца – състоянието на „кръг”, съвършенство, мини-света на Безкрайността.

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25199]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние сме създадени с желание да получаваме и завинаги оставаме с него, то как ще можем да станем подобни на Твореца, Чието свойство е отдаването?

Отговор: Ако ти, с помощта на своето желание да получаваш, започнеш да отдаваш на другите, с това само увеличаваш своето отдаване.

Има две природи:

1. Светлина = Източник на светлина = Творец = Даващ

2. Желание = получаващ = творение

Творението винаги само получава, то никога не може да дава. Когато се говори, че творението става подобно на Твореца, това означава ”получаване заради отдаване” – да получи и да предаде нататък!

Но аз не мога да предам нататък светлина, така както в нашия свят предавам някакъв предмет от ръка в ръка! А как работи това? Как аз мога да дам нещо на теб?

Аз получавам от Твореца – по друг начин не може да бъде, нали аз – това е желание да получаваш наслаждение. Желанието ”да получаваш” не може да отдава, това не съществува и в природата! Нашата природа работи само за поглъщане, попиване. Това е закон на природата, който е невъзможно да се наруши.

Как ще отдам на теб, чуждия за мен човек? Тук става съвършено особено действие.

От Същия Този Творец идва Околната светлина, която ”се връща към своя източник”. Тази светлина прави поправяне и ни съединява с теб заедно. И тогава аз не отдавам на теб, а получавам – но чрез твоите желания! Това и означава, че аз ти отдавам!

Аз присъединявам към себе си цялото ”тяло” на общата душа. То изцяло става мое и тогава аз получавам за него, но това се нарича ”моето отдаване на него”. По такъв начин тук става чудесен фокус.

Ако аз усещам другия човек като част от самия себе си, то получавайки за него, аз като че ли отдавам. Може да се възрази: Какво е това отдаване? Това е същото получаване!

Да кажем, че не искам да отдавам някому и изведнъж се изяснява, че той е мой син! И тогава съм готов да му отдам всичко, нали го усещам като част от самия себе си. Но това нарича ли се отдаване?

Ето, ако му бях отдал преди, докато не знаех нищо – тогава наистина. А сега, какво ще е това отдаване, ако той е твой собствен син? Това е равностойно на това да даваш на самия себе си.

Всичко това би било вярно, ако аз разкривах, че другите хора са абсолютно като част от мен самия. Но работата е в това, че между нас остава ненавист. Това е велико достояние. Трябва да го обичаме!

Другият още остава чужд за мен, но заедно с това идва Околната светлина и над моята ненавист създава отношение за любов. Остава и любовта, и ненавистта – като две линии: дясна и лява – а аз по средата между тях. Поради тази причина, това още се нарича ”отдаване”.

В дясната линия аз усещам другия като свой, като своя част, заради която съм готов на всичко – нали това е равностойно, че съм самият аз. В лявата линия аз го ненавиждам и съм готов да го изям с вътрешностите. И двете линии съществуват едновременно и се обединяват в средната линия.

Така продължава до самия край на поправянето, Гмар Тикун. А какво ще бъде след него, никой не знае.

От урока по статията „Свобода на волята”, 29.10.2010

[25308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Дошло е време да се върнем към природната система, към тази спойка, която изисква от нас Природата, степента Бина.

Ние трябва да достигнем съответствието, хомеостазата, подобието на свойствата и от пълното разединение да се издигнем на такова ниво, където сме стопроцентово свързани помежду си като частите на здраво тяло.

Всички сили, които ни въздействат, преследват само една цел – да ни подтикват към природната форма на взаимовръзка, към любовта.

Но ако нашият егоизъм се увеличава, а ние още не сме намерили вярната взаимовръзка, тогава различието на състоянията, разликата между изискваната сплотеност и фактическата изолираност се усеща като страдание.

Ето защо животът става все по-тежък. Дори спомагателните системи, призвани да смегчат ситуацията, се объркват, повече не могат да ни помагат, защото ние сме влезли в последния етап на развитието и трябва да се съберем в глобална интегрална система.

Днес човечеството открива, че е свързано с неразрушими връзки и затова то просто е задължено да реализира в себе си закона за любовта – закон за вярното взаимодействие на всички части на творението.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25263]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава вътрешната връзка между другарите?

Отговор: Вътрешната връзка се създава между духовните искри. У всеки от нас съществува егоистично „Аз”, а заедно с него духовна искра, „точка в сърцето”.

Единият е „синичък”, другият – „зеленичък”, но всеки има точка в сърцето и всички те са еднакви, „червени”! Тях ние трябва да съединим една с друга!

Ако ние съединим нашите точки в сърцето, то тази връзка между нас се нарича духовен съсъд/желание (не самите точки, а само тяхната връзка).

В степента, в която всеки отмени себе си, между нас ще има любов – в противовес на ненавистта. И според разликата между любовта и ненавистта ние измерваме висотата на душата, величината на духовния съсъд.

Цялата работа се извършва вътре, когато човек вижда в другите единствено техните духовни искри и се стреми да се съедини с тях.

Но по-късно, ние започваме да виждаме и навън, как това се отразява на нашето отношение към групата, към общото постижение, грижата за другите. От вътрешното усилие това излиза навън, преминавайки в практическо действие.

Ако аз съумея да съединя духовните искри, то и телата започват да действат другояче, съгласно съединението. Всичко е в нашите ръце и да се надяваме, че ще съумеем сериозно да реализираме всичко това на конгреса.

Аз съм уверен, че ние ще разберем тези принципи. Нали към планината Синай идват без никакво знание и разбиране. Първо трябва да стигнем до нея!

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах”, п.180:…А за разтварянето на крайното море и потопяването на египтяните, е било необходимо първо да се унищожи техния висок корен, намиращ се в Арих Анпин.

И това е било невъзможно да се направи по друг начин, освен с помощта на огромната светлина Атик, която се явява корен на всичко.

Висшето управление достига до нас от парцуфа Арих Анпин (А”А), където всичко е поставено в порядък спрямо Ц”Б, трите линии и Бина, излизащи извън пределите на рош А”А.

И затова нас ни управляват така, че да вървим с вяра над знанията, по трите линии, придобивайки екрана на Бина, под Второто Съкращение (Цимцум Бет, Ц”Б).

А парцуф Атик, – това е вече Първото Съкращение (Цимцум Алеф Ц”А) и затова се нарича „Атик”, от думата „неетак” – отделен, откъснат от света Ацилут и от всички по-долу стоящи светове. Атик – това действително е безкрайност.

Затова действието, което той извършва, – е над системата, в която сме ние. Светлината на Атик не се подчинява на нашите закони, той е над тях и над нашата природа.

Тъй като ние се намираме под Ц”Б и се явяваме следствие на света Некудим, на разбиването и поправянето в световете Ацилут и БЕА (Бриа, Ецира, Асиа).

Ние се подчиняваме на множество ограничения, но всичките те са така организирани, че преди всичко сме длъжни да пребиваваме на нивото на Бина, и само след това по малко да присъединяваме получаващите желания (келим), предизвиквайки светенето на Хохма вътре в отдаващите келим.

Затова на нас ни е непонятно, как може да се получи такова огромно поправяне, което да ни позволи да се отървем от „египтянина”, да излезем от желанието за наслаждение, възвисявайки се над него. Защото ние усещаме само съвсем слаба светлина, приходяща свише постепенно, поетапно, „капки на успеха” (мазалот).

Затова целият този преход през махсом, ни се струва невъзможен, докато не се появи огромната светлина Гар де-Хохма, която е над всички наши свойства и закони на Ц”Б. Това се нарича преход през крайното морето (крият Ям Суф) – действието на светлината Гар де-Хохма.

Затова състоянието, което ни предстои да преминем, се нарича египетска тъмнина. Защото, когато Гар де-Хохма свети в още неготовите желания, той им носи такава тъмнина, която дори не можем да си представим. Светлината намираща се срещу непоправеното желание, предизвиква в него такива явления.

Но светлината Гар де-Хохма, идваща към нас от Атик, със своето светене отваря тази граница, тази „желязна завеса”, която се нарича „крайното море”. Защото няма крайно море, няма край – отменя го приходящата светлина и тогава ние можем да преминем през него.

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25060]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→