Изходът от Египет се случва като чудо, защото светлината ГАР де-Хохма, идваща от парцуфа Атик, работи над природата на Второто съкращаване. Затова, тя ни позволява да преминем от състоянието „Египет”, което е управлявано от желанието за наслаждаване, към състояние, в което можем да решим за себе си, че желаем да сме под управлението на Бина. Това вече е началото на „пустинята Синай”.

Всъщност, това е знак, че сме излезли от Египет. Сами сме неспособни да излезем от управлението на нашия егоизъм; само тази огромна светлина създава път за нас, като ни издига над желанието за наслаждаване.  Тя помага на човек да се отдели от определени качества на неговото егоистично желание и от този момент нататък бяга от „Египет” – от свойствата, които го държат в намерението „заради себе си”, които го лишават от възможността да постигне „заради отдаване”. И това е невъзможно в Египет.

Когато ГАР де-Хохма се появи, тя работа като прожектор, който осветява желанията на човека така, че да види кои от тях са толкова лоши, че не може да избегне и да не ги докосва. Това се нарича „бягство” – човекът се издига над тях и вече е защитен от това да ги използва.

Светлината ГАР де-Хохма съкращава тези желания и те вече не се появяват по пътя на човека, тъй като са погребани в него. Разбира се, впоследствие, те ще се събудят отново, за да бъдат поправени, и тогава ще се появят всякакви проблеми, докато той не излезе от „Египет” напълно.

Но всичко това става благодарение на светлината ГАР де-Хохма, която осветява и изяснява нашите желания, позволявайки ни да се издигнем над тях, да ги поправим или да ги използваме частично.

От урок по книгата “Зоар”, 27.10.2010

[25057]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

„Бейт Шаар аКаванот” (Входът към намерението) е книга от Баал Сулам, която повече от всяка друга е предназначена да ни подготви за „молитва”, молба за поправяне. Затова тя не описва вселената в частни детайли; не анализира, а търси да синтезира, да свърже отделните части заедно и да покаже цялата вселена като една глобална, хармонична система, чиито части са взаимносвързани и взаимнозависими.

Когато човек наблюдава същите форми, и в частното, и в общото, той вижда как всичко е взаимносвързано. Това означава, че наблюдава от гледната точка на „игулим” (кръгове) на системата, които се отнасят към последното поправено състояние, където частното и общото са равни.

Частното не може да съдържа повече или по-малко от общото, а общото не може да съдържа повече или по-малко, от която и да е от неговите части. Такъв е законът на съвършенството. Затова такъв подход към света като към глобална, интегрална и хармонична система е необходим, за да постигнем молитва.

Причината, поради която тази книга е толкова важна за нас, е защото тя постоянно ни насочва към общата система като ни показва, че ние сме само малки части от нея, всяка от които е толкова важна, колкото и цялата система.

От урока по „Бейт Шаар аКаванот”, 26.10.2010

[24947]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Колкото повече напредваме, толкова по-объркващи и непредсказуеми стават световете. Виждаме, че има процес, но не разбираме накъде води.

Изследвания показват, че нашата реалност пребивава в едно свойство: желанието за получаване, или за наслаждение. Всички изчисления, на всички нива, се извършват само въз основа на личната изгода. Дори отдаването се използва с цел получаване. Ние нямаме сили за действие, което не е насочено към личната полза. Какво  да направим?

Кабалистите ни казват, че има друга противоположна действителност, която е управляване от всеобхватната сила на сътворението. Можем да я наречем природа или Творец – едно и също е. Говорим за абсолютно, универсално свойство на отдаване. Можем да се издигнем от степента на получаване до степента на отдаване само с помощта на тази глобална всеобхватна сила, която е създала цялата реалност. Можем да предизвикаме влияние върху себе си чрез действия, така че тази сила да промени природата ни.

Тези действия са прости: опитваме да се обединим, да си представим себе си във взаимно отдаване, и заедно с това изучаваме законите на действителността, която е напълно скрита от нас. Благодарение на нашите усилия и учене, ние сякаш приближаваме себе си до свойството отдаване, или обратно, привличаме го към себе си, така че то ни влияе и ни променя.

Така, пробуждаме сливането на свойствата, докато се люлеем на вълните на променящите се усещания. Понякога се чувстваме добре, че се приближаваме до отдаване и виждаме напредък. Друг път, обратно – чувстваме се зле от това.

Така вървим: понякога с десния крак, понякога с левия, понякога с увеличаване на отдаването, друг път с увеличаване на получаването. Ако не оставим метода, получаването се разкрива в нас до състояние на омраза, а любовта се разкрива над нея все повече и повече, докато злото, заложено в нас, и всичкото добро, което можем да привлечем от свойството отдаване, се разкрият.

Тогава създаваме правилната комбинация от тези свойства: средната линия. Обединяваме два свята в себе си, и съществуваме в двата като непрекъснато повдигаме силата на отдаване над силата на получаване. Това се нарича „получаване заради взаимно отдаване”.

От урока по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако Творецът винаги се намира в съединението между нас, как е възможно да се обединяваме и заедно с това да забравим за Твореца, да загубим пътя?

Отговор: Какви форми на обединение можем да създадем и при това да изгубим пътя? Каквито си искате! Нима руснаците не правиха това? Правиха го.

Нима фашистите не правиха това („фасио” на италиански значи „обединявам”, „свързвам в едно”)? Правиха го! Кибуците, Спарта, армиите, вегетарианците, фундаменталистите – съществуват всевъзможни форми на обединение.

Затова обединението трябва да бъде добре изяснено, проанализирано и изпълнено – не от нас, а от висшата светлина.

Преди всичко трябва да се съблюдава принципа „Аз съм първият…”, „краят на действието е в изначалния замисъл”. Аз трябва да се движа в посоката към Твореца, а не просто по човешки да се стремя да постигна отдаване и любов между нас.

В нас трябва да господства не силата на егоизма, а силата, която стои по-високо от егоизма, затова и цялото напредване се извършва чрез вяра над знанието, над ненавистта, а не вътре и с помощта на ненавистта.

Ние се ненавиждаме един друг, но съществува друг, когото ненавиждаме още повече. Затова се обединяваме и общата ненавист ни съединява един с друг, за да възненавидим още по-силно този, трети, и да го унищожим.

Съществуват немалко възможности да сгрешим. Ето защо трябва да използваме Тора – инструкцията, която винаги довежда светлината до теб, и светлината те изправя, а не ти сам.

Нито в разума, нито в чувствата, нито в едно действие по пътя на изправянето, ти никога не използваш това, което е в теб, само светлината, възвръщаща към източника. Ти нищо не можеш да прибавиш към това, освен опитите да отмениш себе си.

Ако анулираш себе си, ти даваш възможност на светлината да работи над теб и да създава от теб правилната бъдеща форма. В противен случай светлината ще направи от теб неправилна форма, за да можеш, чрез страданията, да разкриеш правилната методика, която не си разбрал по-рано.

Светлината действа постоянно. Въпросът е в това дали са противоположни един на друг светлината и желанията, или не са – а това определяш ти.

Това е и решаващата точка, точката на свободен избор, и единствено групата може да ти помогне правилно да се подложиш на светлината. А светлината свети постоянно и ти постоянно си длъжен да се проверяваш в групата.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[25010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Откъде идват страданията? Предизвикани ли са те от моето несъответствие на Твореца или Той самият ги изпраща?

Отговор: Разбира се, всичките страдания идват от него, защото „Няма никой друг освен Него”.

Творението страда по пътя на своето развитие и това страдание е предназначено за да може на неживо, растително и животинско нивo, създанията да се развиват и да придобиват потребност към напълване, към добър живот.

В крайна сметка всички, така или иначе, усещат потребност – отсъствие на добро, напълнено състояние. И всичко това е необходимо, за да бъде допълнена картината като се поправи разбиването. Защото всичко е предизвикано от недостиг на единство, от отсъствие на светлина в съсъда.

Щом започнем да поправяме кли, в нас се проявява Твореца и тогава останалите нива се издигат следвайки човека, освобождавайки се от беди и проблеми.

Свише ни подготвят чрез страдания, докато не започнем да се поправяме. И никой не може да бъде „винен” за това, освен програмата на творението.

Защо е необходимо да страдаме по пътя към доброто? Работата е там, че отначало желанието трябва да се почувства празно – само тогава ще усети напълнение.

Тук възниква въпрос: ако Твореца е приготвил за мен безкрайно наслаждение, значи ли това, че първоначално трябва да изпитам безкрайно страдание? По- добре, тогава, да си остана животно.

Обаче, в действителност, ние започваме от малкото и се придвижваме поетапно, стъпка по стъпка поправяйки и напълвайки със светлина нов пласт от желанието си. Никой не би могъл да издържи усещането на черната безкрайна празнота.

Дават точно толкова, колкото можем да понесем, напредвайки бавно и меко. Това „влачене” е необходимо защото не ни е по силите да изтърпим много наведнъж. Разбиването ни се разкрива по капки, съобразено с нашите възможности.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как конгресът се свързва с понятието форма, облечена в материята, не е ли това илюзия на този свят?

Отговор: Конгресът е средство, с помощта на което искаме да създадем огромно силно желание / кли.

И всички, намиращите се в него, ще се наслаждават от светлината, която ще се прояви в него. Да се наслаждаваш, означава да използваш тази светлина за поправянето си.

Какво е конгресът? Конгресът е създаване на система, където всичките детайли са свързани един с друг. Ние се надяваме да създадем в тази система такава връзка помежду си, в която да разкрием подобието на светлината, на Твореца.

И всеки, в степента на включването си в това кли, ще го почувства. И то ще стане неговото духовно разкриване.

Създаването на това общо кли зависи от всички. Зависи и от всеки, доколкото той се включва в това общо кли, защото след това всеки, в зависимост от степента на лично участие, получава усещане от разкритата светлината.

Доколкото всеки участва в общото желание, дотолкова той ще може да извлече от него.

Такъв е законът на взаимодействието на личността с групата и това е реално действие.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 20.10.2010

[24321]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как трябва групата, устремена към поръчителството да се отнася към учителя? Нали учителят ни съединява с общата система от души?

Отговор: Учителят е наставник, проводник. Той се нарича рав, което означава „голям”.

Всъщност, всеки приятел трябва да бъде за мен рав и разбира се Творецът също е рав, защото Той е велик. И наставник също така.

В какъв смисъл, обаче те са велики? Работата е там, че ако човек не възвеличава в очите си Твореца, приятеля, наставника, не може да се присъедини към тях, да получи нещо от тях. Той няма сили да се преклони пред тях, а само малкият може да се учи от големите.

Учителят, разбира се, трябва да бъде възприеман като „голям”. Ако той е повече от мен, значи говори по-важни неща от онези, които си мисля аз.

Става дума за важността на методиката за поправяне, която преподава наставникът. Той вече е минал по този път и говори основавайки се на опита. При кой друг мога да отида да уча, ако искам да вървя по същия път?

Ето защо, аз прекланям глава и приемам методиката от учителя, приемам съветите му, които са над нивото на моето разбиране. Иначе ще се лутам във всички посоки без да намеря пътя.

Духовният път е невидим и затова трябва да се разчита повече на учителя, отколкото на книгите, които всеки разбира по своему, съгласно своята логика.

Истина е, че и учителя, всеки слуша със собствените си уши, но общата работа в групата повишава шансовете за това, думите му да проникнат навътре. Увереност също няма, но това е възможно.

Затова, аз съм длъжен да склоня напълно своето его пред учителя. Иначе нищо няма да чуя, а друг реален източник няма. А критерий се явява реализацията.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Учител и ученик - No Comments→

Всички кабалистични текстове са създадени, не за да разберем нещо от тях, защото с нашия земен разум е невъзможно да разберем обясненията на кабалистите, които са написани на съвършено различна висота, противоположна на разума – не на получаване, а на отдаване.

Това е напълно различна програма, различно възприемане и направление на мислите.

Нищо не може да се направи – ние няма да разберем това, докато не достигнем същото състояние, в което се намира авторът, или състояние поне малко подобно на неговото. А докато сме обратни на него по свойства, то тази противоположност отхвърля всичко, което бихме могли да получим.

Не става въпрос за статиите и писмата, в които кабалистите говорят за нашите състояния още преди входа в духовния свят, за който ни подготвят, и където ни разказват как да влезем в него, за да ни оформят и съпровождат по духовния път.

А за такива текстове като „Учение за Десетте Сфирот”, Книгата Зоар и „Дървото на Живота”, описващи ни духовния свят – разказващи за висшето състояние, което ние бихме могли да усетим, ако съответстваме на закона на висшия свят – закона за отдаването.

Ако ние разкрием свойството отдаване, това, че връзката между нас е както между клетките на един организъм, тогава вътре в тази връзка ние ще разкрием законите, състоянията и картините от висшия свят, за които ни разказват кабалистите.

Ще ни станат понятни всички думи, които те използват в Книгата Зоар или в „Учение за Десетте Сфирот”, защото става въпрос за това, което ние ще видим, ще усетим и ще разкрием.

Цялата Тора ще се превърне за мен в Тора на живота и аз ще я разкрия вътре в собствените си желания, доколкото мислите и желанията ми ще бъдат в порядък помежду си, заедно с желанията и мислите на всички други души, – според степента на това, доколко аз ще разкрия в себе си способност да се съединя с другите и прозра това в Книгата.

Така Книгата ще ми стане инструктор, – Тора произлиза от думата „ораа” – ръководство, инструкция. Тогава ние ще разкрием цялото тяло на общата душа „Адам”, всички връзки между неговите органи.

Затова, четейки Зоар, ние сме длъжни да постигнем това усещане, – че наистина сме свързани помежду си, и във вътрешната глобална, интегрална връзка между нас сега разкриваме формата на тази връзка, за която говори Зоар.

Тъй като Зоар говори само за формите на връзката в неживото, растителното, животинското и човешкото ниво вътре в мрежата, съединяваща душите ни, а съвсем не става въпрос за животните, растенията и неживата природа в този свят.

Няма нищо освен души. И всички тези описания на неживите обекти, растенията, животните и хората обясняват само за формите на връзката между душите.

Когато нашите точките в сърцата – желанията ни, стремежът ни към единство между нас, се съединят правилно помежду си, тогава ние, във връзката между нас, ще разкрием всичко написано в Зоар. И това е, което ще се нарича „свят на Безкрайността” – свят на безкрайната, неограничена връзка между всички. Нека да се постараем да си го представим между нас!

От урока по Книгата Зоар, 25.10.2010

[24819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Ако един недостатъчно подготвен човек, дойде на конгреса отначало той би казал: „Да толкова е приятно всичко това. Хората се обединяват и това не е лошо”, но той няма да почувства, че в това обединение има нещо по-възвишено, че то се отличава от другите обединения.

Нормално ли ще е, ако той си замине от конгреса с това усещане?

Отговор: В живота си всеки има собствената цел. Тук се събират хора, които желаят да достигнат Твореца. А Твореца, можеш да достигнеш, възлюбвайки ближния както себе си.

Ние не сме против при нас да идват най-различни хора. Нека да разберат какви сме. Дори ако човека е против кабала или против нас точно, това ще му помогне да узнае, защо именно той е против нас.

А нашето съприкосновение с който и да е човек, намиращ се заедно с нас в някаква връзка, ще му предостави порция светлина и по този начин целият свят ще напредва в своето поправяне. Точно така е станало разбиването, само че в по-драматично състояние.

Разбиването е било необходимо, за да се предаде искрата на светлината в келим, които иначе не биха я получили. А след разбиването посредством различни форми на съединение, дори и не особено приятни, ние можем да предадем светлината на всички.

Затова даже, ако нашите врагове и противници се свързват с нас – то това е хубаво. Това е форма на обединение, не „паним бе паним” (лице в лице), а „паним бе ахор” (лице с гръб) или дори „ахор бе ахор” (гръб с гръб), но по който и да е начин – това е форма на съединение.

И затова хората понякога се стремят да се поскарат, за да влязат в контакт…

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[24887]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Противници на изучаването на Кабала

От по-горе казаното може да се разбере тъмнината и незнанието (ни за законите на живота и света), разкриващи се (на нас именно) в нашето поколение, което не е било в предишните поколения. И това е, защото даже работещите за Твореца (изучаващите Тора), са престанали да се занимават с тайните на Тора (Кабала).

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.57.

Всички велики кабалисти викат в един глас за това, че докато се отказваме от тайните на Тора и не се занимаваме с нейните тайни, ние разрушаваме света (защото така не привличаме светлина в нашия свят).

Рав Кук, Писма 2, стр.231.

[24936]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Човек, отхвърлен в тъмнината, загубва цялата връзка с миналото състояние на подем.

Ако Творецът сега прояви милосърдие и го пробуди със светлината, това не означава, че човекът е извършил поправяне. Ако той сам се пробуди с помощта на групата, то тогава действително се поправя.

По време на подема, човек се е подготвил както трябва: той е вложил в групата всичко, което е могъл, използвайки я като „склад за въодушевление”. Благодарение на положените усилия, в падението тази връзка се съхранява.

Сега, хващайки се за края на тази нишка, човек може да се пробуди, да привлече чрез групата светлина, сила, разбиране, вяра над знанията и да започне да излиза от падението към нов подем.

Посредством групата, човек винаги има възможност за подновяване на единството. За разлика от съюза на праотците, които още не са можели да получат Тора, нашият съюз непосредствено свързва човека с групата.

В това се заключава и свободата на избора: с помощта на групата да се пристъпи към работа и да се изравнят паденията с подемите.

Излиза, че цялата наша свобода, в крайна сметка, се реализира в групата. И само с помощта на групата, човек подновява този съюз.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Как можем на Конгреса да съчетаем вътрешната атака с грижата за новодошлите и за целия свят?

Отговор: Първо, аз не се съсредоточавам върху целия свят, а върху участниците на Конгреса. Всеки човек, който е там и на когото сърцето му е там, участва заедно с нас.

Конгресът е събиране на всички сърца, които са готови да се обединят, за да постигнат подобие на формата с Твореца. Ние изграждаме и съединяваме желания, за да станем подобни на Твореца,  за да Го разкрием.

Всички наши желания са насочени към обединението в едно, за да достигнем до взаимно отдаване. В това отдаване, ние ще разкрием висшата светлина, Твореца, в съответствие със закона за подобие на формата.

Аз мисля само за хората, които участват в това. Даже ако някой не участва много, като малко дете, той въпреки това е част от Конгреса. Междувременно, целият останал свят остава извън моето полезрение.

Разбира се, ние ще разпространим информацията чрез масовите медии, но аз чувствам само онези, които искат да бъдат част от тази задача. Конгресът е действие на вътрешно разпространение между нас. Това е нашето взаимодействие, нашето споразумение, нашето поръчителство, приемането на Тора. Ние не го правим, за да кажем нещо на света. Нашите действия са насочени навътре – ние не се разсейваме, обръщайки внимание на външното.

На Конгреса заставаме пред нашата обща задача сякаш заставайки около планината Синай. От Египет излизат „племена от роби” и те бягат в тъмнината, нищо не знаейки или не разбирайки. Те дори не знаят накъде бягат. Вместо почест, има бягство; вместо увереност, има страх и безпомощност. Но това усещане е правилно и хубаво.

След това те достигат до планината Синай, разкриването на омразата и вземат решение да атакуват, да се изправят срещу нея, защото нямат никакъв друг изход. За никого няма изход; той трябва да реши тук и сега и да желае това да се случи. Всеки човек трябва да иска това да се случи с всички сили. Как ще се случи? Това не е мой проблем. Творецът ще завърши започнатото от мен, но аз трябва да го искам.

Дори ако не съм съгласен в дълбината на сърцето си, дори ако съм изплашен, аз ще крещя като дете, сякаш действително не мога да оцелея без поръчителството.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

От едната страна на духовната стълба стоя аз – а от другата страна – Твореца и всеки път повдигайки се на някоя от степените, аз постигам, колко сме подобни с Него, подобни един на друг.

Аз от своя страна нося съсъда, желанието. А от Твореца идва светлината. И така се получава съединение между тях.

Усещам всичките му съставни: себе си, Него и нашето съединение, както е казано: „Израел, Тора (метода за поправяне) и Твореца – са едно цяло”. От една страна, то е едно цяло, но от друга се състои от три части, между които има различие.

То съществува поради това, че във всеки духовен парцуф засега остават празни желания, в които аз усещам себе си, „госта”, и Него, Стопанина, желаещ да напълни тези празни съсъди. Т.е. между тях засега съществуват ограничения.

Човек, достигащ дори най-първото духовно усещане, вижда, че всичко се намира в единство с Твореца и изпълняват Неговото желание, никой не може да върви против Твореца.

Но ние говорим не за картината, която идва от страна на висшия, разкрива ни се там – а доколко сам човек иска да се включи в нея и да започне да действа. Докато ни се разкрива, доколко не сме готови за сливане, за съединение.

Всеки изпълнява действията на Твореца – но неосъзнато, не по собствено желание, решение и молба. Той просто действа благодарение на силата на светлината, която го управлява и определя всичко за него.

Съкращението, скриването (световете) – това е нашето поетапно разкриване, доколко ние не съвпадаме с Твореца в Неговото желание и действие. И това несъответствие се разкрива само пред тези хора, които са способни да го поправят и да постигнат подобие.

От урока по статията “600 хиляди души”, 27.10.2010

[25067]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ако желанието да получава действа без ограничение, то се нарича „кръг”.

Ако желанието да получава установява порядък на важност по отношение на отдаването – Творецът е отгоре, а то е долу – това се нарича „линия”.

Едно и също желание, работейки с екрана и отразената светлина – се нарича линия, а без екрана – се нарича кръг.

Кръгът е напълно поправено желание, в което няма ограничение, доколкото всичко е поправено или желание до началото на поправянето (без ограничение).

Затова нашият свят се нарича кръгъл – желанието да получава действа, както си иска.

Нашата работа – е да действаме в линия. Това означава, че в работата по отношение на целта аз не само използвам всички свои свойства, но и правилно ги подреждам.

Този вътрешен порядък се нарича линия, измерваща степента на подобие между желанието и светлината. Съгласно това подобие, желанието може да свети като светлина. А светлината – е явление вътре в желанието.

Ако няма фитил в олиото, то не ще се запали. Фитила – това е нещо, като степен на подобие на олиото или восъка – на огъня. Не може нещо да се запали без възпламеняващ материал.  

Трябва да има съсъд, който съдържа в себе си светлина. Какво е това светлина извън мен, аз не знам. Светлината – е кли, достигащо степен на подобие на свойствата с Твореца. Според мярата на това подобие то свети и това явление ние наричаме светлина.

Докато аз съм все още само материал – олио или восък и в мен няма светлина, а ако бъда фитил, то ще светя – ще почувствам явлението в себе си. За да се уподобя по свойства с Твореца, съм длъжен да построя линия и за това ми е дадена групата.

От урока по “Учение на Десетте Сфирот””, 22.10.2010

[25018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Групата е готвач, а ти – котлет. Ако се предадеш в ръцете на готвача, той ще те приготви както трябва и няма да изгориш.

Групата през цялото време те обръща, поставя те от различни страни на светлината и тя ти въздейства правилно – всеки път в нужното направление и част.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[24890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

„Зоар”, глава “Бешалах”, п.181: „И тогава, когато засветило всичко заедно, – тъй като светлината на Атик, убежището за хасадим, едновременно с това съдържа в себе си също и хохма, защото от нея е длъжна да дойде хохма, намираща се в Арих Анпин.

И затова хасадим на Атик са по–важни от хохма на Арих Анпин, и се смята, че той го включва, и в него хохма и хасадим светят заедно.

И затова морето започнало да изпълнява висшите закони – да дави египтяните и да спасява Исраел, и били предадени в негова власт както висшите, така и нисшите… и разсичането на Крайното море зависело от Атик.”

Идва висшата светлина и отсича по-грубите желания в нас, които се наричат “египтяни”, от желанията “Исра-ел” (“право към Твореца”), които са готови да се поправят, съгласно условията на Второто съкращаване (Цимцум Бет).

“Народи на света” в нас, се наричат всички онези желания, които е невозможно да поправим до самия Край на поправянето (Гмар Тикун). Към тях се отнасят клипот и всички желания, пряко свързани със светлината Хохма.

А желанията “Исраел” (яшар-кел) произлизат от свойствата на Бина и по своята природа принадлежат на Галгалта ве-Ейнаим.

Затова, идващата сега светлина Хохма, прави разсичане по цялата дълбочина на желанието/съсъда, отделяйки желанията, които могат да се поправят (принадлежащи на Г”Е и способни да станат АХА”П де-алия) от желанията, които изобщо не подлежат на поправяне.

И това е причината, поради която е станало “разсичането на Крайното море”, отделящо “Исраел” от “египтяните”.

От урок по книгата „Зоар”, 27.10.2010

[25051]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

„Зоар”, глава “Бешалах”, п.160-162: „И се движеше”, “и влезе”, “и се разпростря”. Тогава се напълни луната, Малхут, и придоби 72 имена в трите линии.

От едната страна Малхут се облече с украшенията на висшето Милосърдие (Хесед), със 70-те печата на светлината на висшата мъдрост (Аба), която й светеше. Това е дясната линия и указанието: “И се премести”.

От втората страна се облече Малхут със заплахите на Съда (копията на Гвура) в нея, с 60-те удари на огъня и 10-те собствени, спускащи се от страна на висшата Бина (Има) като запечатани закони, и това е лявата линия и откъса: “И влезе”.

От третата страна Малхут се облече в пурпурни одежди, в които се обличал висшият праведен Цар, Тиферет, и които наследява неговият син, със 70-те висши украшения от страна на Аба ве-Има. И те включват както дясната, Хесед, так и лявата – Гвура, и указанието: “И се разпростря”.

Разбитите души, желаейки да се съединят помежду си, издигат МАН към Малхут в света Ацилут (или Шхина – съвкупността на душите), включват се в нея, и тогава тя се съединява със З”А в света Ацилут или с Твореца (Кадош Бар Ху).

З”А, издигайки се към Аба ве-Има в света Ацилут, получава сиянието на дясната и лявата линии от Гвура и Хесед, създава място за зивуга на Аба ве Има – сфира Даат, подтиква ги да се съединят, и тогава тази светлина чрез З”А достига Малхут, душите.

1. Душите, желаейки да се съединят, издигат МАН и влизат в Малхут.

2. Тези души принуждават Малхут да се съедини със З”А.

3. З”А се съединява с Аба ве-Има и създава сфира Даат.

Всички се съединяват заедно според указанието: “И се движеше, и влезе, и се разпростря”.

 От урок по книгата „Зоар”, 26.10.2010

[24933]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

От статията на Баал а-Сулам “600 000 души”: Има три периода в духовното израстване на човека:

1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;

2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;

3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.

Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма “много създания” – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.

Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.

Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли “чужди” за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.

Трябва да разбере, че “всеки съди според  собствената си неизправност”, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.

А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още “не е сътворен” и има нужда от поправяне.

Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…

Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.

За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия  свят.

От урока по статията “600 хиляди души”, 26.10.2010

[24965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Ние трябва да се подготвим за Конгреса. Някои хора идват напълно подготвени; те вече знаят, че на Конгреса трябва да получим сила, за да продължим пътя.

Има живот и след Конгреса. Ние все пак ще трябва да направим много поправяния вътре в нас и по света. Затова Конгресът ни предлага възможност да извършим вътрешна работа. Заедно с въодушевлението, хората правят анализ: „Сега съм вдъхновен, издигам се над себе си с помощта на групата, която ми въздейства. Групата е факторът за важността на целта и за издигането над себе си…” Някои хора възприемат случващото се имено по този начин.

Други не са готови за такъв подход. Те губят своите глави, вливат се в общото течение и не си дават сметка за ситуацията. Това също е добре: те ще бъдат вдъхновени, а анализите могат да дойдат по-късно.

В края всеки ще извлече огромно ползва от Конгреса, дори участниците, които не знаят защо са дошли. Ние също каним всички тези, които са били с нас в един период от време и които са напуснали поради различни причини. Опитайте се да дойдете на Конгреса, да прекарате малко време с нас и да проверите себе си още веднъж.

Животът често ни предлага ситуации, в които човек е „изваден от играта” и трябва да преодолее и пребори пречките. Но напускането на духовния път е неприемливо при каквито и да е условия.

Тези, които са напуснали, сега имат възможността да се върнат отбрано и аз силно им препоръчвам да го направят. Аз съм виждал как хора, които са се върнали обратно, са постигнали големи резултати.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Човек, който достига до правилното поправяне, завършва ли своето материално прераждане (Гилгулим)? Той чувства ли удовлетворение или иска да продължи да се преражда?

Отговор: Аз бих поставил въпроса различно. Ти пристигаш в духовния свят, преминаваш махсом и виждаш до каква степен можеш да отдаваш на другите и колко много още трябва да направиш в този свят, но внезапно чуваш: „Не, не трябва; ти си съвършен и вечен и не ще се върнеш обратно в този низък свят!” Но това е момента, когато наистина можеш да действаш в отдаване и да помогнеш на другите на пътя на поправянето. Ще пропуснеш ли това? Кой свят е по-добър? Ще поживеем и ще видим!

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа”, 19.10.2010

[24400]

Filed under: Духовна работа - No Comments→