Въпрос: Не разбирам каква е тази свобода, която трябва да постигнем?

Отговор: Нашата свобода е в достигането на желанието за отдаване и това ни напълва с безкрайно наслаждение.

Целта е в това, като изменим и поправим себе си, да достигнем най-доброто състояние. Творецът, добър и творящ добро, е искал да създаде творение за да му даде наслаждение! И Той ни го е дал!

Аз, като малко дете, мечтая само за това, родителите да ми подарят велосипед – това за мен е пределът на всички мои мечти.

А родителите се опасяват, че аз ще карам по шосето между колите и вместо велосипед искат да ме учат да свиря на цигулка. Разбирате ли разликата?

Ето така и Творецът иска ние ”да свирим на цигулка”, а ние искаме ”велосипед” за своя егоизъм!

Но след това, като направим своето желание такова, каквото е Неговото желание, като изменим себе си и като почувстваме, че свиренето – това е най-голямото удоволствие, тогава ние ще достигнем подготвеното от Него наслаждение.

Наистина, Творецът е заложил наслаждението в ”цигулката”, а не във ”велосипеда” и ми се налага по пътя да сменя своето желание – няма изход! Но в резултат, аз ще постигна наслаждение, както е замислено в замисъла на творението.

Моята свобода тогава е само в това, постепенно да изградя за себе си нужното обкръжение. Аз сам търся и изяснявам какво е необходимото обкръжение, за да ме придвижи към този пример, който ми е дал Творецът.

И с това аз изграждам себе си. От всички дадени ми възможности аз си изграждам ”обвивка”, в която мога да се облека. Човек създава за себе си нов свят, своята следваща степен.

Той не просто отдава себе си в ръцете на висшето, разрешавайки да правят с него каквото е угодно – той е длъжен точно да изясни какъв иска да стане и за сметка на какви сили, какви влияния. Той отново създава себе си и целия свой свят.

Ето такава е свободата, която прави от теб Творец! Ти започваш да разбираш всички компоненти на природата, всеки път, събирайки я сякаш е нов пъзел, съгласно своето мнение, своето придвижване към формата на Твореца.

Ти изграждаш свят! Този свободен избор ти дава нови желания и инструменти за възприятие. За сметка на това, че изграждаш този свят, ти разбираш и опознаваш Твореца, Неговата висша сила, програмата на творението и законите, по които всичко действа – а затова можеш всичко да управляваш.

Получава се, че вместо Твореца, ти сам управляваш всичко! Поканвайки тази сила да те управлява, ти я вземаш и с нейна помощ управляваш света. Именно ти! В това е твоята свобода на волята. Ти вече не си управляван, а си ръководител. Затова трябва само да узнаеш в какво е нашата свобода.

От урока по статията ”Свобода на волята”, 15.10.2010

[23699]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо възприемаме грижата/безпокойството като нещо отрицателно? Може би е по-добре да се разглежда като неравнодушие?

Отговор: Грижата може да бъде както положителна, така и отрицателна. Възприемаме я като отрицателно чувство, тъй като съм загрижен, разтревожен.

Но ако аз се грижа за добри неща, за отдаване на другите? Има грижа за своите потребности и има грижа за светлината. Творецът пребивава в постоянна грижа за своите творения.

Ние трябва да достигнем свойството бина, а по-далеч от него е степента кетер. В това свойство човек пребивава в постоянно безпокойство, както е казано: ”повече отколкото телето иска да суче, кравата желае да го нахрани” и това е нивото Бина/Елоким, страданията на Шхина в грижата за душите.

Но тази грижа говори за съвършенство, а не за недостатък. Когато се грижа за другите, аз сам пребивавам в съвършено състояние.

Духовният свят е препълнен с взаимно безпокойство, но това е грижа за общото благо. Това усещане за безпокойство е сладостно, както поръчителството за другите.

Различията между неживите, растителните, животински видове и човека се намират на ниво формата на безпокойство – какво го безпокои?

Безпокойството – това е важна, централна точка на внимание. Така Творецът се безпокои за творенията.

Човекът се избавя от земните грижи вече на първата духовна степен. Когато ти не се вълнуваш за това, а само всеки път прехвърляш безпокойството за себе си в безпокойство за другите, ти не възприемаш това като нещо отрицателно.

Затова такъв човек се нарича праведник, тъй като оправдава целия този процес, на него му е добре с такива грижи.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23810]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да намерим правилното равновесие между всички действия, които изпълняваме: разпространението на кабала и вътрешната работа в групата?

Отговор: Това са две противоположни посоки на работа, които в същото време се поддържат помежду си.

От една страна е необходимо колкото може по-сплотено да се съединим с групата, да бъдем изключителни и да съблюдаваме устава, написан от кабалистите, правилата и законите, описани от Рабаш. Вътре в групата трябва да съществува спазване на правилата.

От друга страна, трябва да бъдем абсолютно свободни и открити за външния свят – да обясняваме на всички по възможно най-популярния и деликатен начин.

Трябва колкото може по-силно да се съединим и съхраним себе си, за да вървим по тясната права линия напред, към целта! Това е работата в «линия».

А по отношение на външния свят, ние си представяме кръг: няма различия и граници, няма горе и долу, всички са равни – получавайте всички колкото искате, без какъвто и да е натиск.

Това са два противоречащи си един на друг подхода и е нужно да си ги представим.

От урока по статията «Науката кабала и нейната същност», 17.10.2010

[23935]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

ТЕС, том 1, стр.37, п.1: «Тази линия е като тънка тръбичка, през която се разпространява и преминава светлината от висшата светлина на Безкрайността в световете, в онова място, където съществува празно пространство.»

Препоръчвам ви да не си представяте геометричните фигури линия и окръжност, а отношенията между двата обекта – представям си две качества, връзката между които може да бъде чрез окръжност (без граница) и посредством линия (ограничение).

Да вземем за пример отношенията между двама души. Връзката между тях може да бъде във формата на окръжност и на права линия.

Така, че опитайте да не рисувате тези отношения като геометрични форми, а да си ги представяте чувствено.

Въпрос: Какво означава да се отнасяме към другарите чрез окръжност?

Отговор: Чие желание преобладава тук: моето или на другарите? Ние говорим за желанията и тяхното ограничаване, нали? Светлината на изобилието присъства и напълва всичко.

Всичко зависи от желанието – доколко го закръгляш или изправяш. Значи, в съответствие с това решавай как ще се отнасяш към другите.

Ако техните желания са определящи за теб и ти ги приемаш в такава форма, че не съдиш делата или постъпки им и тогава, ти сякаш напълваш окръжността.

С какво я напълваш? Със своето отношение. Твоето отношение към тях може да бъде или чрез права линия, или чрез окръжност.

И ако е така, може би тогава, вие ще се преврнете в две окръжности или дори в една окръжност, която е резултат от налагането на другите две. Най-главното за сега е да се постараем да трансформираме тези понятия в чувства.

От урока по книгата «Учение за Десетте Сфирот», 15.10.2010

[23891]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съществува известна молитва: „Благодаря Ти, че не си ме сътворил жена”.

Защо не е казано: „Благодаря Ти, че не си ме сътворил мъж”? Справедливо ли се възмущават жените?

Отговор: Става дума за силата на преодоляване. Когато човек преодолява своето егоистично желание, той благославя Твореца за това, че му е дал сила, за да го преодолее. И всички ние – и жените, и мъжете се намираме под влиянието на женската част, във властта на недостига.

Жената е „некев”, „некева”, „нуква”, тоест пустота, потребност, мястото на недостига. А мъжете изпитват не по-малко усещане за недостиг от жените и още по-силно опустошение.

Затова, ако говорим за духовното поправяне, всеки от нас – и мъжете, и жените – който може да преодолее своето егоистично желание, благодари за това, че удостоявайки се с този анализ и поправяне, може да се издигне над своя егоизъм, съединявайки се с другите и постигайки сливане и разкриване на Твореца.

Стигаме до такива поправяния, в които и мъжът, и жената преминават през едни и същи етапи. Жените, които вървят заедно с нас по духовния път, преминават през същите състояния, подеми и падения, обединение, изясняване, както и ние.

По силата на тяхната природа, ние не чувстваме в тях такива взривове, както при мъжете, но те преминават през същите процеси, прекрасно ни разбират, изучават същия материал, усвояват го и го реализират.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[23878]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената - Няма коментари→

По пътя към целта трябва постоянно да се грижим за реда на приоритетите. Ние действаме според нашите желания, и затова трябва да ги подредим според степента им на важност. Подредените по важност желания представляват линия, по която човек се придвижва към целта.

Най-важните желания се намират точно пред него и следователно, когато той иска поправяне, неговата молитва е насочена към съживяването на Шхина от прахта. Шхина е кли, а изграждането на кли е нашата главна задача в момента. Човек не може да встъпи в контакт с Твореца преди съсъдът да е готов.

Затова групата и взаимното поръчителство имат решаващо значение за нас. Без тях, всички други разчети, които прави човек, ще бъдат неправилни. Точно след взаимното поръчителство, ние ще разкрием кли на взаимно отдаване и всички ще се издигнем над желанието да получаваме наслаждения към желанието да отдаваме, към покаяние от страх. След това ще разкрием преднамерените и непреднамерените престъпления. Щом ги поправим, ще достигнем покаяние от любов, и ще разкрием Твореца – този, на когото отдаваме.

Но всеки път човек трябва да изгражда линия, където всяка точка представя неговите желания подредени от най-важното до най-маловажното.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23434]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че когато 600 000 души няма да имат други занимания в живота си освен запълване на моите нужди, тогава ще бъда задоволен. Когато се казва, че „няма да имат други занимания в живота”, ме обърква.

Отговор: Няма с какво друго да се занимаваме. Трябва само да се грижим за това всеки човек да има възможност да се издигне над своя егоизъм.

Въпрос: Мога да изброя още много неща, които са необходими.

Отговор: Не, аз искам само да освободя себе си от препятствия, за да се отдам на мисли за обединение, така че да разкрия Твореца в тях.

Въпрос: А грижа за работата, за семейството, за себе си?

Отговор: Говорим за тези, които се стремят да постигнат взаимно поръчителство. Това означава, че ти искаш да се грижиш само за обединението, където Творецът ще се разкрие. Ние гарантираме да ти дадем спокойствие, ако тези грижи пречат на работата ти по взаимно поръчителство.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти!

Забележките в скобите са мои.

Предпочитанието да се изучава скритата Тора пред откритата Тора

Въпреки това (за съжаление), макар и да на успяват (да постигнат поправяне на своя егоизъм) посредством занимания с откритата Тора, тъй като в нея няма светлина и тя е суха (не сама по себе си, а) поради недостига на разум в тях. Но във всеки случай те биха успели (в своето поправяне) чрез изучаване на Кабала, защото светлината, криеща се в нея е облечена в одеянията на Твореца, т.е. в неговите имена и сфирот (т.е. е по-близък с тях).

Тогава, те с лекота биха стигнали до ло-лишма, което ще ги доведе до лишма (свойството отдаване и любов към ближния). (Но въпреки неуспехът при своите занимания с простата Тора, те не желаят да ги заменят със занимания по Кабала – и си остават непоправени).

Баал аСулам, „Предисловие към ТЕС„, п.35.

[23570]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Как ние усещаме Твореца: също както усещаме останалите хора извън себе си, или някак по друг начин?

Отговор: Разликата при усещането на Твореца и другите хора е като усещането за общото и частното.

Ако аз действително започна да усещам хората, то благодарение на това аз ще достигна до усещането за общото, включващо в себе си всичко, наричащо се Творец.

Но има разлика между частното и общото. Общото – това е корена, първопричината за всичко. Това не са просто няколко или повече хора заедно, отделни единици или цялата общност.

Под общото се подразбира постигането на корена на творението. Това е качествено допълнение. Разликата не е в това – да пием от сто отделни чаши или от една голяма, пълна със стоте порции.

Тъй като аз постигам причината на творението, процес, който включва в себе си всичко и неговата цел. Коренът включва вътре в себе си всичко, и другите хора не могат да дадат такова постижение – само Твореца.

Целта на Твореца е да ни доведе именно до тази точка! Докато стигнем до нея – нашето състояние още е несъвършено.

По статията от урока „Кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23604]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да форсирам темпа на отваряне на решимо или това е постоянна величина?

Отговор: От света на Безкрайността (Ейн Соф) през пет свята ние сме достигнали този свят и сега сме длъжни да се издигнем оттук обратно в света на Безкрайността.

Баал Сулам доста подробно пише за това в Предисловието към Книгата Зоар. По пътя надолу в нас остават разбитите решимот от спускането. Този свят съществува 15 милиарда години и днес, през 2010г., ние първи започваме подем, поправяне.

Трябва да вземем разбитите решимот и да ги реализираме отново в пет свята: АБЕА и Адам Кадмон. Ние трябва да правим тези стъпки сами, но вече в поправен вид.

Всъщност, това не са два различни пътя надолу и нагоре, а една стълба, една линия. Спускането по нея е бил инстинктивен, неосъзнат процес. Дори в този свят все още не сме съвсем в течение на ставащото.

Започвайки да реализираме своите решимот, ние не знаем какво става с нас до определено ниво, докато не минем махсом.

А след махсом ние започваме да издигаме решимот през световете Асия, Ецира и Брия в Малхут на света Ацилут, която се нарича Шхина. В света Ацилут се намира механизмът за поправяне – тук ние поправяме всичко и тогава започваме да разбираме, да усещаме и да осъзнаваме целия процес.

Ние не избираме решимот. Във всеки е заложена ”спирала”, верига решимот и ние последователно ги преминаваме от първото до последното.

Светлината ще им въздейства, ако я повикаме. По такъв начин, темпото зависи само от нас.

Ако се включа в група и учение, ако мисля, грижейки се за това в свободното време, по такъв начин аз ускорявам темпото на своето развитие.

При това съвсем не е важно колко свободни часове ми се падат всеки ден. На някого дават двадесет часа, на друг – два, но разликата не е в количеството, а в това, как ти ги използваш.

Всеки го поставят в определени за него условия – това не зависи от нас. Ние сме длъжни да използваме свободното си време възможно най-ефективно за потребностите на нашето духовно развитие.

За това се говори в статията ”Свободата на волята”: необходимо е колкото може по-дълбоко да се потопим в групата и там, в обединението между нас, да отправим усилията си към разпространяване и учение.

Такива са нашите основни действия: обединение в група и преход от обединение към разпространяване и учение. С това ти пробуждаш светлината, а всичко останало вече не зависи от теб.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 15.10.2010

[23685]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→