Въпрос: Защо възприемаме грижата/безпокойството като нещо отрицателно? Може би е по-добре да се разглежда като неравнодушие?

Отговор: Грижата може да бъде както положителна, така и отрицателна. Възприемаме я като отрицателно чувство, тъй като съм загрижен, разтревожен.

Но ако аз се грижа за добри неща, за отдаване на другите? Има грижа за своите потребности и има грижа за светлината. Творецът пребивава в постоянна грижа за своите творения.

Ние трябва да достигнем свойството бина, а по-далеч от него е степента кетер. В това свойство човек пребивава в постоянно безпокойство, както е казано: ”повече отколкото телето иска да суче, кравата желае да го нахрани” и това е нивото Бина/Елоким, страданията на Шхина в грижата за душите.

Но тази грижа говори за съвършенство, а не за недостатък. Когато се грижа за другите, аз сам пребивавам в съвършено състояние.

Духовният свят е препълнен с взаимно безпокойство, но това е грижа за общото благо. Това усещане за безпокойство е сладостно, както поръчителството за другите.

Различията между неживите, растителните, животински видове и човека се намират на ниво формата на безпокойство – какво го безпокои?

Безпокойството – това е важна, централна точка на внимание. Така Творецът се безпокои за творенията.

Човекът се избавя от земните грижи вече на първата духовна степен. Когато ти не се вълнуваш за това, а само всеки път прехвърляш безпокойството за себе си в безпокойство за другите, ти не възприемаш това като нещо отрицателно.

Затова такъв човек се нарича праведник, тъй като оправдава целия този процес, на него му е добре с такива грижи.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23810]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →