Entries in the '' Category

Когато силите са на изчерпване

Човек напредва, когато е способен да устои пред двете линии – дясната и лявата.

В линията, простираща  се отгоре надолу, той изпитва упадък, разочорование, отчаяние, безсилие и угнетеност. А в линията, която идва отдолу нагоре, всичко е обратно – тук стигаме до анализа.

Например, аз чувствам пълно физическо, ментално и морално изнемощяване – невъзможно ми е да си събера мислите, съзнанието ми е замъглено, нищо не е важно за мен. Както в романса: „Искам да се забравя и заспя”, за да не усещам нищо.

Но, издигайки се макар и за миг над това състояние, аз го оценявам като добро. Както е в псалма: „Умрелият е свободен!”. Именно сега, аз съм свободен от своя егоизъм – той е мъртъв и нищо не иска от мен.

Ако дойде малко повече светлина, аз ще разбера причината за това състояние – че то ми е изпратено от Твореца. Той иска да започна да се ориентирам в него – да разбера защо ми е желание, което не желае и не е способно на нищо, защо Той ми го е изпратил?

Светлината нюансира настоящото упадъчното състояние, преоткрива причините за него, които стават за мен отправна точка за ново израстване.

Както е казано от мъдреците: „Където егоизмът пада, там праведникът се извисяват” – егоистът в мен е паднал и от него се е родил праведник. В едната линия виждам, че съм паднал на дъното, а в двете линии започвам да се издигам.

Цялото спиране е само заради действието на светлината – за да може тя да добави в мен втората линия, за да ми помогне да започна да мисля над самото усещане – да се издигна над усещането „горчиво/сладко” към анализа на „истина/лъжа”.

Винаги е необходимо да поставям себе си под светлината, за да може тя да ме издигне над усещането и да ми покаже истината, причината – Кой прави това.

Дори неявното усещане/знаене на причината – Твореца, рисуващо в мен картината на света, променя нейното възприемане от мен в противоположно – аз съм радостен от това, че Творецът ми е дал толкова негативно и низко усещане, слабост, позволяваща ми да действам.

Ситуацията ми е ясна и сега имам цел и средства. Вече пробудил се, аз започвам да се изправям.

От урок по статия на Рабаш, 04.10.2010

[#22514]

Независимост и подобие

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава “отделянето на нуква” от Зеир Анпин? Защо в него има 2 нукви?

Отговор: Отделянето започва с това, че в Нуква се разкриват допълнителни желания, и тя разбира, какво не ѝ достига, за да достигне степента на Твореца.

Аз съм се намирал в Бина заедно със З”А и Той е правел за мен всичко, което е било нужно. Но аз съм поискал да стана независим, какъвто е Той, и изцяло да се прилепя към Бина.

И тогава аз разкривам и чувствам, че не съм способен. Това се нарича разкриване на ограниченията (дин). Ако аз сега приема върху себе си тези ограничения и ги изправя, то ставам такъв, каквато е Бина.

Именно това трябва да направим: Малхут се повдига в Бина, а Бина се спуска в Малхут, и те заедно работят над изправянето.

Малхут може да повдигне в Бина всички свои молби, а Бина предава на Малхут своите сили, така че тя да получи всички необходими свойства на отдаване.

Сега става ясно, защо в З”А е необходимо да има 2 нукви – нали Бина също е разделена на 2 части. Всичко идва от Бина, тя определя всичко, което ще се случи с Малхут.

Бина – това е силата на отдаване, разкриваща се отгоре. Творецът иска да отдаде всичко – това се нарича “светлината Хохма”. Но Той иска творението да стане съвършено, получавайки тази светлина, пред Него да застане независима личност, както госта пред домакина, а не като управлявано от природата животно.

Това е желание на Бина, и затова в нея има две части: горна и долна, ГА”Р и ЗА”Т. ГА”Р – това е самата Бина, а ЗА”Т – нейното желание да отдава на другите.

И точно от такива части трябва да се състои Малхут. В нея трябва да има собствена част, изправена, в която няма никакъв недостатък, съвършено независима и не нуждаеща се от Домакина, не желаеща да получи нищо от Неговото угощение, напълно съвършена.

И освен това, тя трябва да желае да отдаде всичко на Домакина в отговор и да го наслади, без всякаква връзка със самата себе си.

Затова в Нуква има 2 части: едната установяваща нейната независимост, и втората – нейното подобие на Твореца. Това са и 2-те нукви на З”А: Ле и Рахел – относително 2-те части на З”А – Исраел и Яаков.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 04.10.2010

[22532]

Прокарвайки път…

каббалист Михаэль Лайтман„Зоар”, глава „Ваехи“, п.551: „Стремителен като вода, ти не ще се спреш”. И когато синовете на Рувен влязат във война със света и победят много народи, те не ще останат в царството, тъй като им е съдено да воюват в святата земя”

Според описанието на системата от светове и явления, в неговия ход, авторите на книгата „Зоар” извършват множество поправяния в тази система на управление. На нас ни се струва, че те просто разказват за случили се в миналото събития.

Но кабалистите преминават през тези духовни състояния, за които ни разказват и разкривайки ги в себе си ги поправят, подготвяйки за нас по пътя вече поправено пространство, за да се издигнем в него.

От урок по книгата „Зоар”, 04.10.2010

[22529]

Съвременното възпитание: басня – лъжа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: За целите на възпитанието е прието да очовечаваме персонажи на животни. Доколко е оправдан този подход?

Отговор: Никога в живота си не съм виждал слон да разговаря с лисица, куче да пее песен, а мишка да се разправя с нещастен котак.

Не виждам никаква възпитателна ценност в подобни методи. В сравнение с реалния поглед върху живота, в тях се крие много голяма лъжа. Не виждам в тях пример, показващ на малкото човече как да се отнася към живота.

Вместо това, в тях виждам изкривена картина на света. Натрапвайки на детето , истории, които не са действителни,  ние осакатяваме разума му и изкривяваме логиката, без да подозираме, че тези илюзии като отношение към света, ще останат в него през целия му живот.

Разбира се, трябва да запознаем децата с неживия, растителен и животински свят, но само в истинския му вид.

Към малкото дете трябва да се отнасяме именно като към малък човек, а не като към обитател на мнима реалност, където животните разговарят и се намират в приказни отношения помежду си.

Този подход е следствие от нашия престорено благочестив свят и всевъзможните нелепости, които човечеството си въобразява вече хилядолетия. Науката кабала има напълно различен поглед върху нещата.

Нима само така можем да възпитаваме децата? Нима в примерите и обясненията не можем да минем и без животните, по-голямата част от които децата дори не са виждали?

Излиза, че ние натрапваме на детето „виртуални” персонажи. По същия начин можем да му разказваме за духове и привидения.

Моят внук има представа за мобилен телефон, за самолет, кола, за кучето и котката в двора. Защо ми е да му пълня главата с небивалици?

„Знаеш ли, някъде там, извън града има гора, а в нея живеят зверове, които разговарят един с друг…” . До този момент той е живял в истинския свят, а аз съм внесъл в него лъжа.

Защо? Какво възпитателно има в това? Аз, просто съм пробутал на детето фалшив театър, който то приема като факт.

Слушайки тези басни, то остава за цял живот с изкривени представи. Струва ли си да се удивляваме, че хората скачат в клетки с мечки, които му се струват мили и добри.

Трябва да обучаваме детето не на небивалици, а на притчи и игри, където измислиците не се представят като реалност. Престанете да подхранвате децата с басни – оставете в менюто им само истината.

Всяка лъжа се отлага в подсъзнанието, става част от вътрешната програма и извращава погледа върху живота.

Нужна е само истината, която да бъде разкривана все повече, съобразно нивото на развитие. Истината ще измени подхода на детето към живота и то ще расте „направо”.

От беседи за възпитанието, 29.09.2010

[22509]

Кабалистите – за езика на Кабала, част 12

Dr. Michael LaitmanСкъпи приятели, моля задавайте въпроси по тези откъси от великите кабалисти. Коментарите в скоби са мои.

Законът за корените и клоните

По този начин, няма нито един елемент в реалността или явление в нисшия свят, на който да не намерите неговото съответствие във Висшия свят като две капки вода.  И те се наричат „клон и корен”. Това означава, че предметът в този свят е считан за клон на неговия образец във Висшия свят, който е коренът на нисшия предмет, тъй като това е, където този предмет в нисшия свят е бил отпечатан.

Това е било намерението на нашите мъдреци, когато са казали „ Няма нито едно стръкче трева, което да няма съдба и пазител отгоре, който да му казва „Расти!”. Следва, че коренът, наречен „съдба”, го заставя да расте и да приеме неговите количествени и качествени характеристики, както с печата и отпечатъка. Това е законът за корените и клоните, който важи за всеки детайл и явление в реалността, във всеки свят спрямо света над него.

Баал Сулам „Същност на науката Кабала”

[22185]

Кабалистите – за езика на Кабала, част 11

Dr. Michael LaitmanСкъпи приятели, моля задавайте въпроси по тези откъси от великите кабалисти. Коментарите в скобите са мои.

Законът за корените и клоните

Законът на корените и клоните се отнася до световете, където всеки по-нисш свят е отпечатък на по-висшия.. И всички форми във висшите светове са точно копие, количествено и качествено, на по-нисшия свят.

Така че в нисшия свят няма нито един елемент или събитие от реалността, който да няма подобие във висшия нему свят, толкова идентичен, колкото две капки вода. И те се наричат „корен и клон”. Това означава, че детайлът в нисшия свят се явява клон на неговия образец, намиращ се във висшия свят, който се явява корен на нисшия елемент, тъй като детайлът в нисшия свят е бил отпечатан и  създаден.

Това е било намерението на нашите мъдреци, когато казват „няма нито едно стръкче  тревичка в нисшото, у което няма съдба и пазител, който я докосва и ѝ казва: „Расти!””. Излиза, че коренът, наречен „съдба”, го заставя да расте и да приема неговите качествени и количествени характеристики, така както с печата и отпечатъка. Това е законът за корените и клоните, който действа на всеки един детайл и събитие в реалността, във всеки един свят по отношение на висшия нему свят.

Баал аСулам „Същност на науката кабала”

[21839]