Въпрос: Как трябва групата, устремена към поръчителството да се отнася към учителя? Нали учителят ни съединява с общата система от души?

Отговор: Учителят е наставник, проводник. Той се нарича рав, което означава „голям”.

Всъщност, всеки приятел трябва да бъде за мен рав и разбира се Творецът също е рав, защото Той е велик. И наставник също така.

В какъв смисъл, обаче те са велики? Работата е там, че ако човек не възвеличава в очите си Твореца, приятеля, наставника, не може да се присъедини към тях, да получи нещо от тях. Той няма сили да се преклони пред тях, а само малкият може да се учи от големите.

Учителят, разбира се, трябва да бъде възприеман като „голям”. Ако той е повече от мен, значи говори по-важни неща от онези, които си мисля аз.

Става дума за важността на методиката за поправяне, която преподава наставникът. Той вече е минал по този път и говори основавайки се на опита. При кой друг мога да отида да уча, ако искам да вървя по същия път?

Ето защо, аз прекланям глава и приемам методиката от учителя, приемам съветите му, които са над нивото на моето разбиране. Иначе ще се лутам във всички посоки без да намеря пътя.

Духовният път е невидим и затова трябва да се разчита повече на учителя, отколкото на книгите, които всеки разбира по своему, съгласно своята логика.

Истина е, че и учителя, всеки слуша със собствените си уши, но общата работа в групата повишава шансовете за това, думите му да проникнат навътре. Увереност също няма, но това е възможно.

Затова, аз съм длъжен да склоня напълно своето его пред учителя. Иначе нищо няма да чуя, а друг реален източник няма. А критерий се явява реализацията.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Учител и ученик | Add Comment →