Съществува закон: да се следва мнозинството на материално ниво и да се следва личността на духовно ниво.

Да допуснем, че влизам в група. Представлява ли тя мнозинство за мен? Задължен ли съм да слушам другарите? Пред себе си виждам триста мъже – това е вече сила.

Ако ми предявят изисквания на материално ниво – това е едно, но какво ще бъде, ако ми диктуват условията на духовно ниво? Те разбират ли повече от мен? По-умни ли са взети заедно? И как да се държа с тях?

Имам ли право да оказвам въздействие върху групата? Защото, ако я смятам за мнозинство, трябва да склоня глава и да приема мнението на другарите.

А от друга страна, става дума за духовен живот. Означава ли, че трябва да следвам не мнозинството, а личността. И тази личност, аз ли съм?

Сложни въпроси. Отнасят се за всяка група.

В материален смисъл, с мнозинството всичко е повече или по-малко ясно. Макар, че и тук има много фракции и течения, партии, правителства, мафия…. Светът няма единно мнение.

Но на практика за нас това е просто. Установявам за себе си граница между материалния и духовния живот – и тогава материалното съществуване се свежда за мен до насъщно необходимите неща.

Задоволявам се с тях, като си обезпечавам нормален живот: дом, работа, семейство, магазини, банки, социално осигуряване, здравна каса, отпуск, пенсия… Тук всъщност, се вслушвам в мнозинството, постъпвам, както е прието – на нивото на нормалната необходимост. И с това, моите задължения по отношение на обществото приключват. Аз съм устроен в нашия свят.

По този начин осъществявам понятието „следване на мнозинството” – става дума за изпълняване на задължителните общоприети условия.

А покрай това, цялото ми внимание, всичките ми сили са обърнати към духовното развитие. В духовния живот работя с групата, пред която, както пише Рабаш, човек е задължен да се преклони напълно. С други думи, свеждам глава пред духовното общество като пред мнозинство.

Тогава, къде е моята свобода? Защото, в духовния живот трябва да следвам собственото си мнение.

В действителност, точно така постъпвам: сам определям за себе си степента на моето включване в групата. Това никой не може да ми отнеме. Ето какво означава законът за следване на личността: всеки от нас е личност и свободно приема решението да бъде част от групата. За това, над него не тегнат никакви закони и никой не му оказва натиск.

На този принцип разпространяваме науката кабала: който иска – моля, който не иска – е свободен.

И така, твоята свобода се състои в това, че без всякакъв натиск се прекланяш пред обкръжението. В материалния свят, обкръжението те принуждава да го направиш, а в духовния – никой и за нищо не те задължава, в това число и Творецът. Сам трябва да съзрееш и да стигнеш до решението.

От урок по статията „Свободата на волята”, 11.03.2011

[37809]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment →