Къде е нашата свобода? Не по своя воля съм се родил и не съм избирал в живота си нищо: нито семейството, нито страната, нито националността.

Създаден съм от гените на майка и баща, които определят абсолютно всички мои свойства, възпитаван съм бил в обкръжението, в което съм попаднал: дом, детска градина, училище, които не съм избирал – в мен няма нищо мое!

Докато стана възрастен, аз вече напълно съм се оформил и излизам готов, като пирог от печка.

Но работата не е дори само в това! Тъй като ние сме свързани като зъбчати колелца, както ни учи науката кабала и сме частици на единната обща душа, която след това се е раздробила на части. Сякаш от нас са направили „пъзел“ – отпечатали са една обща картина, а след това са я разрязали на малки парченца.

И в него на всеки от нас е отредено строго определено място, на което той най-много подхожда по всички свои параметри – 613 желания, чрез които зависим от един, втори, трети човек, за да се допълним с тях. Всеки зависи от всички във всичко, за да бъде пъзела пълен!

И това не е просто двумерен пъзел, ние не се съединяваме с прости контури – във всеки от нас има „613“ граници, чрез които всеки е съединен с всеки. Представете си такова 613 мерно пространство…

Но за каква свобода въобще можем да говорим?! Ако аз съм само малко парченце от пъзела, което е длъжно да подходи към всички останали по абсолютно всички параметри.

Затова, когато става дума за свобода – разбира се, че не се говори за човек сам по себе си и за неговия независим избор. Тази свобода е една за всички, тя зависи от всички нас! Ако човек може да направи някакво движение, то обезателно трябва да е съгласувано с движението на всички други части, с всички останали души и с всички техни свойства.

Ако се помръдвам в някаква посока, движението трябва да се случи в цялата система. И сега трябва да се намери: какво тогава се нарича свобода на волята ми?

От урока по статията “Свобода на волята”, 07.01.2011

[32126]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Свобода на волята | Add Comment →