Въпрос: Какво да правим, когато човек напуска групата? Трябва ли да се опитваме да го върнем обратно?

Отговор: Ако човек е решил, че престава да посещава групата, ние сме длъжни да уважаваме неговото решение, защото в духовното няма насилие. Тове е първо.

А второ, даже ако човек казва, че той не иска да се обучава, утре всичко може да се промени. Затова тук е необходим гъвкав подход. Ако групата се е опитала няколко пъти (обикновенно два пъти), но той все пак не иска да дойде, трябва да го оставим на мира. Забранено ни е повече да го притесняваме.

В Гмара има такъв закон: ако човек, вървейки по полето вижда, че чуждото магаре е паднало под тежестта на товара, той трябва да помогне да се вдигне магарето и да се натовари товара му.

Ако това се е случило втори път, трябва отново да се направи същото: да се изправи на крака магарето и да се натовари товара му. Ако това се е случило два пъти, а магарето пада трети път, не бива да се помога повече – значи не е по силите на животното да носи товара.

Магарето (на иврит „хамор”) олицетворява материала („хомер”), от който сме съставени. А товарът е тази тежест, която материалът може да издържи. Но ако другарят ти е „паднал”, слет като два пъти си се опитал да го върнеш обратно, остави го на мира, това е неговия избор!

От лекцията в Северен Тел Авив, 19.12.2010

[32870]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment →