Ние работим над нашата същност, желанието за наслаждение. То трябва да расте непрекъснато, за да се развием над него, създавайки формата на отдаване и подобие с Твореца.

Затова усещаме увеличаващото се желание като бедствие. То идва, когато човек е готов за него. Написано е „Бедствието, което идва при грешниците, започва с праведниците.” С други думи, отрицателната форма се разкрива в онези, които са били праведници, които са се издигнали и са се подготвили.

Начинаещи, които все още не разбират метода, са изненадани от това „Защо след всички усилия, които положих, усещам такива отрицателни състояния?” Изведнъж вдъхновението изчезва и човек става безразличен към всичко. Но с опита идва мъдростта, и човек осъзнава, че пътят напред е през падения и противопоставяне на егоистичното начало.

Духовната цел винаги ще е въпрос за мен „Защо напредвам? Заслужава ли си да се противопоставям на егоизма си, на моята природа? Нормално ли е да работя в такива големи падения, без никакъв стремеж или мотивация?” Човек се чувства нещастен и безпомощен, и усеща състоянието си като недостойни и незаслужени.

Точно за това е написано „Праведниците ще вървят там, където грешниците отстъпват.” Цялото действие е в това, че трябва да излезем от природата си. Не трябва да я поддържаме или да се грижим за нея, а да я увеличим, за да се издигнем над нея. Всеки път, когато човек се подготви за издигане, на него му се изпраща ново „утежняване на сърцето”, за да се издигне той дори по-високо. Така той напред по духовния път.

От урока по статия на Рабаш, 05.01.2011

[31847]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →