Ако Творецът иска да ни доведе към своето подобие, то как Той може да пробуди в нас усещането за Неговото величие, ценността на свойството отдаване, за да ни се прииска да променим своето състояние за Неговото?

Не ни остава избор, на нас ще ни се наложи да се издигаме по стъпалата и винаги да се стараем да предпочетем по-високата степен пред своето текущо състояние.

И затова Творецът не може да ни открие своята любов! Защото, ако любовта се разкрие, това на мига ще унищожи цялата стълба – цялата разлика между степените. Детето – е главата на семейството и си мисли, че всичко е за него, изисквайки от родителите си. То се ползва от тяхната любов!

Ако то се намира някъде на чуждо място, ще се държи по съвсем друг начин, няма да изисква така, както вкъщи. То ще се стеснява, ще се бои. А в къщи – няма нито срам, нито страх!

И затова, ако Творецът ни разкрие своята любов, ние ще сме като децата, никога няма да можем да оценим Неговото величие и да се издигнем до Него. В нашия свят на нас ни действа природният инстинкт, заставящ ни да растем и да се развиваме. Но в духовния свят не съществува такъв животински инстинкт! Ние трябва сами да получим това желание.

А ако Творецът ни се открие като любящ – ние ще Го пренебрегваме във всичко… И затова Той трябва да се скрие, за да ни даде възможност да се развием и да оценим Неговото величие – в тъмнина. При светлината ние не бихме могли да направим това.

Именно затова се оплакват нечистите сили (клипот), които биха искали да разкрият Твореца още преди получаването на екран. Но тогава в нас въобще не би останала никаква възможност да постигнем отдаването.

От урока по статията “Кабала и философия”, 03.01.2011

[31629]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →