Любовта не се отнася за нашия свят. Ако ти започнеш да се отнасяш към другите с любов, това означава, че в теб започва да действа душата.

А сега в теб от тази душа има само една разбита точка. Ако ти от тази точка започнеш да строиш отношения на любов към другия човек и създадеш такъв „вектор” на намерение, стремеж, който се нарича любов, то ще стане твоя душа.

Защото то ще бъде изградено на твоето желание за наслаждение, което е било поправено с намерение „заради отдаване”. Това и се нарича любов.

Ако ти получиш такова намерение, то вече ще станеш духовна личност. В това отношение към другия човек ти започваш да разкриваш светлините НАРАНХАЙ, висшите светове – всичко, което  се намира между теб и него.

Дотогава, докато не започнеш да го усещаш напълно, както самия себе си, като едно цяло. Това означава, че си постигнал света на Безкрайността, защото няма никакви граници, не са останали ограничения. Това означава духовният свят.

Към всичко, което се случва, аз трябва да се отнасям с любов. Но ако някой ме нападне с нож, какво да правя? Аз трябва също да взема нож и да го убия – с любов… Такъв е законът. А ако при мен дойде данъчния агент и ми каже, че трябва да платя – аз му плащам. Вътре в сърцето си  мога да плача за своите празни джобове, а душата ми ще се радва.

Трябва да се разбере, че нашето отношение към ближния е построено на нашето желание за наслаждение  и на неговото поправяне заради отдаване! Ако аз взема всички потребности на другия човек и ги напълня, използвайки своето желание, значи,че аз го обичам.

А ако само ограничавам своето желание, за да не причиня вреда на другия – това означава, че се намирам в състояние „отдаване заради отдаване” (хафец-хесед), а не в любовта. Казано е: „Не прави на другия това, което е  противно на самия теб” – това е проверката как трябва да се отнасям към него. Ако сам не обичаш нещо – не го прави и на другия.

Но той може  да обича още неща? Аз не знам, аз проверявам само по своите желания. Това е „материалистическа психология”.

И любовта също не излиза извън материалистическата психология. Но аз дотолкова чувствам другия, че усещам неговите желания, затова ги вземам и ги напълвам с това, с което практически мога да ги напълня с помощта на своите желания и възможности.

Ако аз обичам ближния и попия неговите желания в себе си, то аз мога да издигна молба (МА”Н) до самия свят на Безкрайността! Той сам не може да направи това,а аз мога – заради него!

В духовното, никой от нас не може да вземе късче и да си го сложи сам в устата. Само при условие, че аз го дам на теб, а ти на мен. И само при условие, че аз точно зная, какво искаш, а ти знаеш това за мен! Тогава ти ще можеш да сложиш в устата ми това късче, а аз на теб. Така сме свързани и нито един от нас не може да получи напълване сам.

И всичко това трябва да се случи тук, в този свят! Светът на Безкрайността трябва да се разпространи чак до този свят, както е казано: „И краката му ще застанат на Маслиновата планина”. Духовните отношения ще станат такива, че и в материалното ти няма да можеш да действаш по друг начин.

От урока по статията “Характер на науката кабала”, 12.01.2011

[32639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →