Въпрос: Ако от творението се изисква само подготовка, какъв принцип внася това в работата ни?

Отговор: Всичко прави Творецът, всичко идва свише, а от келим не зависи нищо освен съвместната подготовка на тяхното отношение към Даващия, към Твореца. Всеки се намира заедно с другите души, с останалите творения и с Твореца, с Източника. Само така и ние трябва да се готвим.

Тук принципът е много прост. Ние трябва отново и отново да го обсъждаме, да мислим за него, да играем с него, за да може нашите желания и мисли да го възприемат все по-добре. Главният момент при това е да използваме обкръжението: ние се стараем да наредим взаимовръзката си, обединявайки се наравно един с друг. И в мига, когато разкрием поне трошица от тази връзка – веднага ще успеем да установим в тази степен връзка с Твореца, с Даващия. Това и ще стане нашето първо духовно стъпало.

След това, съединили се помежду си още по-силно, ние ще се изкачим на второто стъпало във връзката с Твореца. И така всеки път: в степента на връзката между нас, ние построяваме кли, съсъд, за да получим изобилието от Твореца. В нашата взаимовръзка ние създаваме намерение за отдаване на Него.

Излиза, че всичко зависи от обкръжението, групата, единството с взаимното намерение, на принципа: „Исраел, Тора и Твореца са единни”.

„Исраел” – това са единичните души, желанията, стремящи се да се обединят, независимо от егоизма, и да станат равни, сплотени, като един човек с едно сърце, във взаимно поръчителство, в любов към ближния, както към себе си. С това ние предоставяме възможност на Даващия да ни отдава, даваме Му нашето намерение – да получаваме, за да Му доставим удоволствие.

Ние сме като родни братя, обединяващи се пред майка ни. Тя не може да ни раздели поотделно – само всички заедно. Нейната любов е една за всички.

От урока по статията на Рабаш, 24.01.2011

[33565]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →