Въпрос: Явява ли се радостта критерий за напредък?

Отговор: Когато се сливам с Твореца и поставям себе си под Неговото въздействие, аз чувствам, че Го правя щастлив.

Въпрос: Но нима ние не изхождаме от отчаяние? Трябва ли самият аз да се радвам или трябва само да знам, че Творецът е щастлив?

Отговор: Понякога човек усеща отчаяние, но това не води до напредък. Аз не мога да се приближа до Твореца в това състояние. Най-добре е да направя всичко възможно да избегна потапянето в отчаяние. Написано е: „Глупакът седи със скръстени ръце и се самоизяжда”. Клипа е да си мислим, че напредваме от отчаяние.

Когато аз жално се наслаждавам на своето зло в надежда за напредък, клипа скрива от мен истината. Аз не виждам светлината, Твореца, свят пълен с поправяния, радост и наслада. Аз се намирам в злото като червей в ряпа и за мен нататък изход няма.

Ние никога не напредваме чрез злото. Представете си едно дете, потопено в зло. Как ще порасне то? Едва-едва или въобще никак.

Ние растем само чрез радостта, напълването и доброто въздействие. Затова трябва да вложим цялата си енергия, да излезем от отчаянието и да избягаме от него напред. Всяка секунда в отчаяние е лоша. По-добре иди си дремни, но не свийвай с отчаянието.

Въпрос: Какво означава първо да приветствам Твореца, а след това да приветствам хората?

Отговор: Това означава, че първо трябва да направите връзка в мислите си с целта на живота си, причината, поради която сте били създадени, и защо правите, мислите и решавате така? Разбира се, това е за да разкриете Твореца вътре в себе си. Това означава, че Го приветствате. После се обръщате към човека вътре в себе си и го приветствате, за да го доведете до нивото на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33450]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →