Въпрос: Ако обкръжението не ми внуши, че отдаването е добро и приятно, аз никога не ще го постигна, но от друга страна, ако не търся отдаване, то и обкръжението няма да го иска. Как да се измъкнем от този омагьосан кръг?

Отговор: Трябва да постигнем съгласие, че трябва да играем един с друг. За това Рабаш пише в своите статии за групата: защо сме се събрали тук. Никой не е дошъл с готово желание да се свърже с другите, но ние решаваме, че искаме така да действаме.

Ти се оплакваш, че не можеш да напредваш без желание. Но ако имаше желание, ти би се придвижвал егоистично, пак в същия този материален свят!

А как да напредвам над това егоистично желание? Трябва да се повдигнем над него и затова се договаряме в своето обкръжение, че ценим отдаването повече от получаването. Разбираме, как то работи на чертежа, но реално в себе си, не го чувстваме и затова трябва да играем на отдаване, което се нарича „Приложил усилие и намерил!“

Играем, че целта е много важна за нас, а всъщност не виждаме никаква важност. Ние не заблуждаваме себе си, ние го признаваме, но казваме че това не ни притеснява! Потопен съм в егоизма си в този свят и за да се повдигна на следващото стъпало, във висшия свят, аз играя това с другарите си, сякаш ни е важно да достигнем такова бъдеще на света, степента Бина – любов и отдаване.

Ако всички играят пред мен, че това е важно, аз ще го приема като истина. А иначе завинаги ще останем в егоизма си! Ако не си внуша по-високи ценности, от тези, които сега ценя и не ги приема над знанието, никога няма да го достигна.

Ако обкръжението  играе по този начин постоянно с мен, тази игра става постепенно моя втора природа. А вие не искате да играете и желаете да останете „честни“, без да си изкривите сърцето? Но доколкото в сърцето няма нищо, освен егоизъм,  в него  и ще си останете!

Да, признавам, че в сърцето ми има само егоизъм, но играя, за да бъда над него. Аз не мога да заставя сърцето си да се чувства по друг начин, а искам да получа ново сърце – различно! И сега се държа така, сякаш нямам това егоистично сърце – излязъл съм от него и съм започнал да се отнасям към всички само с отдаване.

Издигам се над всичко, което е вътре в мен – там живее един див човек, който не искам повече да познавам! Нека пропадне там вътре, а аз преминавам да живея в друга система, в друго тяло. Обкръжението ще ми повлияе, а също и висшата светлина, но аз сам трябва да се заставям, за да достигна до това! И не искам да чувам нищо против, нека такива хора дори да не се приближават към мен.

Всички трябва да се договорим че така ще играем/работим един за друг. И ако не изпълнявам задълженията си, то аз отслабвам всички и този ущърб се връща обратно към мен, умножен многократно. Затова трябва да се боя да не би да не изпълня условието на взаимното поръчителство, иначе ще пострадам много силно! Поръчителството е страшно оръжие, нож с две остриета.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[32797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →