Въпрос: Ако егоизмът плаче от неприятни усещания, как да не се откажем от мисълта за това, че в това състояние се крие истината?

Отговор: Ние се фокусираме върху неща, които всъщност не зависят от нас. Необходимо ни е да преминем цялата верига от състояния, но ако прекалено акцентираме на тях, ако започнем да преживяваме всяко едно и да „пишем дисертация“, то не се движим напред. Не напредваме.

Вярно е, че човек трябва да разбира състоянието си, за да може да го реализира. Но затова е нужно да се премине в следващото състояние и вече от него да се извлече мнение за предходното.

Нашата работа се състои в това, да се ускори времето, а това зависи от въздействието на обкръжението. Колкото повече поемам от него, толкова по-бързо ще вървя напред. Всяко задържане е вредно.

Нека дори и да имам състояния, които ми се струват добри, но ако седна и започна да разглеждам под микроскоп своя подем, то първият излишен момент е вече клипа, оскверняване. Тъй като съм се спрял, защото тук ми е комфортно, приятно и  добре.

А след това, трябва да следим да не се потопим прекалено в себе си, а постоянно да гледаме напред. Това е много важно. Понякога хората престояват, нямат сила да помръднат от мястото си и превръщат състоянието си в обект на „научни изследвания“. Това е лошо.

Състоянието, в което съм се оказал, трябва да се усети за един миг, в едно докосване, и в същия  момент, с помощта на групата да се премине в следващо състояние, без да се бавим и секунда дори. И да не забравяме, че Творецът изпълнява работата, а ние трябва да готвим МАН, молба за поправяне, да подготвим себе си, за да може Той да извърши над нас необходимите действия.

Подобно на женското начало в творението, ние гледаме отдолу нагоре, а Творецът – мъжкото начало, обръща се към нас и действа отгоре надолу. Трябва само да тръгнем към Него.

От урока по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →