Рабаш. „Шлавей Сулам”, 1989, статия 18, „Благословията не обитава в пресметнатото”: „Например, човекът носи ризата си на пералня, за да изчистят петната от нея.

Той казва на собственика: „Изчислил съм количеството поправяния, които трябва да извършиш, за да знам колко да ти платя”.

Ние пребиваваме в съвършено състояние и трябва да го разкрием. Всички етапи, през които минаваме, са етапи на разкриване на състояние, което вече съществува – но не и за нас. То ни се разкрива постепенно.

Всичко зависи от получаващия: до каква степен се подготвя и бърза. Доколко обкръжението е готово да му помага и да го поддържа – това също зависи само от него. Творецът води човека в правилното обкръжение и казва: „Всеми това за себе си”. Сега зависи само от човека, ще вземе, онова, което му е предложено и как ще го вземе.

И затова, „пресмятането на поправянията” също е в нашите ръце. Всичко зависи от отношението ни – трябва да се съгласим с етапите на пътя, всеки от които е необходим.

Отгоре, от света на Безкрайността, надолу се спуска изобилие от съсъди и светлини, чрез спускането на световете, парцуфим и сфирот. По пътя, в качеството си на подготовка, стават разбивания и различни други процеси. А след тази подготовка, трябва да се издигнем по същия път, само че отдолу нагоре, да преминем през същите етапи, реализирайки същите решимот – но това трябва да бъде предхождано от нашето желание. В това се състои разликата.

Творецът е разбил общата картина на части и сега, сред тях трябва да търсим желанията, стремежите, целта, да даваме предимство, да установяваме ценностите. Сякаш събираме конструктор, чийто части имат различна форма, оцветени са с различни цветове, притежават различни качества и по различен начин се свързват една с друга.

Но всичко това бива предшествано от нашето желание, което можем да изградим само с помощта на обкръжението. Засега, все още не усещаме много своята зависимост от това, тъй като, по принцип, не чувстваме как напредваме, не можем да изчислим темпото, да пресметнем стъпалата, да измерим скоростта на движение. И затова, не се стараем особено да намерим начини, чрез които да ускорим своето развитие.

Във всяко състояние сме пасивни: „Ако съм тук, ще почакам, докато премине”. И то преминава, благодарение на различни действия, дори и да не са много насочени към развитието. Но процесът върви бавно и изисква множество допълнителни действия.

А когато стигнем до правилния анализ, тогава разкриваме, че всяко състояние е задължително и нито едно не трябва да се игнорира. Всичко води към доброто, всичко разкрива истината, но енергията, желанието, поривът – това зависи от нас.

От урока по статия на Рабаш, 25.01.2011

[33644]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →