Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 10, „Стълбата е под наклон”: „Дори в материалния свят, стълбата задължително трябва да стои под наклон.

Когато главата на човека „стига до небесата”, той трябва също така „да върви по земята”. Макар, това да са  две противоположни сили, въпреки това, не са толкова далеч една от друга. И значи, трябва да се върви по тези  две линии, и това се нарича „наклон”.”

Каквото и да се пробужда в човека, той не трябва да скрива недостатъците, а правилно да се отнася към тях и да ги поправя. Благодарение на това, ще се издигне „по диагонала” на наклонената стълба, т.е. в правилното съчетаване на двете желания: над получаващото желание, той установява даващото.

В нас се пробуждат отрицателни пориви: ненавист, завист, страст, тщеславие, отблъскване. Такива са последствията от разбиването, и само те са нашата природа. И всички те, трябва да станат фактор за издигането на любовта към творенията в нашите сърца. Именно с тяхна помощ, поправяйки ги, ние напредваме.

Разбира се, че човек трябва правилно да съчетава в себе си Бина и Малхут, съда и милосърдието, без да се отклонява. Всичко трябва да бъде балансирано и от дясната, и от лявата страна – в съответствие с нивото на другите и неговото собствено.

Така че, работата ще се състои в това, да проверяваш, какво зло се проявява, да не го потулваш, да не потъваш „в летаргия”, да проявяваш или отблъскване, или привличане към околните – иначе, опитвайки се винаги да се задържаш в отдаването (в любовта над отблъскването/получаването, по отношение на околните)  на „ближния”, ти не си в духовната работа.

Без да се боиш от борбата на противоположните свойства в себе си, правилно ще ги съчетаваш „по диагонал”. Човекът, не е способен сам да направи това, но той изисква поправяне и тогава вижда, как Творецът подрежда за него това съчетание.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31958]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →