Въпрос: Какво чувства човек, който преминава през всичките десет наказания, излиза от пустинята и влиза в страната Израел? Аз мисля, че всеки може да си представи ударите…

Отговор: Не, това са съвсем други удари! Това не са тези удари, с които ние сме свикнали. Ударът не се изразява в лоши усещания, лошите усещания можем да си представим.

Ударът се изразява в това, че аз започвам да разбирам, че моят егоизъм, моята природа се явява злото. Именно това постижение се нарича наказание, а иначе това не се отнася към десетте наказания.

Ако на мен ми е лошо, това не е удар. На мен ми е лошо, не защото аз се чувствам зле, а защото усещам злото в моето желание да се насладя, в моя егоизъм. Ударът ми показва причината на злото, а не се явява зло.

Всъщност, в тези удари няма толкова много страдания – хората в нашия свят страдат много повече. Най-главното е, че човек чувства пряката връзка между страданията и своите егоистични свойства: „Ти страдаш, защото си такъв. Ако се избавиш от тези свойства и се издигнеш  над тях, ти няма да страдаш!”

И човек иска да се избави от тези страдания не защото не иска да ги чувства, а защото усеща своята нищожност, своето зло, особено в отношението си към обкръжението.

Тук има няколко определения: Творец, човек, Фараон, усещане на злото и причината за усещането на злото срещу доброто. Човек не иска да избяга от удара, не е в това проблема! С помощта на удара той постига правилните причини и иска не просто да избегне удара, а да се издигне над него към свойството отдаване.

Той желае да достигне връзка с Твореца, оттървайки се от Фараона, а не от лошото усещане. Тоест той преминава от оценката по принципа „сладко – горчиво”, към изяснението на принципа „истина – лъжа”, той иска да се придържа към истината! Затова десетте наказания го издигат и го извеждат от Египет.

От програмата “Седмична глава”, 06.01.2011

[33058]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора | Add Comment →