Ако искам светлината наистина да достигне до мен, аз съм длъжен да поискам поправяне за целия си духовен съсъд /кли/ от Кетер до Малхут. Защото в духовното няма никакви частични решения, когато съм „почти” съгласен, но не до край.

Трябва да поискам това поправяне за всичките си „10 сфирот” или за всичките четири нива на желанието: неживо, растително, животинско и човешко.

Ако съм опознал цялото си зло на всичките тези четири стъпала, тогава мога да привлека светлината на поправянето. Трябва така страшно да поискам това да се случи, че да ме разтресе до основи, „ до мозъка на костите”.

Обаче, ако сега се пробудя сам, започна да искам обкръжаваща светлина, да викам, да моля за поправяне – това е прекрасно, но няма да помогне! Желанието, в отговор на което идва светлината, трябва да се намира между душите, в тяхното отношение една към друга.

Тоест трябва да се вдъхновя, да пея заедно с всички, да скачам, да изпълнявам някакви действия, което да ми помогне да се включа в групата – да се съединя с обкръжението и да поискам от него да ме настрои на отдаване. Нека ми даде желание да стана отдаващ, да се съединя с другите.

В степента на стремежа ми да се включа в обкръжението ще получа от него реакция, желание – и ако вече с това желание се обръщам към обкръжаващата ме светлина, тогава имам шанс тя да ми подейства.

Затова трябва да се накарам да се обърна към групата, да получа в отговор вдъхновение от нея, колкото се може повече да се впечатля от нея – и тогава ще мога да се обърна към обкръжаващата ме светлина.

Защото моето обръщение към групата е знак за това,че:

1)    разбрал съм, че сам нищо не мога да направя,

2)    желая повече отдаване, отколкото получаване,

3)    ценя тях повече от себе си.

Тоест, това е вярно искане, което правилно ме формира в посока към духовното. Ако съм готов да приема от тях всичко, което ми дават, над разума и чувствата си, все едно от самия източник – значи съм готов за поправяне!

Значи вече съм се издигнал над егоизма си, видял съм, че съм абсолютна нула и искам поправяне. И единственото поправяне, което желая е да придобия способността да отдавам.

Такова искане безусловно ще привлече обкръжаващата светлина, защото това точно съответства на неговата природа, „възвръщаща към източника”. А моята молба е да ме върнат при Него!

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 25.01.2011

[33677]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →