По-рано егоизмът ни тласкаше отзад и отстрани и винаги оставяше пътя напред свободен. Днес, обаче,  бариерите не израстват отстрани, а пред нас. Отпред сякаш израства стена и няма накъде повече да бягаме, няма какво да направим.

Това състояние се проявява все по-отчетливо: нищо особено не ми се иска, не усещам, че мога и по-нататък да раста в своя егоизъм. Той не е в сила да даде отговор на онези въпроси, които възникват днес. Надраснал съм предишните степени и съм излязъл на следващото ниво на въпроса, на стъпалото за възмъжаване и нови потребности.

Храна, секс, семейство – всичко това се разпада, приема някакви странни форми ”на мутация”. Богатство, слава, знание – в тях също не виждам нищо обещаващо. Науката се намира в криза и не отговаря на моите въпроси, независимо че едва преди 50-60 години ни се струваше, че сме получили отговори вече на всичко. Властта издребня в очите ни: виждаме, че това е власт заради парите.

А парите… Струва ли си заради тях да си съсипеш живота?! Въпросите ми вече надхвърлиха всички възможни нули, с които би се гордяла всяка банкова сметка.

Когато човек се лишава от необходимото ”гориво”, в него възниква празнота: ”За какво да живея? За себе си? На мен не ми достига напълване. За децата? Но нали и те, израствайки, ще напуснат гнездото. А и защо въобще ги отглеждаме? Какво им свети? Развалящото се семейство и разпадащото се общество?”. Човек не усеща привързаност към нищо и не възлага надежди на нищо. Ето в такава  задънена улица ни вкараха нашите въпроси.

Но има и друга причина за безизходното състояние – изтощаваме природните ресурси. Днес вече е ясно, че човешкият прогрес няма да бъде безкраен – и от гледна точка на въпросите ни, и от гледната точка на нашето съществуване като цяло. Ако продължим да пилеем земните богатства с това темпо, то в кратки срокове няма да имаме суровина дори за стоки от първа необходимост.

90% от това, което днес произвеждаме, е от нефтени продукти: като енергия, пластмаса и др. Когато нефтените запаси критично намалеят, ще останем със счупеното корито. И въпреки това продължаваме да го изчерпваме.

И така: от една страна, природата слага пред нас бариера: екологическа, климатична и суровинна, а от друга страна, егоизмът повече не ни тласка напред. Той ни задава такива въпроси, на които не можем да си отговорим тук в този свят, в тази малка детска стая, където така ”весело” си играем и досега.

Днес ситуацията напомня на самоубийство: неразумно използваме последното, което ни е останало.

Трябва да разберем, че с това се озовахме в зоната на избора. Тук се проявява свободната воля. Тази свобода се заключава в разбиране на програмата за нашето развитие: Накъде сме? Защо сме? За какво сме?”. А заедно с нас и целият останал свят. Ето сега трябва да решим тази задача, а иначе човечеството ще се окаже наистина в задънена улица.

Тъй като, всъщност, проблемът не е само финансовата криза, нито технологическата или семейната. Намираме се във вътрешна криза със самите себе си. Трябва да разберем кои сме, за какво сме – и от гледната точка на природата, която ни задължава към това, и от собствена гледна точка. Едва тогава ще можем да въведем ред в нас и в света.

Беседа по новата ми книга, 18.07.2011

[50172]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, написана през II век след Хр. от раби Шимон и неговите ученици, е предназначена за духовното поправяне на човечеството. В нея авторите са разкрили системата за управление на мирозданието, но са го направили с голямо внимание.

Книгата е изложена в такъв стил, че за да бъде разбрана е възможно само от онзи, който се намира в духовно постижение и прониква във вътрешния смисъл на думите. Останалите възприемат „Зоар” като книга за различни чудеса или като историческо повествование.

Първоначалното разкриване на книгата „Зоар” през X век след Хр. е предизвикало немалко нежелателни последствия, които се чувстват и до днес. Човечеството не е разбрало тази книга, тъй като не е било готово за нейното появяване. Решавайки, че тя говори за чудеса и мистика, хората започнали да изготвят по нея амулети, отрови, противоотрови и т.н.

От друга страна, разпространяването на книгата „Зоар” е изиграло положителна роля, ускорявайки вътрешното развитие на човечеството. Силата, която е скрита в нея, е дала мощен импулс на обществено-техническото развитие и в резултат е довела нашето поколение до необходимостта да се избави от егоизма.

Днес, когато в света се разкрива глобалната взаимовръзка, книгата „Зоар” е призвана да помогне на човечеството в адаптирането към новата система и в разбирането същността на своето съществуване. Успехът на този процес зависи от разпространението на висшата мъдрост сред масите.

Сегашните действия на кабалистите по обединяването „прокарват” в света методиката за поправяне. От нас излиза огромна светлина, макар засега сами да не усещаме това. Светът започва да вижда, да чувства, да разбира в какво състояние се намира. Много учени вече пишат за необходимостта от изменение на човешката природа, но не знаят как да направят това.

Затова задачата ни е да разпространяваме в света методиката за духовното поправяне. За тази мисия на кабалистите става дума в статията на Баал а-Сулам „Рогът на Месията” („призив за поправяне”). Без основните знания за целта на своето съществуване, отчайващото се човечество може да си навлече много беди, включително и „развързването” на поредната световна война.

Разпространението на методиката за поправяне сред масите се нарича „рог” (шофар), защото е подобно на тръбния звук от рога на овен, разнасящ се на големи разстояния.

Правилното изучаване и адаптиране на кабала, правилната работа с другарите в групата пробужда особена светлина, която се нарича „пророк Елияу”. Става дума за силата, която ни разкрива тайната на мирозданието. Под нейното въздействие Висшият свят започва да излиза през завесата на скриването. Казано е: „Ще дойде Елияу и ще разреши всички въпроси и проблеми” – тоест ще ни отвори очите за истинската картина на съществуването.

Разкриването на кабала сред масите – това е предварителното и задължително условие за пълния подем от егоистичното ниво на нивото отдаване и любов. Затова в наше време се е появила възможността да се направи пълен коментар на книгата „Зоар”, с помощта на която привличаме висшата светлина и реализираме методиката за духовното поправяне на човечеството.

От виртуален урок, 31.07.2011

[50023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Може ли 10% от населението, които твърдо се придържат към сходни виждания, да привлекат на своя страна останалата част от обществото? Доколко ефективно общественото мнение, формирано асинхронно, “от ухо на ухо”, чрез слухове и общуване в социалните мрежи, може да противостои на медийната пропаганда, транслираща преднамерена и синхронизирана информация?

Отговор (по резултатите от изследванията на италианските социолози): Информацията „от ухо на ухо“ притежава добър стартов имунитет по отношение на пропагандните вируси (преднамерената информация).

Въпрос: Може ли предаването на информация “от ухо на ухо” в народа да противостои на медийните манипулатори, на монополизираната от властващата групировка телевизия?

Отговор (съгласно изследванията на италианските социолози): Колкото по-пасивна е аудиторията (хора, които не се придържат към някакви принципни позиции), толкова повече се разводнява общественото мнение. Толково по-добри шансове имат слуховете да победят „зомбиращата кутия“.

Въпрос: Каква е границата, след която започва неконтролируемото разпространение?

Отговор (съгласно изследванията на италианските социолози): Докато количеството на хората, които се придържат към една идея не надвишава 10%, не се забелязва никакъв видим прогрес в разпространението на техните идеи. Но щом се преодолее 10%-та летва, идеята се разпространява по виртуалната мрежа като пожар.

Като пример за такъв “фазов преход” авторите посочват скорошните събития в Тунис и Египет, където общественият консенсус, в който дълго време не се е забелязвал съществен напредък, се трансформира буквално за седмица.

И няма значение от какви мрежови позиции започва да се разпространява новата идея (обществен авторитет или редови участник с рехави връзки). За успешно въздействие върху социума е достатъчно принципен да бъде всеки десети, независимо от общественото положение. Ако “принципните” са по-малко, “особеното мнение” не напуска пределите на най-близкото обкръжение.

[49972]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар” разказва за връзката между нас, защото няма за какво друго да се говори в цялата реалност. Действителността е една. Ние сме вътре в светлината, Твореца, Създателя и трябва да разкрием нашето истинско състояние.

До степента на нашето старание да го разкрием, ние получаваме усещане за вътрешната тъмнина, която можем да разсеем с помощта на взаимните усилия във връзката между нас. С тези общи усилия помагаме на светлината да се разкрие.

Именно това трябва да направим. Няма нищо друго освен нашите усилия, желание, участие, искане, стремеж към състоянието на разкриване. Тогава в какво е проблемът? Проблемът е, че да пожелаем това разкритие означава да пожелаем състоянието, което е противоположно на нас. Ние се намираме между два стремежа: естествената тяга към себе си и изкуствения стремеж навън, извън себе си.

Затова чрез различни усилия, с всички възможни способи трябва да се вдъхновя от обкръжението и да постигна състояние, в което стремежът навън ще стане по-важен за мен, отколкото естествената тяга към себе си.

Ако мога да придобия тази важност с помощта на усилията и искането светлината да се разкрие и да ми помогне, тогава мога да разкрия връзката между нас. И в степента на разкриване на тази връзка разкривам светлината, Твореца. Светлината се разкрива вътре във връзката ни, но аз не мога да я разкрия, защото ми липсва детектора за нея.

От урока по книгата „Зоар”, 01.08.2011

[49942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Порази ме изказването Ви, че американските евреи са срещу Израел и неговото съществуване като държава. На какво се основава това ваше твърдение?

Отговор: Чисто психологически, когато човек живее в определена среда, той желае да оправдае съществуването си в нея, а ако има още една среда, значи той не е напълно предан на онази, в която съществува, и бива възприеман от средата като ”не наш”.

Това се вижда и от редакцията на ”Делото на Полард”, и от многото общуване с американските евреи, как те критикуват Израел, защото щяло да им бъде по-удобно, ако той бил по друг, повече привлекателен в очите на американците. Битуващото сред тях мнение е: ”Израел се държи неправилно!”, а да не говорим за вашата любов към Обама и за неговата поддръжка… А неговите еврейски съветници, на които им пречи самото съществуване на Израел в техните глобални планове…

И въобще съветвам ви да се обърнете към историята – как Америка се е затворила за емигриращите евреи от Европа и косвено ги изпрати в газовите камери:

”Президентът Рузвелт бил известен като президента Розенфелд, заради големия брой евреи в неговата администрация. Бернард Барух, финансист и съветник на Рузвелт, е бил известен като ”Неофициалният президент”.

Преди време имаше документален филм, телевизионна версия под името ”Президентът на евреите” и там видях огромния конфликт между Бернард Барух, Правителствения департамент и евреите в министерството на финансите и съдебните дела. Накрая правителственият департамент създаде допълнителни бюрократични препятствия, като необходимостта от доставянето на сертификат за добро поведение от немската полиция”.

Гледайте също: Американската политика за бежанците и европейското еврейство, 1933 – 1945. Ричард Байдман, Алан М. Краут, 1987 ISBN 0253304156

Стр.102 – ”Така нареченият план на Барух апелирал към създаване на сдружение за концесия на бежанците – САЩ”.

Стр.233.”Барух е възнамерявала да разсели евреите (да организира еврейско селище) на някакви си диви затънтени територии, а не в Палестина”.

[49962]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Говорейки за взаимното поръчителство, вие привеждате като пример работата на органите в човешкото тяло, където всеки орган живее във взаимно поръчителство с останалите. Системата е затворена и единна.

Но единна система в човешкото общество няма, тук там хората ще се обединяват в разни групи, противоборстващи помежду си, както винаги. Но човешкото общество не се възприема като една обща система, подобно на организма в човека. Аз не чувствам другия човек като част от моето тяло и затова не го осигурявам с взаимно поръчителство.

Отговор: Казваш следното: ”Всички примери, които привеждате от научните изследвания и наблюдаваното от нас в природата, са на принципа ”Няма у съдията повече, отколкото могат да видят очите му” – това са прекрасни примери, всичко е прекрасно и хубаво, но не го усещам. С разума си мога да го разбера. Но това не е достатъчно, за да ме задължи да съществувам в интегрална форма.

Ако това беше в усещанията и бих могъл да видя, че ако не действам заедно с теб, то не бих преуспял сам, а ако трябва да достигна някаква жизнено необходима цел, то без теб няма да я достигна – ако е така, то всичко би било наред.

Но сега вие казвате, че добър живот е възможен само при условие, че с теб бъдем свързани заедно и тогава ще достигнем по-добър живот, цял, ще излезем от кризата, от всички екологични проблеми и така нататък. Аз не чувствам това. Мога да го разбера като учение. Но кажете ми защо тези учения не излязат всички заедно и не закрещят? Какво им пречи?

Защото те виждат фактите? Виждат ги! Защо всички те не се обединят заедно, не излязат и не започнат да призовават: ”Приятели! Още малко и светът ще избухне! Земното кълбо ще се разруши, ще се пръсне на парчета!”? Защо те, предвиждайки много неприятни явления за в бъдеще, не крещят за това?!”

Защото те имат – същия проблем… Аз мога да приведа списък с хиляди учени, социолози, политолози, водещи икономисти, множество от умни хора, които от наблюдаване на всички проблеми виждат, че трябва да вървим само към обединението. Защо те не вървят към него? Защото не го усещат, само виждат.

Това е разликата между усещане и разум. Това, което е в разума, не задължава човека. Колко пъти в личния ни живот се случва такова нещо, когато виждам и зная, че няма смисъл да правя това – да кажем, че пуша и макар да говорят, че това е вредно, приятното усещане и мързелът ме поставят под властта на този навик.

Но какво да се направи? Аз не виждам други хора освен вас, които ще могат да осъществят това. Трябва насила да организираме това ново сдружение. И когато обкръжението изкуствено започне да говори за необходимостта от обединение, за глобална и интегрална взаимна връзка, това обкръжение ще донесе ново усещане на всеки човек.

И тогава всеки човек ще го почувства върху себе си: ”Действително това ми е необходимо! Защо това го няма у мен?!” – така, както се впечатляваме от сменящата се пред нас реклама. От разума това ще влезе в чувствата, в усещанията. Усещането – това е желание, а разумът – това e мисълта. Трябва да се впечатля от желанието си и да измоля, за да го получа. Желанието трябва да бъде в напрегнат стремеж към нещо.

Това е възможно само за сметка на завистта, страстта и жаждата за почести, когато виждам, че всички говорят за това, ценят и ми предлагат тези факти. Защото инак те нищо не означават за мен. Така ми рекламират днес новия матрак: ”Ти трябва да го купиш! Без него ти просто не знаеш какво значи хубав сън!”.

И ако тази реклама се върти през цялото време, аз нямам избор, накрая си спомням за името на фирмата, при удобен случай ще отида в магазина и ще го купя. А ако не аз, то голяма част от хората ще се поддадат на рекламата. Ето така работи това. Затова 70% от стойността на стоката влиза в рекламата.

Виждаме доколко рекламата ни насочва към нейния обект. Затова ние трябва да се занимаваме само с реклама. И не поради нечия заинтересованост, а затова, че просто нямаме избор. Давайте, да започнем да си рекламираме това важно послание.

Когато с помощта на сегашната ”промивка на мозъка” стигнем до осъзнаване на важността на интеграцията, обединението, поръчителството, тогава това няма да ни достига и внезапно ще го пожелаем. Защо? Защото общото осъзнаване на важността, царящо в обкръжението, властва над мен, тъй като се намирам под влияние на обкръжението.

От беседа за новата книга, 11.07. 2011-08-01

[49856]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Жак Аттали, политолог, икономист, писател): Национализмът не търпи чужденци, а както е известно интернационализмът е една от съставните части на европейските демокрации.

Егоистична Европа не е готова да се раздели с комфорта си, да подели своите блага. Оттук е и ръстът на насилието и ненавистта към чужденците.

Реплика: С никакви средства не ще премахнеш ненавистта. Съществува само една причина за всички проблеми – егоизмът ни – и само едно решение – поправянето му в противоположното.

А всички проблеми трябва да се видят не като проблеми, а като подбуждащи състояния, които ни тласкат към поправяне, за да се издигнем на следващата степен на развитие в състояние на хармония с всичко, което ни обкръжава. В такъв случай започваме да усещаме природата в нейната вечност и съвършенство – също и себе си точно такива!

[50063]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Съвременният човек е загрижен и потиснат повече от когато и да е било преди и ситуацията се влошава, а не става по-добра. Желанието ни да развиваме модерни технологии за благото на физическото и психическото здраве и щастие имаше непредвидени последствия.

Отгледахме егоизъм – склонност към прекалено поощряване на желанията, към тяхното бързо удовлетворяване и преживяваме устойчив процес на раздробяване на обществото. Ние разбрахме, че съвременните технологии не ще ни защитят от лошото здраве и страданията, няма да открият за света свободното прекарване на времето, няма да създадат щастие. Условия за разпространяване на депресията:

1. Съвременните градове с пъбове, клубове, ресторанти;
2. Интернет, който предоставя мигновен достъп както до знания, така и до удовлетворяване на потребността от социално общуване.

Реплика: Погрешно е схващането ни, че Интернет може да замени общуването. Именно той е средството, което ни впримчва в самотата и незабележимо изолира всеки от нас от другите дотолкова, че вече не сме способни на непосредствено общуване.

Такова състояние ще се задълбочава чак до пълното му осъзнаване като зло и тогава обществото ще разбере необходимостта от добро, открито и пряко общуване. Само то е способно да изкорени депресията!

[50083]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това природа и какво означава да бъдем в равновесие с нея?

Отговор: Ние съществуваме вътре в природата. Огромен брой параметри въздействат върху нас – температура, налягане, различни колебания, всевъзможни вълни, радиоактивност и други. Ние трябва да се намираме в равновесие с всички тези прояви на природата. Такъв е физическият закон: тяло, пребиваващо в състояние на равновесие с обкръжаващата среда, се намира в най-комфортното състояние.

Ако температурата, налягането или някой друг параметър се повиши дори малко – на мен ми е зле, ако се понижи – пак ми е зле. Създаден съм такъв в тази природа, че мога да се намирам вътре в нея в определени рамки и в тези рамки аз съм длъжен да направя от себе си подобен на обкръжаващата природа. Тоест зимата аз трябва да се облека така, че да бъда в определено равновесие с нея. Лятото – обратно. И така нататък. Това се отнася до видимите наши части.

Но съществува и невидима част на природата. Тя се състои от закони за желанията, от закони за нашето желателно развитие, тоест от морални закони. И човек също така трябва да им съответства, да бъде в равновесие с тях.

Ние не знаем тези закони. Ние смятаме себе си толкова добрички в нашия свят: давам на някого пожертвувание, помагам на бедните, никого не обиждам, плащам си данъците, привеждам старицата през улицата и така нататък – всичко, което мога да си въобразя. Малко ли е това?! Това не само че е малко, а то е абсолютно нищо, защото аз правя само това, което мисля и разбирам с егоистичния си разум.

А за да правим това, което е нужно – за това аз трябва да изуча самата природа и да се устремя към подобие с нея. Само този закон трябва да съблюдавам – закона за подобието. Аз се изменям всеки ден, раста, ставам друг. Значи трябва всеки ден, постоянно, да поправям, да коригирам своето равновесие с природата.

За това ние трябва отначало да изучим какви изисквания предявява към нас природата или Творецът (няма значение как ще я наречем), доколко ние съответстваме или не съответстваме на тези изисквания и как да достигнем съответствие.

Всичко това ни разказва науката кабала: какво е това обкръжаваща природа, какво представляваме ние самите, в какво несъответствие се намираме с тази природа, по какви параметри и как да постигнем равновесие с нея. В това се състои цялата наука.

От виртуалния урок, 31.07.2011

[49939]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Трябва да се борим с безразличието, защото това е възможно най-лошото състояние. Равнодушието се нарича смърт.

Тук има две противоположни форми: любов и омраза. Фараонът, Хаман и всички останали грешници, описани в Тора, са много важни характери. Без тях ние не бихме могли да се издигнем към светостта. Ние получаваме всички свои съсъди, желания, от тях. Всички праведници са противоположни на тях, защото Творецът ги е създал един против друг.

Затова няма значение дали един човек подкрепя или оспорва дадено нещо. Най-важното е, че той е много загрижен за него, а не остава безразличен, чувствайки, че не е „нито тук, нито там”.

Във всеки един може да се пробуди искрата. Тази искра е скрита във всеки човек, защото той произхожда от разбитите съсъди. Затова в него определено има духовна искра и тя може да се пробуди. Въпросът само е: колко надълбоко е скрита тя?

Но когато тази искра е пробудена, той може да реагира отрицателно: човек не иска да чуе за нея, ругае себе си, Твореца, кабала, целия път на отдаване. Той не се съгласява с него и го ненавижда. Но Баал а-Сулам казва, че това не е от значение – еднакво е дали се съгласява с него и дали го иска, защото той разкрива своето желание в тази форма. Дори ако желанието е не поправено, той вече го има.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 31.07.2011

[49828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→