Светлината е пред нас – от другата страна на кризата
Светът с всеки изминал ден навлиза във все по-голяма тъмнина и безсилие, в пълна загуба на надежда за бъдещето, в безизходица, в още по-голямо неразбиране, какво и как трябва да се направи.
Може да се говори и да се заблуждаваме един друг, могат да се изведат милиони хора на улицата, да разбиват витрини и да палят – но какво да се прави? Отговор няма! Дори полицията няма сили да върви срещу демонстрантите, и правителствата нямат дори сила. Дотолкова всичко е паднало ниско и се потапя в отчаяние.
Правителството е заето само с това, да се разбират помежду си и да се борят за място – не се интересува от народа. То изцяло се е откъснало от него. И така става не в някоя отделна държава, а в целия свят – до такова състояние сме достигнали. Не останаха силни, предразполагащи към себе си народа личности. Такова е лицето на нашето поколение, както е казано от пророците: ”лице на поколение с кучешко озъбване”.
И те нищо не могат да направят, тъй като правителството няма нито сили, нито пари, за да реши проблема. Единственият изход е да намерят общ език, душевен подход, за да обяснят на хората какво се случва със света. За да разбрат, че съществува едно решение, което засега не им се струва приемливо, защото се намира на страната на глобалното и интегралното, от другата страна на кризата.
Ние живеем вътре в кризата! А трябва да се издигнем над нея и тогава да погледнем. Засега не е ясно как ще успеем в това и какво ще постигнем, но то е наше задължение. Ще се надяваме на успех.
Много искам целият свят да напредва по добрия път, затова ме възмущават онези, които наблюдават обстановката и подстрекават народа. Това не води до нищо – все едно да палиш клечки кибрит и да раздухваш пожар. Тук не се наблюдава изява на чувства и разум, готовност за диалог и преговори – само стремеж всичко да бъде разрушено.
А ако силата е насочена просто към разрушаване без план за построяване на ново, то тя е разрушителна и трябва да се унищожи в зародиш. Преди всичко, трябва да се предложи решение. А просто така само да се вика без да има средства и програма – това е по детски. Получават се обичайните студентски безредици.
Ако търсиш сериозно решение, трябва да седнеш на масата за обсъждане с икономистите, хора, разбиращи от създалата се ситуация. Ако искаш да повлияеш на нещо, трябва да се включиш в политиката, в действащата система. Ти не можеш сега да започнеш да градиш всичко отначало, всичко онова, което е създало човечеството през хилядолетията. Да не би да си най-умният от всички?
Ясно е, че такова нещо се случва не от много разум, а от загуба на усет за бъдещето. За първи път в историята идва такова младо поколение, което не усеща утрешния ден. То няма програма. Така до сега не е било! Винаги са ставали някакви революции, но в тях хората са искали да постигнат някаква конкретна цел и са си представяли, че по такъв начин ще живеят по-добър живот. А тук се бунтуват хора, които нямат видимо никаква материална причина, а просто тъмнина пред тях. И в това е проблемът – нежелаят да се женят, да имат деца, да постигнат нещо в живота. Те виждат, че всичко това не им доставя напълване.
И тогава им остава само бунтът и наркотиците. И това е разбираемо, човек се решава на това от отчаяние. Затова докато не им дадеш решение, така ще продължават в целия свят. Но сега поне хората разбират, че кабалистите не говорят празни приказки.
От урока от книгата Зоар, 12.08.2011
[51089]
Светлината ни е създала с желание за наслаждение и същата тази светлина го поддържа и развива. Ние през цялото време се задълбочаваме в това желание все по-дълбоко и по-дълбоко – от нулево до последното 4-то ниво.

Ако човек иска не само да съществува в тази крехка част на действителността, а да се добере и до нейната вътрешна част – вечна и съвършена, то той има няколко средства: учител, група и книги.
Проблемът е, че стачкуващите не разбират, че причината за цялото недоволство е в загубата на надежда за бъдещето, а не дори в това, че няма с какво да живеят.Човек не чувства , че утре го очаква нещо светло. И трябва да обясним, че няма да има бъдеще, ако продължаваме така! Защото по такъв начин само ускоряваме разрушаването на света.
За да се превърне учението в „еликсир на живота“, а не в „смъртоносната отрова“, е необходимо да се започне с намерение да притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, тоест да се учим и да отваряме книгата само заради своето поправяне.
Днес вече сме длъжни да създадем първата версия на нашата ”декларация за намеренията”. В нея ще цитираме различни учени, ще разкажем за съвременната болест на човечеството и за поправянето.